Решение № 11093 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8611/2011 г.

Решение № 11093 от 30.08.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8611/2011 г., I о., докладчик съдията Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на адв. Огнян Лазаров, в качеството му на процесуален представител на Драгомир Кирилов Бешев, в качеството му на управител на "ДКБ - Инвест" ЕООД, срещу решение № 208 от 19.05.2011 г. по адм. дело № 1089 по описа за 2010 г. на Административния съд - Велико Търново. С него е отхвърлена жалбата на търговското дружество срещу ревизионен акт № 151002013 от 24.09.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 483 от 29.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния закон, както и поради необосноваността му, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от ДОПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, както и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново оспорва същата чрез становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Велико Търново е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 151002013 от 24.09.2010 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Велико Търново, потвърден с решение № 483 от 29.11.2010 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Велико Търново. Той е издаден в резултат на осъществена ревизия на търговското дружество по прилагането на ЗДДС за ревизиран период 1.09.2009 г. - 31.05.2010 г., като се оспорва в частта, с която на ревизираното дружество е начислен ДДС в размер на 1 907.90 лв. по повод установена липса на стоки, на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС за данъчен период м. 03.2010 г. и относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 20 086.82 лв. по фактура, издадена от "Емил 5" ЕООД за данъчен период м. 05.2010 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата обстановка по спора, събраните доказателства, включително заключението по съдебно-икономическата експертиза, възраженията на жалбоподателя и е обоснован извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По повод първия спорен момент по делото, а именно наличие на обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - липсва или не е представена счетоводна отчетност съгласно Закона за счетоводството или воденото счетоводство не дава възможност за установяване на основата за данъчно облагане, както и когато документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци или за определяне на задължителните осигурителни вноски, са унищожени не по установения ред, съдът е обосновал категоричен и правилен извод. Конкретното обстоятелство, което органът по приходите е счел, че е констатирано и което обуславя прилагането на специалния ред за облагане е било, че търговското дружество не води аналитично счетоводна сметка 304 "Стоки". Това се изразява в начина на изписване на стоките еднократно в края на месеца, като от стойността на всички извършени продажби се спада процент надценка, поради което не може да се определи обективно размера на намалението на стоките през отделните отчетни периоди. Според органа по приходите този начин на отчитане не попада сред методите за отписване на стоково-материални запаси при тяхното потребление, регламентирани в СС 2 "Отчитане на стоково-материални запаси. За да направи преценка, че ревизионното производство неправилно е осъществено по специалния ред, уреден в чл. 122 и сл. от ДОПК, съдът се е основал на изслушаната по делото съдебно-икономическа експертиза, която установява, че избраният подход на ревизираното дружество за отписване на стоково-материалните запаси позволява определянето на дължимите от лицето данъци. Правилен е и изводът на съда, че това нарушение не е достатъчно да обоснове отмяна на ревизионния акт и да освободи съда от произнасяне по отношение на задълженията на ревизираното дружество, като те се определят по правилата за облагане по общия ред. По повод втория спорен момент относно определеното задължение за ДДС в размер на 1 907.90 лв. във връзка с установена липса на стоки, на основание чл. 79, ал. 3 и ал. 4 от ЗДДС за данъчен период м. 03.2010 г., административният орган се е позовал на извършена инвентаризация при проверка на дружеството, за което е съставен протокол от 19.03.2010 г., както и справка за количества към тази дата, приобщени като доказателства с протокол от 6.08.2010 г. Тя е осъществена при участието на управителя на дружеството и главния счетоводител, като възражения не са направени при изготвянето на посочените документи. Освен това проверката е реализирана в единствения търговски склад на същото, което последно обстоятелство се установява чрез декларация от управителя му, както и чрез дадени обяснения при ИПДПОЗЛ от 14.04.2010 г. С първоинстанционната жалба, а и с касационната жалба, се оспорва несъобразяването на факта, че дружеството държи свои активи и в две моторни превозни средства за разнос, и че определянето на данъка е осъществено въз основа на непълна инвентаризация. Съдът е счел, че това възражение е неточно, понеже самият жалбоподател при осъществяване на инвентаризацията от 19.03.2010 г. не е декларирал това обстоятелство, докато при следващите две проверки през м. 05. и м. 07.2010 г. той сам е направил това. Изводът на съда, че инвентаризацията е точно проведена при тези данни към процесния ревизиран период е правилен. След като управителят на ревизирания субект е присъствал при извършването й, не е направил оспорване при подписване на протокола, а впоследствие по повод инвентаризация за други периоди е направил възражение, то очевидно е, че към процесния момент е имало липси. По повод размера на задължението определен, чрез корекция на ползвания данъчен кредит, то съдът е преценил, че още в ревизионното производство при определяне на стойността на липсите за база са послужили данните за надценки и начина на отписване, предоставени от управителя на ревизирания субект. Възражението на касатора, че е трябвало да се отчете оспорването за неправилно осъществената инвентаризация е неоснователно, понеже от фактите по делото се установява, че тя е извършена към процесния момент по данни, предоставени от него и към датата на изготвяне на ревизионния доклад е следвало да ангажира доказателства съобразно чл. 117, ал. 5 от ДОПК. По повод третия спорен момент относно непризнато право на данъчен кредит в размер на 20 086.82 лв. по фактура, издадена от "Емил 5" ЕООД за данъчен период м. 05.2010 г., на основание чл. 68, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. В хода на административното производство е извършена насрещна проверка на "ЕМил 5" ЕООД и е връчено ИПДПОЗЛ от 10.08.2010 г. по повод издадената от него фактура № 0100010032 от 31.05.2010 г. В това производство не са представени документи свързани с реалността на доставката, която материализира, като според съда и обясненията дадени от представляващия дружеството Емил Найденов в това производство са общи. По същия начин съдът е ценил и разпита на това лице, но вече в производството пред него, като отново е приел, че са направени генерални и обобщаващи обяснения относно търговските отношения между дружествата - страни по доставката, без конкретност. Свидетелят Николов е малко по-конкретен, доколкото заявява, че за тази доставка той и управителят на фирмата - получател са били в склада, за да получат различни видове цигари, като те са прекарани на два курса. Според съда не се явява доказано прехвърлянето на правото на собственост чрез предаването на конкретните цигари по процесната фактура, както и транспортирането й. Не се установява също и наличието на кадрова обезпеченост, понеже не се констатира кои конкретно лица от тези, за които има уведомяване по чл. 62 от КТ, са участвали в натоварването на стоките. Съдът подробно е обсъдил и заключението, за да обоснове извода, че доставката е нереална, доколкото от него се установява организацията при водене на счетоводството на ревизираното дружество чрез използвания софтуерен продукт "Микроинвест склад" и чрез която се проследява движението на стоката, а за процесната стока няма такива документи и данни. Счетоводен архив при ревизираното лице не е наличен. Настоящият съдебен състав намира, че жалбата се явява неоснователна в тази й част. Конкретно по доставката не се спори, че страните са лица, регистрирани по ЗДДС и че доставката е облагаема. Данъкът по нея е начислен, съгласно изискванията за това. По повод плащането по доставката са представени доказателства в съдебното производство - банкови извлечения за движението на банковите сметки на доставчика към 31.05.2010 г., като се твърди, че през този период 31.05.2010 г. - 6.06.2010 г. има постъпления на значителни суми по тях. От тях не може да се установи категорично от кого са извършвани плащания и конкретно дали, и от ревизираното лице по обсъжданата доставка, но доколкото плащането по нея не е елемент от данъчния състав, обуславящ правото на данъчен кредит не се дължи произнасяне изцяло по този факт. Предметът на доставката са цигари. По делото е установена кадровата обезпеченост на доставчика. Както беше посочено по-горе спорен се явява фактът на предаване и приемане на процесната стока, за да се установи прехвърлянето на собствеността и възникването на данъчното събитие по нея, както и транспортирането й, доколкото чрез този факт се обосновава реализирането на първия факт по прехвърлянето. Настоящият съдебен състав споделя изложените съображения на касатора относно документирането на извършения транспорт, доколкото по делото се установява, че жалбоподателят има превозни средства и същият е могъл или реално е осъществил процесния превоз. Следва да бъдат споделени и и тези, че чрез самата фактура, ако се явява подписана двустранно от управителя на ревизираното дружество и от служител на доставчика, при безспорност на тези обстоятелства, може да се обоснове прехвърляне на правото на собственост и конкретно на предаването и приемането на стоката, но издадена на датата на това фактическо прехвърляне. Тази теза може да бъде възприета, но и при наличие на дължимото счетоводно отразяване, но не само на самата фактура, а и по отношение на стоката, посочена в нея. По делото чрез изслушаната съдебно-икономическа експертиза това не се установява, а именно постъпването на стоката и нейното движение дори и само по счетоводни данни. В тази насока са и събраните гласни доказателства, които са общи и имат генерален характер, поради добрите търговски отношения между страните по доставката, които се явяват и търговци, осъществяващи търговия с тютюневи изделия, видно от представените разрешения за търговия с тютюневи изделия. Следва също да се отбележи, че върху процесната фактура (стр. 656, папка № 4) няма положен подпис за получател. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от делото съдебни разноски не се дължат на ответната страна, понеже такива са присъдени в първоинстанционното производство, в изпълнение на чл. 161, ал. 1 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение