Решение № 11598 от 14.12.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. Велев срещу Решение 382/18.03.2022 г. на Административен съд (АС) Бургас постановено по адм. дело 972/2021 г. в частта, в която се отхвърля жалбата на С. Велев против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г., изх. 02-020-6500/5326 от 30.03.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ), в частта относно извършено намаление по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) 48 870,71 лева, Схема за преразпределително плащане (СПП) 180,31 лева и Зелени директни плащания (ЗДП) 13 298,15 лева и в частта, в която С. Велев е осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба (в уводната ѝ част) е допусната техническа грешка при изписване на номера на обжалваното решение. Предвид, че в петитума на жалбата е посочен правилният номер на обжалваното решение, както и че изрично е цитиран номера на уведомителното писмо срещу което е отхвърлена подадената жалба, волята на касационния жалбоподател относно обжалвания съден акт е недвусмислено изразена. С Решение 382/18.03.2022 г. на АС Бургас постановено по адм. дело 972/2021 г. е: оставена без разглеждане жалбата на С. Велев против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 изх. 02 020 6500/5326 от 30.03.2021 година, издадено от заместник изпълнителен директор на ДФЗ, в частта относно оторизиране на следните суми: по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) - 13 723,74 лева, по Схема за преразпределително плащане (СПП) - 3 946,19 лева и по Зелени директни плащания (ЗДП) 25 986,08 лева и производството по делото в тази му част е прекратено; отхвърлена жалбата на С. Велев против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ, за кампания 2018 г., изх. 02-020-6500/5326 от 30.03.2021 г. издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ, в частта относно извършено намаление по Схема за единно плащане на площ (СЕПП) 48 870,71 лева, Схема за преразпределително плащане (СПП) 180,31 лева и Зелени директни плащания (ЗДП) 13 298,15 лева; С. Велев е осъден да заплати на ДФЗ разноски по делото. Решението в частта, която е с характер на определение не се обжалва и е влязло в сила. Касационният жалбоподател счита, че постановеното решение в обжалваната част, е неправилно, като постановено при неправилно прилагане на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че за да отхвърли жалбата съдът е извършил неправилен анализ на събраните по делото доказателства, както и неправилно е приел, че при издаването на акта не е допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. Сочи, че обжалваното уведомително писмо отразява намаления по СЕПП, СПП и ЗДП, но точно поради каква причина е извършено намалението изобщо не е ясно. Не е ясно и кои точно БЗС са недопустими за подпомагане. Сочи, че неправилно съдът е приел, че фактическите основания за извършеното намаление се съдържат в документа, озаглавен Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018 г., приложен в административната преписка. Твърди, че едва в съдебно заседание е разбрал, че намаленията се дължат на непризнаване на договор за пренаемане на пасища, мери от Бистрец Агро Инвест ЕООД, но в уведомителното писмо няма нито една посочена причина за непризнаване на този договор. Сочи, че решението на съда е неправилно в частта, в която е прието, че съгласно чл. 37и, ал. 1, изр. първо от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) пасищата, мерите и ливадите от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на регистрираните животни, по цена, определена по пазарен механизъм. Не оспорва, че за кампания 2018 г. не е притежавал и не е ползвал животновъден обект по смисъла на § 2в, т. 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗСПЗЗ, нито е притежавал регистрирани пасищни селскостопански животни. Сочи, че е бил единствено пренаемател на земя от общинския поземлен фонд (ОПФ) с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади (ОПФ ПМЛ) по силата на договор с Бистрец Агро Инвест ЕООД. Излага подробни съображения, че черпи правата си от този договор, както и че има издадено удостоверение от Общинска служба по земеделие Средец, че има правно основание за ползване на 472,276 ха. Заявил е за подпомагане 319,18 ха. Моли решението в обжалваната част да се отмени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Касационният жалбоподател се представлява от адв. Кожухарова и адв. Петков, преупълномощен от адв. Кожурахова. Ответникът по касация Заместник изпълнителният директор на ДФЗ оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмена молба. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар. Ответникът по касация се представлява от юрк. Банев. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна по следните съображения. За да постанови решението в обжалваната му от С. Велев част, първоинстанционният съд е установил следното от фактическа страна: На 18.05.2018 г. С. Велев е подал заявление за подпомагане за кампания 2018 г. с УИН 0215061830929. При подаване на заявлението е извършена автоматична проверка на декларираните данни, при която са установени четири вида несъответствия: шест БЗС, без физически блок ( 04176-404-1, 04176-69-2, 04176-404-3, 04176-357-1, 04176-69-1 и 04176-406-1); заявени площи (или части от тях), които попадат извън полигона с правно основание, с номерация по Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК), приети от администрацията като наддекларирана площ (БЗС 04176-43-1-1 с наддекларирани 0,42 ха; БЗС 04176-405-1-2 с наддекларирани 0,27 ха; БЗС 04176-357-1-2 с наддекларирани 0,29 ха; БЗС 04176-74-1-1 с наддекларирани 0,3 ха; БЗС 04176-1000-1-2 с наддекларирани 0,16 ха и БЗС 04176-379-1-1 с наддекларирани 4,80 ха); заявена площ, надвишаваща допустимата площ с правно основание (слой Правно основание за ОПФ/ДПФ-ПЗП) със 178,45 ха; в 44 БЗС е била заявена недопустима култура в ОПФ/ДПФ. Освен грешките (несъответствията), автоматичната проверка отчела и едно предупреждение за шест очертани парцели не е била избрана мярка. Резултатите от проверката са били отразени в документ, озаглавен Резултати от автоматична проверка на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018, предявен на заявителя Велев и подписан от него на датата на подаване на заявлението за подпомагане 18.05.2018 г. На 13.08.2018 г. от заместник изпълнителния директор на ДФЗ е било издадено уведомително писмо за установено наличие на площи заявени от повече от един кандидат. С. Велев е уведомен за писмото на 16.08.2018 г. На 02.09.2018 г. по заявлението на жалбоподателя била извършена административна проверка за наличието на основание за подпомагане на част от заявените от него площи нает общински поземлен фонд (ОПФ) с начин на трайно ползване пасища, мери и ливади (ПМЛ) с код 315000 и 316000. Съдът е посочил, че проверката установила, че земеделският производител Велев е наел общо 4299,136 дка (429,914 ха) земи, представляващи ОПЗ ПМЛ в землището на [населено място], без да притежава животновъден обект по смисъла на § 2в т. 2 от ДР на ЗСПЗЗ и да са налице данни за отглеждане на селскостопански животни от него. В обобщение било установено, че наетите ПМЛ не подлежат на подпомагане. Тези обстоятелства съдът е установил от приетата съдебно-техническа експертиза и приложенията към нея. На 20.09.2018 г. С. Велев подал декларация за изясняване на принадлежността на площите, в които било установено застъпване. За три, от общо четири, парцела той потвърдил факта на заявяването им от повече от един стопанин и декларирал, че се отказва да иска подпомагане за тях. За последния от тях БЗС 04176-405-1 потвърдил ползването, като се позовал на заповед РД 11-480/02.10.2017 година за разпределение на масиви по чл. 37в от ЗСПЗЗ. На 27.11.2018 година заместник министърът на земеделието, храните и горите изпратила до заместник изпълнителния директор на ДФЗ писмо относно резултатите от окончателна проверка за наличие на правно основание в заявленията на кандидатите за кампания 2018. От декларирани от г-н Велев за подпомагане 319,80 ха, при проверката било установено, че той има правно основание за ползване на 221,91 ха земеделска земя. Това обстоятелство съдът е установил от приложенията към съдебно - техническата експертиза. На 14.01.2019 г. С. Велев е подал жалба сигнал до министъра на земеделието и храните. Поискал е преразглеждане на заявлението му и преизчисляване на сумите, които следва да получи. На 21.01.2019 година заместник изпълнителният директор на ДФЗ е уведомила г-н Велев, че при извършени проверки по заявлението му чрез ИСАК е било установена включване на земеделски земи в размер, надвишаващ регистрираното правно основание за ползване, както и че той е запознат с резултатите от автоматичната проверка и с подписа си е потвърдил данните. В рамките на съдебното дирене, съдът е изслушал и приел две съдебно технически експертизи (СТЕ) основна и допълнителна. Посочил е, че по основната СТЕ вещото лице е установило, че към 20.03.2018 година С. Велев е подал в Общинска служба по земеделие Средец информация за наличие на правно основание за ползване на 411,3974 ха предадени от службата в ДФЗ, а впоследствие, към 16.05.2018 година, от Общинска служба по земеделие Средец в ДФЗ са били подадени нови данни за С. Велев (по отношение на землището на [населено място]), че многогодишният му договор за наем на земи от общинския поземлен фонд (ОПФ) с начин на трайно ползване (НТП) пасища, мери и ливади (ПМЛ) е променен на едногодишен договор за наем за площ в размер на 411,1741 ха, като е било премахнато правното основание за ползване. Вещото лице е установило, че по приложената Заповед РД 11-480/02.10.2017 г., издадена на основание чл. 37в от ЗСПЗЗ, на С. Велев са определени за ползване 229,15 ха. От вещото лице е установено, че за г-н Велев не са открити данни за регистрирани за отглеждане пасищни животни. Според вещото лице, недопустимостта на посочените хектари е била обусловена от различни обстоятелства местоположение извън участъка със заявено правно основание за ползване, заявяване от повече от един земеделски стопанин, площи, които не попадат в специализирания слой площи, допустими за подпомагане, както и площи от ОПФ/ДПФ, които са били заявени за подпомагане. Посочил е, че от допълнителната СТЕ е установено, че от констатираните, като недопустими за подпомагане 98,59 ха, декларирани от повече от един кандидат за подпомагане са били 4,89 ха. Площи с общ размер 91,67 ха са били недопустими за подпомагане земеделски площи в ОПФ/ДПФ без правно основание и с начин на трайно ползване ПМЛ, извън границите на масивите за ползване по заповед РД 11-480/02.10.2017 година, а други с площ 6,92 ха са били извън слой Площи, допустими за подпомагане. Съдът е установил, че с договор от 28.08.2013 г. Община Средец е отдала под наем на Бистрец Агро Инвест ЕООД за временно и възмездно ползване 4299,140 дка земеделска земя в землището на [населено място] с право на дружеството да преотдава под наем/аренда същата земя на трети лица. С договор от 20.11.2014 г. Бистрец Агро Инвест ЕООД е отдало под наем на С. Велев в качеството му на земеделски производител същата земя. При така установеното от фактическа страна съдът е приел от правна страна, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган, като в тази връзка се е позовал на Заповед 03-РД/2891/23.07.2019 година на изпълнителния директор на ДФЗ и разпоредбите на чл. 20, т. 2 3 и чл. 20а, ал. 1, 2, 4 и 6 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), чл. 10, т. 1, т. 2, т. 7, т. 13 и т. 11, ал. 2 от Устройствения правилник на ДФЗ. Приел е, че при издаването на уведомителното писмо не е допуснато нарушение на изискването за форма на административния акт. В тази връзка е посочил, че писмото е издадено при спазване на общите изисквания за писмена форма по чл. 59, ал. 2 АПК. Посочени са имената и длъжността на издателя, наименованието на акта, неговият адресат, фактически и правни основания за намаленията на исканото подпомагане. Начинът на мотивиране на писмото в табличен вид за всяка една от схемите поотделно с посочване на всеки един от парцелите с установените при проверките данни, фактическите обяснения за съдържанието на отделните колони в таблиците с приложимите за отделните констатации правни норми, покрива изискването за надлежно мотивиране. Позовавайки се на ТР 16/31.03.1976 г. на ОСГК на ВС е посочил, че като съдържание на уведомителното писмо следва да се отчитат и заповедите на министъра на земеделието и храните за одобряване на специализирания слой. Посочил е още, че фактическите основания за извършеното намаление се съдържат в документа, озаглавен Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018, приложен в административната преписка по заявлението, подадено от С. Велев, с който той е запознат. Приел е, че уведомителното писмо е издадено при съобразяване на приложимото материално право. В тази връзка е посочил, че няма данни заповедта, с която е одобрен окончателният специализиран слой за кампания 2018 г. на министъра на земеделието, храните и горите (Заповед РД 46-504/12.12.2018 г.) да е оспорена от С. Велев, поради което същата по отношение на него е влязла в сила. Поради това законосъобразно ДФЗ е отказал частично или пълно плащане по отношение на някои от площите заявени от г-н Велев, но попадащи извън специализирания слой Площи допустими за подпомагане за 2018 г. Посочил е, че законосъобразно е намалението на дължимите плащания и за тази част от имотите, заявени за подпомагане, представляващи ОПФ-ПМЛ. В тази връзка е изложил съображения, че г-н Велев не е притежавал и не е ползвал животновъден обект по смисъла на § 2, т. 2 от ДР на ЗСПЗЗ, нито е притежавал регистрирани пасищни селскостопански животни. Бил е единствено пренаемател на земи от ОПФ ПМЛ по силата на договор с Бистрец Агро Инвест ЕООД, без да има законово основание за това, по смисъла на чл. 37и, ал. 1, изр. първо ЗСПЗЗ. Поради това, при извършената проверка на заявлението, е установено, че за него не са налице предпоставките за наемане на общински ПМЛ. Посочил е, че представените договори за наем на ОПФ ПМЛ от Бистрец Агро Инвест ЕООД и от С. Велев не променят фактическата обстановка. Решението е неправилно. Фактическите установявани на съда кореспондират на събраните доказателства. При така установените факти решаващият съд правилно е приел, че уведомителното писмо е издадено от компетентен орган. Неправилно е приел, че то отговаря на изискванията за форма и по конкретно, че същото съдържа фактическите основания за отказаното подпомагане. Уведомителното писмо е издадено в писмена форма, с което е спазено общото изискване на чл. 59, ал. 2 АПК. Правилно съдът е посочил, че са посочени имената и длъжността на издателя, наименованието на акта, неговия адресат. Неправилно е приел, че писмото е мотивирано, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му, като начинът на мотивиране на писмото в табличен вид за всяка една от схемите поотделно с посочване на всеки един от парцелите с установените при проверките данни, фактическите обяснения за съдържанието на отделните колони в таблиците с приложимите за отделните констатации правни норми, покрива изискването за надлежно мотивиране. В писмото липсва посочване на всеки един от парцелите с установените при проверките данни. Посочени са само заявените мерки и схеми за подпомагане. Относно фактическите обяснения за съдържанието на отделните колони в таблиците, с приложимите за отделните констатации правни норми, следва да се посочи, че уведомителното писмо съдържа две таблици озаглавени: Таблица 1: Оторизирани суми (в лева) и Таблица 2: извършени плащания (в лева), като от посоченото в таблиците и поясненията към тях въобще не може да се направят ясни и категорични изводи, при посочените като искани от С. Велев суми, защо (на какво основание) са извършени намаления на така поисканите суми. Вярно е посоченото от съда, че съгласно ТР 16/31.03.1976 г. на ОСГК на ВС е възможно мотивите да предхождат издаването на акта и да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. В случая такъв документ липсва. Неправилно съдът е приел, че фактическите основания за извършеното намаление се съдържат в документа, озаглавен Резултати от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни плащания за кампания 2018. Видно от посоченото в самата бланка автоматичните проверки се извършват въз основа на наличните към момента на извършването им данни и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 ЗПЗП. Самите земеделски стопани в бланките декларират, че са запознати с това обстоятелство. Съгласно чл. 10а, ал. 3 от Наредба 5 от 27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания автоматичните проверки по ал. 1 се извършват въз основа наличните към момента на извършването им данни в ИСАК и не представляват административни проверки по смисъла на чл. 37 от ЗПЗП. Поради това уведомяването на лицето за грешки при извършените автоматични проверки на въведените данни при подаване на заявлението, не може да се приеме за уведомяване за причините за постановения отказ и за мотиви на постановения административен акт. По делото липсват каквито и да е доказателства, представени от административния орган, като част от административната преписка, от които да се направи изводи, какви са фактическите основания и под кое правно основание са подведени същите, за да се откаже подпомагане в пълен размер. Липсва дори съпроводително писмо, в което да са посочени тези причини. Едва в хода на съдебното производство от вещото лице са представени, като приложение към СТЕ, документи, от който вещото лице се е опитало да изведе основанията за постановения частичен отказ да подпомагане. Но дори и то не е посочило за всеки конкретен заявен БЗС каква е причината за отказаното подпомагане. Основателно в касационната жалба се сочи, че едва в съдебното производство касаторът е разбрал, че намаленията се дължат на непризнаване на договор за пренаемане сключен с Бистрец Агро Инвест ЕООД. Дори и в хода на проведеното съдебно производство е останало неясно, защо са извършени намаленията. Дали защото земеделският производител няма регистриран животновъден обект и регистрирани пасищни селскостопански обекти или защото съобразно § 10 от Преходни и заключителни разпоредби (ПЗР) към Закона за изменение и допълнение на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ДВ, бр. 42 от 2018 г., в сила от 22.05.2018 г., изм. и доп., бр. 55 от 2018 г.) договорът за наем на земеделския производител е заличен, в каквато връзка има констатации и вещото лице. За да се установят безпротиворечиво тези обстоятелства и за да може земеделският производител за организира защитата си, е необходимо административният орган да е изложил съответните мотиви или да е приложил предхождащите издаването на административния акт документи, от които да се установят тези обстоятелства. Липсата на изложени от административния орган мотиви е пречка да се проверят изводите на съда за материалната законосъобразност на уведомителното писмо. В случая изводите на съда почиват само на констатациите на вещото лице и направените от него изводи, поради каква причина е намалено подпомагането на земеделския производител. Липсата на ясни мотиви, които да могат да бъдат проверени, е причината поради която г-н Велев, настоява че правното основание за ползване на заявените от него имоти е договорът му за пренаемане на земи от ОПФ с Бистрец Агро Инвест ЕООД, който договор в процесния случай не е ясно дали е заличен и защо. Категоричен отговор на този въпрос от доказателствата по делото не може да се даде. По изложените съображения обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно и следва да се отмени. Делото е изяснено от фактическа страна. Обжалваното уведомително писмо, като постановено в нарушение на изискванията за форма, следва да се отмени и преписката да се изпрати на административния орган за ново произнасяне в съответствие с мотивите на настоящото решение. С оглед изхода на спора претенцията на касатора за разноски за двете съдебни инстанции следва да бъде уважена. За настоящата инстанция касаторът е направил разноски в размер на 998,79 лв., от които 500 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат и 498,79 лв. държавна такса. Пред първата инстанция С. Велев е направил разноски в размер на 1048,79 лв., от които 498,79 лв. държавна такса и 550 лв. депозит на СТЕ. Доколкото пред първата инстанция жалбата е частично уважена, разноските, които следва да се възложат в тежест на ответника следва да се намалят наполовина и се присъдят 524,40 лв. Пред първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, съобразно който за упълномощения адвокат е договорено възнаграждение в размер на 800 лв. платимо по банков път. Доказателства, че възнаграждението е платено не са представени, поради което същото не следва да се възлага в тежест на ответника. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ АПК, Върховният административен съд, пето отделение