Решение № 1972 от 20.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5958/2022 г.

6207 final от 05.09.2014 г. на Европейската комисия относно схема за помощ SA.26212 (2011/С) (ех 2011/NN - ех CP 176/А/08) и SA.26217 (2011/С) (ех 2011/NN - ех CP 176/В/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, по отношение конкретно на Тила ЕООД (в ликвидация) при спазване на указанията, дадени в мотивите на решението. В касационната жалба се поддържат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Според касатора неправилно административният съд е преценил, че административният орган не е доказал, че Тила ЕООД е предприятие. Излага аргументи, че дружеството извършва икономическа дейност към момента на сключване на договора за замяна, като шест месеца след това се е разпоредило с получения имот в полза на Астра ризорт ЕООД. Сочи в жалбата си, че липсват нарушения на законовите изисквания относно независимостта на оценителя. За администратора на помощта оставало неясно каква е целта на допуснатата от съда експертиза. Моли за отмяна на оспорваното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да бъде потвърден процесния АУПДВ. Претендира присъждане на разноски. Ответникът Тила ЕООД (в ликвидация), е оспорил чрез адвокат - пълномощник, основателността на касационната жалба с доводи, изложени в подробен писмен отговор, поддържани в съдебно заседание и в писмена защита. Претендира присъждане на разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. С Определение от 01.06.2023 г. производството по настоящото дело е било спряно до постановяване на решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз, като към настоящия момент има произнасяне на СЕС, обективирано в Решение от 19 октомври 2023 година. С Решението си СЕС приема, че: 1. Решение (ЕС) 2015/456 на Комисията от 5 септември 2014 година относно схема за помощ SA.26212 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/A/08) и SA.26217 (11/C) (ex 11/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, трябва да се тълкува в следния смисъл: не може да се приеме, че само лицата, които са придобили поземлени имоти чрез засегнатите от това решение сделки за замяна на горски земи и които използват тези поземлени имоти за целите на икономическа дейност, трябва да се разглеждат като предприятия бенефициери на държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС. 2. Член 107, параграф 1 ДФЕС и член 16, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС трябва да се тълкуват в следния смисъл: допускат критериите, позволяващи да се определи размерът на държавна помощ, получена при придобиването на поземлени имоти чрез замяна на горски земи, да се основават на осреднените цени от вписаните сделки с поземлени имоти, притежаващи подобни характеристики като оценяваните и намиращи се в близост до тях, по които сделки поне една от страните е търговец и които са сключени в рамките на 12 месеца преди оценката, при условие че прилагането на такива критерии е съвместимо с решението на Комисията за възстановяването на помощта и те позволяват да се определи пазарната стойност на тези земи към момента на сделката за замяна. С Определение от 09.11.2023 г. производството по настоящото дело е било възобновено. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е депозирана от страна по делото, в срок, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е процесуално допустима. За да се произнесе по нейната основателност, настоящият съдебен състав съобрази следното: Предмет на оспорване пред Административен съд Пловдив е бил АУПДВ РД05-53/09.04.2020 г., издаден от Министъра на земеделието, храните и горите, с който спрямо Тила ЕООД е установено публично държавно вземане, представляващо несъвместима с вътрешния пазар държавна помощ, подлежаща на възстановяване, в размер на 4 031 478 лв. главница и 1 990 726,10 лв. лихви, или общо 6 022 204,10 лева. Въз основа на събраните по делото доказателства, административният съд е установил следната фактическа обстановка: По силата на Договор за замяна на недвижим имот 53/23.01.2009 г., сключен между Тила ЕООД и Държавна агенция по горите (ДАГ), дружеството е заменило 37 бр. собствени имота с обща площ 768,642 дка - гори и земи от горския фонд, находящи се в землищата на [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място], [населено място] и [населено място] дол - всички в община Белоградчик, в гр. Априлци, в гр. Троян, в [населено място], община Троян, в [населено място] и в [населено място], последните в община Тетевен, на стойност 1 391 820,00 лв., съгласно представени удостоверения за оценка, за един имот с площ от 96,000 дка - частна държавна собственост, представляващ ПИ с ид. 67800.45.472 в гр. Созопол, на стойност 1 342 099,56 лв., видно от приложено удостоверение за оценка. Съгласно договора, държавният имот е с по- ниска стойност и на основание чл. 156, ал. 6 от Закона за горите (ЗГ) ДАГ не се дължи заплащане на разликата в стойността на имотите, която е в размер на 49 720,44 лв., а така също и всички разноски по извършената замяна и вписването на договора, са за сметка на Тила ЕООД. Установено е, че по отношение на Република България има влязло в сила Решение на Европейската комисия С

6207 final от 05.09.2014 относно схема за помощ SA. 26212 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/A/08) и SA. 26217 (2011/C) (ex 2011/NN ex CP 176/B/08), приведена в действие от Република България при замените на горска земя, (наричано по - долу само Решение на ЕК). Същото е издадено на основание чл. 108, § 2, ал. 1 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС) и в своя чл. 1 установява, че държавната помощ, отпусната на предприятия при сделките за замяна на горска земя държавна собственост срещу горска земя частна собственост в периода 1 януари 2007 г. - 27 януари 2009 г., неправомерно приведена от Република България в действие в нарушение на чл. 108, § 3 от ДФЕС (т.е. Комисията не е била информирана от държавата за плановете ѝ да извърши посочените сделки), е несъвместима с вътрешния пазар. Като адресат на Решението на ЕК Република България има задължение да изпълни разпореждането за възстановяване на несъвместимата помощ, като изпълни мерките и препоръките при условията, изрично постановени в диспозитива на Решението. Министерството на ЗХГ е провело процедура по ЗОП за избор на правоспособни независими оценители, които да извършат оценка на поземлените имоти в горски територии, обект на разпоредителните сделки за замени, приключила с Решение 862/29.09.2017 г. на Главния секретар на ИАГ, с което на първо място е класиран участникът Агролеспроект ЕООД. Определеният изпълнител е изготвил 2 броя оценителски доклада. Замененият държавен имот е оценен на 4 273 356 лв., но същевременно в описателната част на доклада е посочено, че: Установената пазарна цена на оценявания имот е всичко 4 237 356. Заменените частни имоти съответно са оценени на 291 600 лв., като в двете оценки са използвани сравнителният подход, в т.ч. метод на пазарните аналози, както приходен подход, в т.ч. метод на приходната стойност. Установено, е и че на 10.07.2009 г. дружеството се е разпоредило с получения в замяна недвижим имот с площ от 96,000 дка, представляващ ПИ с ид. 67800.45.472 в гр. Созопол на стойност 1 342 099,56 лв., като го е прехвърлило на Аста Ризорт ООД в изпълнение на дълг. По време на съдебното производство са допуснати основна и допълнителна съдебно - оценителна експертиза и съдебно - счетоводна експертиза. След извършена преценка за законосъобразност на акта съгласно изискването на чл. 168 във вр. с чл. 146 от АПК, административният съд е отменил административния акт като издаден в нарушение на административнопроцесуалните правила и при неправилно приложение на материалния закон. Прието е, че при издаване на АУПДВ не е установено качеството бенефициер на адресата на акта, противно на съображение

от Решението на ЕК. В тази връзка според съда и на основание съображения (126),

и

от Решението, административният орган е трябвало да изследва дали бенефициерът на помощта може да бъде определен като предприятие по смисъла на чл. 107, пар. 1 от ДФЕС, защото това е фактически въпрос, подлежащ на установяване във всеки конкретен случай при издаване на АУПДВ в хипотезата на чл. 38, ал. 3 от ЗДП. Формулирани са мотиви, че оценката не е възложена и приета от министъра на земеделието, храните и горите в качеството му на администратор на помощта, а му е била предоставена от Изпълнителна агенция по горите и вече е била налична при него преди образуването на административното производство. Счетено е, че въпреки одобрението от ЕК на изпълнителя на оценителските доклади, пазарните оценки на държавните и частните имоти, не са изготвени от независими експерти в изпълнение изискването на съображение

от Решението на ЕК, защото от данните в Търговския регистър се установява, че едноличен собственик на капитала на Агролеспроект ЕООД е Министерство на земеделието, храните и горите. Касационната инстанция преценява първоинстанционното решение като валидно и допустимо, но неправилно. Административният съд в нарушение на съдопроизводствените правила не е извършил дължимото установяване на фактическата обстановка, което е довело до постановяване на необоснован краен съдебен акт. В конкретния случай, за да отмени АУПДВ, съдът е приел, че в него липсват мотиви относно качеството предприятие за целите на член 107, параграф 1 от ДФЕС. Същевременно според съда, в процесния АУПДВ е отбелязано, че Тила ЕООД се е разпоредило с получения в замяна държавен имот, продавайки го на Астра Ризорт ООД. Това противоречало на справката, издадена от Служба по вписванията - Бургас, от която е видно, че се касае за прехвърляне на недвижим имот в изпълнение на дълг. В този смисъл мотивът на съда е бланкетен и противоречив, без да е осъществен необходимият анализ на факти и обстоятелства, игнорирани са и събрани по делото, относими доказателства. Въз основа съдържанието на първоинстанционните мотиви, касационната инстанция не може да направи обоснован извод касателно преценката дали Тила ЕООД е извършвало стопанска дейност, съответно следва ли да бъде разглеждано като предприятие по смисъла на ДФЕС. Посочената в съображение 173 от решението на ЕК методика за определяне размера на несъвместимата държавна помощ, която бенефициерът трябва да възстанови, изисква съпоставяне между административната цена по договора за замяна и пазарната цена на заменените имоти, определена към датата на договора. В случая административните цени на горските земи държавна и частна собственост са посочени в договора за замяна и не са спорни по делото. Поради това от съществено значение за размера на държавната помощ, подлежаща на възстановяване, е определяне размерът на реалните пазарни цени на заменените имоти. В тази насока съдът отново не е извършил дължимия анализ на фактите, обстоятелствата и събраните доказателства, респ. направените във връзка с тях твърдения на страните. Не са обсъдени посочените от Агролеспроект ЕООД пазарни цени, нито пазарните цени, констатирани от вещото лице по назначените СОЕ при използването на различни методи. Съдът не е изложил мотиви кое от заключенията по назначените СОЕ и допълнителни СОЕ кредитира, включително, дали кредитира някое от заключенията, в което са използвани като аналози сделки, извършени в по - широк времеви период 2006 - 2008 г., при определянето на пазарните цени на процесните имоти. Съдебният състав също така не е отговорил в решението си на направеното възражение от страна на жалбоподателя, че Агролеспроект ЕООД не е вписано в регистъра на независимите оценители във връзка със съображение 176 от Решението на ЕК, а именно, че българските органи следва да извършат оценка на пазарните цени на заменените парцели към момента на сключване на сделката с помощта на независим експерт, който е квалифициран да извършва такива оценки и е избран чрез открита публична тръжна процедура. Съответно, като не e обсъдил и установил относимите по делото факти, съдът е постановил необоснован съдебен акт, което препятства настоящата касационна инстанция да извърши пълна проверка на правилността му и би лишило страните от една съдебна инстанция. С оглед изложеното до момента и при съобразяване със забраната за нови фактически установявания, регламентирана в чл. 220 от АПК, решението на административния съд трябва да бъде отменено, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на Административен съд Пловдив. При новото разглеждане на спора, съдът следва да изложи мотиви относно това дали се установява качеството предприятие на дружеството адресат на оспорения акт при съобразяване с относимата нормативна уредба и Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз, както и да изследва въпроса за наличие или липса на държавна помощ, подлежаща на възстановяване, с оглед установените пазарни цени в хода на административното производство и заключенията на вещoтo лице, съобразявайки приетото в Решение по дело С-325/22 на Съда на Европейския съюз. При необходимост и по своя преценка, съдът може да назначи нова съдебно - оценителна експертиза. При новото разглеждане на делото и с цел изясняването на спорните факти, следва да бъде установено дали Агролеспроект ЕООД е било регистрирано по Закона за независимите оценители към момента на провеждане на процедурата по ЗОП и към момента на изготвяне на оценителските доклади за определяне на пазарните цени на процесните имоти. С оглед на резултат по спора, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК, по искането за присъждане на разноски трябва да се произнесе административният съд при новото разглеждане на делото.