Решение № 10958 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7416/2025 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. Л. Г. срещу решение 677/15.5.2025г., постановено по адм. дело 1367/2024г. на Административен съд София област, с което е отхвърлено оспорването на касатора срещу заповед СД-05-261/29.10.2024г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 12, ал. 3 и 4 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност е разпоредено да се впише в регистъра на Нотариалната камара А. В. Н., класиран за нотариус с район на действие, съвпадащ със съдебния район на Районен съд Тутракан. Касаторът смята, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Неправилно административният съд не приел възражението му, че липсата на мотиви по оценяването е опорочило проведеното административно производство. При провеждането на устния изпит, комисията била длъжна да се ограничи до темата на изтегления от кандидата въпрос и не следвало да задава въпроси извън тази тема. Заявява искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, а именно Трябва ли чл. 47, §1 и чл. 47, §2, б. "в" от Хартата за общите права на Европейския съюз и чл. 3, §1, б. "а" от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че принципите на правовата държава на равно третиране и на равен достъп при еднакви условия до публични длъжности, а именно "нотариус" са нарушени когато производството по подбор и оценяване липсва обективни предварително обявени и точни критерии за оценяване, а процедурата по формиране на оценката на изпитната комисия не подлежи на съдебен контрол. Иска отмяна на обжалваното решение и присъждане на разноски. Ответникът министър на правосъдието оспорва касационната жалба. В писмен отговор излага съображения в подкрепа на оспореното съдебно решение. Иска оставянето му в сила и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът А. В. Н. в представен писмен отговор оспорва касационната жалба, излага съображения, сочещи нейната неоснователност. Иска оставяне в сила на оспореното решение и присъждане на разноски. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Развива подробни съображения, които според него следва да мотивират настоящия състав да отмени оспорения административен акт. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна по следните съображения. При правилно установена по делото фактическа обстановка, Административен съд София област отхвърляйки оспорването, е постановил законосъобразно решение. Със заповедта предмет на съдебен контрол пред първата инстанция, министърът на правосъдието с оглед резултатите от проведения конкурс и в частност резултатите от класирането обективирани от конкурсната комисия в съответния протокол, е разпоредил да се впише в регистъра на Нотариалната камара А. В. Н., класиран за нотариус с район на действие, съвпадащ със съдебния район на Районен съд Тутракан. Основното оплакване, както в първоначалната жалба, така и в касационната такава е, че липсват мотиви които да обосновават поставените оценки от членовете на конкурсната комисия. Следва да се отбележи, че касаторът не твърди, че той и спечелилият конкурса за нотариус с район на действие района на Районен съд Тутракан са неправилно оценени. Не твърди, че неговите /на касатора/ оценки са занижени и че тези на А. Н. са завишени. Соченият от г-н Г. порок е липсата на мотиви към поставените оценки. Нито в Закона за нотариусите и нотариалната дейност, нито в Наредба 36 от 7.01.1998 г. за условията и реда за провеждане на конкурсите за нотариуси /Наредбата/ се съдържа изискване за излагане на мотиви към поставените оценки, от страна на членовете на конкурсната комисия. С цел осигуряване на публичност, прозрачност и обективност при оценяването, конкурсната комисия се състои от председател - представител на Министерството на правосъдието, определен от министъра на правосъдието, и членове: съдия от Върховния касационен съд, определен от председателя на Върховния касационен съд, двама нотариуси, определени от Съвета на нотариусите, и хабилитиран преподавател по гражданскоправни науки, определен от министъра на правосъдието /чл.2, ал. 2 ЗННД/. Начинът на структуриране на комисията, както и конкретния й персонален състав, за всеки отделен конкурс, предполага, че оценяващите /членове на комисията/ са доказани специалисти с безупречно реноме. Постигане на посочените цели - публичност, прозрачност и обективност, при провеждане на устния изпит се постига и с правилото на чл. 9, ал. 5 от Наредбата, повеляващо устният изпит да се провежда в присъствието на конкурсната комисия, стенограф и следващите по графика до 5 кандидати. Неоснователно е и второто оплакване съдържащо се в касационната жалба - няма забрана, след изслушване на кандидата по изтегления от него въпрос членовете на комисията да задават допълнителни въпроси отнасящи се и към други теми от предварително съставения конспект. От събраните по делото доказателства, не се установява опорочаване на конкурсната процедура, същата е проведена съобразно правилата, съдържащи се ЗННД, Наредбата и одобрения от министъра на правосъдието регламент. По изложените съображения, оспореното решение на Административен съд София област, като валидно, допустимо и правилно не следва да бъде касирано. С оглед този резултат, претенциите на ответниците в настоящото производство за присъждане на разноски следва да бъдат уважени. По отношение на претендирания от ответника А. Н. адвокатски хонорар, съдът намира възражението за прекомерност заявено от касатора за основателно, същото следва да бъде уважено и в полза на г-н Н. следва да бъде присъдена сумата 1.000,- лева, която в достатъчна степен отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на обема на оказаната правна помощ и съдействие и е съобразена с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Съдът намира, че искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз следва да бъде отхвърлено по следните съображения: Касаторът е поставил следния въпрос: Трябва ли чл. 47, §1 и чл. 47, §2, б. "в" от Хартата за общите права на Европейския съюз и чл. 3, §1, б. "а" от Директива 2000/78 да се тълкува в смисъл, че принципите на правовата държава на равно третиране и на равен достъп при еднакви условия до публични длъжности, а именно "нотариус" са нарушени когато производството по подбор и оценяване липсва обективни предварително обявени и точни критерии за оценяване, а процедурата по формиране на оценката на изпитната комисия не подлежи на съдебен контрол. Нормата на чл. 628 ГПК предвижда български съд да отправи преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. Нормата на чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз /погрешно посочена от касатора като Харта на общите права на ЕС/ находяща се в Дял VІ Правосъдие е именувана Право на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес и има следното съдържание разпределено в три параграфа: Всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие. Видно е, че в параграф 2, не съществува буква в, на която се позовава касаторът, а от друга страна правната разпоредба на чл. 47 от Хартата е насочена към осигуряване на ефективни правни средства за защита пред съд и осигуряване на справедлив съдебен процес. Тази цел несъмнено е постигната г-н Г. е реализирал правото си на обжалване и образуваното по неговото оспорване дело е разгледано справедливо, публично, в разумен срок от независим и безпристрастен съд. Другата правна норма, която касаторът иска да бъде тълкувана, тази на чл. 3, § 1, б. "а" от Директива 2000/78 и гласи: В границите на сферите на компетентност, поверени на Общността, настоящата директива се прилага към всички лица от публичния и частния сектор, включително публични органи, във връзка с условията за достъп до заетост, самостоятелна заетост или упражняване на занятие, включително критериите за подбор и условия за наемане на работа, в който и да е клон на дейност на всички нива на професионалната йерархия, включително повишение. Нормата е именувана Приложно поле и определя случаите в които се прилага Директивата, чиято цел съгласно чл. 1 от същата е да регламентира основната рамка за борба с дискриминацията, основана на религия или убеждение, увреждане, възраст или сексуална ориентация по отношение на заетостта и упражняването на занятие, с оглед прилагането в държавите-членки на принципа за равно третиране. В случая касаторът не се позовава на дискриминационно третиране по отношение на него, основано на някои от изброените признаци. Изложеното налага извода, че тълкуването на посочените от касатора разпоредби на съюзното право не е от значение за правилното решаване на настоящото дело /чл. 628 ГПК/. Освен това значението и смисълът на нормите, чието тълкуване се иска, са толкова ясни, че не будят никакво съмнение /чл. 629, ал. 3 ГПК/, но както бе посочено, същите са неотносими към настоящия случай, поради което не са от значение за решаване на делото. По изложените съображения искането за отправяне на преюдициално запитване следва да бъде отхвърлено. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,