Решение № 6953 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2018 г.

Решение № 6953 от 9.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13730/2018 г., II о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по чл. 208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 215 ЗУТ. Образувано е по касационна жалба на Началника на Регионална дирекция за национален строителен контрол – Югоизточен район, подадена чрез процесуален представител А. К., против Решение № 1321/03.07.2018 г., постановено по административно дело № 1929/2017 г. по описа на Административен съд – Б.. С оспореното решение е отменена Заповед № ДК-10-ЮИР-37/16.06.2017 г. на Началника на РДНСК – Югоизточен район, с която е обявено за нищожно Разрешение за строеж № 319/24.11.2008 г. на главния архитект на Община С., за "Ресторант и магазин на представителна сграда с апартаменти за сезонно ползване", находящ се в УПИ I-438, 406, 10575, местност "Ачмалъци", землище на гр. С., ведно с одобрените инвестиционни проекти. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, поради което се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата против заповедта на Началника на РДНСК – Югоизточен район. Изложени са подробни съображения за допуснати нарушения на ЗУТ, ЗООС и ЗБР при издаване на процесното разрешение за строеж, които обуславят неговата нищожност. Касационната жалба се поддържа от юрисконсулт Асенова, който моли да бъде уважена по изложените в същата съображения. Ответната страна – "Прибор Строй" ЕООД чрез пълномощниците си адвокат М. Б. и адвокат Б. Т. оспорва касационната жалба чрез депозиран по делото писмен отговор, с молба оспореното решение да бъде оставен в сила и се присъдят сторените от дружеството съдебно-деловодни разноски съгласно представен списък. От страна на "Пясъчна лилия 10" ООД чрез адвокат Б. Т. е постъпил писмен отговор, с който се оспорва касационната жалба по съображения, които са в подкрепа на съдебното решение. Окръжна прокуратура – Б. и Главния архитект на Община С., редовно призовани, не изпращат представители и не вземат становище по спора. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба, поради което предлага отмяна на решението, ведно с последиците от това. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С оспорения пред съда акт, контролният орган е обявил за нищожно издаденото от главния архитект на Община Созопол Разрешение за строеж № 319/24.11.2008 г. за изграждането на "Ресторант и магазин на представителна сграда с апартаменти за сезонно ползване", находящ се в УПИ I-438, 406, 10575, местност "Ачмалъци", землище на гр. С., ведно с одобрените инвестиционни проекти. Според органа, нищожността се обуславя нарушения на чл. 144, ал. 1, т. 4, във връзка с чл. 82, ал. 5 ЗООС, чл. 93, ал. 1, т. 1 ЗООС, чл. 31, ал. 1 ЗБР, чл. 145, ал. 1, изр. 2 ЗУТ, чл. 140, ал. 3 ЗУТ, във връзка с чл. 41, ал. 1 ЗУТ. Съдът е отменил заповедта на Началника на РДНСК - Югоизточен район, развивайки мотиви за отсъствие на пороци, водещи до нищожност на разрешението за строеж, които се споделят от настоящата инстанция. Установено е, че разрешението за строеж касае поземлен имот, който е бил устроен с подробен устройствен план, съгласно който територията е обявена за урбанизирана, с конкретно предназначение "за отдих и туризъм". С процесното разрешение, с което е разрешено строителството на ресторант и магазини, в последствие на фитнес, апартаменти и складови помещения, разрешените обекти са в съответствие с предназначението на имота по чл. 8, ал. 1 ЗУТ, както е установил съдът. Правилен е изводът му за това, че разрешените обекти са част от основното застрояване в имота, поради което неоснователно контролният орган е изследвал приложението на чл. 41, ал. 1 ЗУТ, касаеща допълващото застрояване. На следващо място, съдът посредством събраните по делото доказателства е установил, че в обхвата на поземлен имот 67800.45.482 по Кадастралната карта на гр. С. няма данни за наличието на пясъчни дюни. В тази връзка обоснован е изводът на решаващия съд за това, че записванията на Обединената специализирана карта на морските плажове, не е било възможно да бъде съобразено при издаване на разрешението за строеж, тъй като тази карта е приета през 2015 г., а разрешението за строеж е издадено през 2008 г. Съдът е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК, съгласно която съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му и относно приложимите за случая разпоредби от Закона за опазване на околната среда и Закона за биологичното разнообразие, като изводите му в тази насока са правилни и обосновани. Съдебната практика и теорията споделят виждането, че е налице нищожност на административния акт, когато е издаден от некомпетентен орган. В конкретния случай, разрешението за строеж е издадено от материално и персонално овластен за това орган. Спазена е изискуемата се от закона писмена форма. Допуснати в хода на административното производство съществени нарушения, както и нарушения на материалния закон, по принцип водят до унищожаемост на акта, освен когато изцяло е лишен от правно основание, така, че такъв акт с такова съдържание не може да бъде издаден. В процесния случай, не са установени тежки и съществени нарушения, обуславящо нищожност на разрешението за строеж, тъй като за територията, за която е издадено не се установява абсолютна забрана за строителство, а липсата на съгласувателни актове по специалните закони, дори да се приеме, че е налице такава, би обусловило неговата незаконосъобразност, но не и нищожност. С оглед изложените мотиви, като е отменил процесната заповед, Административен съд – Б. е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, в полза на ответното дружество "Прибор Строй" ЕООД следва да бъдат присъдени съдебно-деловодни разноски в доказан размер от 1 500 лева за платено адвокатско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,