Решение № 532 от 3.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2468/2011 г.

Решение № 532 от 3.01.2012 г. на ВКС по н. д. № 2468/2011 г., II н. о., НК, докладчик председателят Лидия Стоянова Касационното производство е образувано по жалбата на служебния защитник на подсъдимия В. Ц. М. против решение № 213/29.06.2011 г. по въззивно нохд № 384/2011 г. на Софийския апелативен съд, наказателно отделение, VII въззивен състав. Поддържат се доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, конкретизирани с липса на отговор по направени конкретни възражения, приемане на фактическа обстановка, различна от изложената в обвинителния акт и неправилна оценка на показанията на св. В. К.. Оспорва се законосъобразността на приложения материален закон с осъждането на М. и приемането за съвместно разглеждане на граждански иск за неимуществени вреди. С касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК се обосновава искането за отмяна и връщане на делото за ново разглеждане. Гражданският ищец В. Н. К. не е направил възражение срещу подадената жалба. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура оспорва основателността на жалбата и поддържа, че поради липса на нарушения решението следва да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка в пределите на своята компетентност и намира: Софийският апелативен съд с обжалваното решение по въззивно нохд № 384/2011 г. потвърдил присъда № 48/01.03.2011 г. по нохд № 46/2010 г. на Благоевградския окръжен съд, с която признал подсъдимите В. Ц. М., А. В. Г. и И. Г. М. за виновни в това, че на 16.07.2009 г. в село К. в съучастие като извършители отвлекли св. В.К. с цел противозаконно да го лишат от свобода като деянието е извършено от две и повече лица. На основание чл. 142, ал. 2, т. 2 вр. ал. 1 /стар/ НК вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 НК /а подс. М. при условията на чл. 54 НК/ ги осъдил съответно Г. на 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, изпълнението на което наказание отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години; М. - на 1 г. лишаване от свобода с отлагане на изпълнението за срок от 3 години, а подс.М. на 3 години лишаване от свобода като за изтърпяване на наказанието определил режим и тип на затворническото заведение при условията на чл. 61, т. 2 вр. чл. 60, ал. 1 ЗИНЗС. Предявеният граждански иск за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, уважил в размер на 2 000 лева, които М. да заплати на К. със законните последици и отхвърлил за разликата до пълния предявен размер. Въззивният съд е извършил цялостна проверка на обжалвания от защитника на подсъдимия М. първоинстанционен съдебен акт с оглед процесуалното задължение по чл. 314 НПК. Констатирал е, че са събрани възможните и в достатъчен обем доказателствени средства при спазване изискванията по чл. 13 НПК и чл. 107 НПК с цел разкриване на обективната истина и при съблюдаване правата на страните. Приел е, че извършената проверка, анализ и оценка е направена от първоинстанционния съд при стриктно спазване предписанията по чл. 107, ал. 3 и ал. 5 НПК. Възприел е като правилна установената фактическа обстановка, която е изложил подробно. Направил е извод, че оценката на установеното обективирано поведение на всеки един от подсъдимите е в съответствие с данните, съдържащи се в доказателствените средства, както и че отстраняването на констатираните противоречия е съобразно изискванията по чл. 305, ал. 3 НПК. Подробно е изложил правните съображения за квалификацията на деянието на подсъдимите като е обсъдил възраженията по повод законодателната промяна в нормата на чл. 142 НК, извършена след датата на инкриминираното в обвинителния акт деяние. Настоящият състав изцяло ги споделя и не намира основание да ги повтаря. Основани са на събрания доказателствен материал, съдържащ данни за относими към предмета на доказване обстоятелства, на постоянната съдебна практика и правната теория за случаи като конкретния относно решението да определи кой е по-благоприятния за подсъдимите закон във връзка с решаване на въпросите за вината и отговорността. Налице са обективните и субективните признаци на престъплението по чл. 142 НК, поради което законосъобразно подсъдимият М. е признат за виновен. Поведението му, установено със свидетелските показания, е намерило конкретно проявление в участие при принудителната промяна на местопребиваването на св. К. с реално осъществени действия, представляващи форма на принуда - нанесен удар, заплахи, наличие на бухалка, проява на активност при проникване в жилището, извеждане в неговото присъствие и с помощта на другите двама подсъдими от жилището и насилствено, без правомощия по закон и въпреки противопоставянето свидетелят да ги придружи. С тези действия са накърнени личната свобода и неприкосновеност на свидетеля, независимо, че пряката цел не е била такава. Непрецизната формулировка с употребата на "стар" за новата редакция на чл. 142 НК не е нарушение, което да е съществено и да води до нарушаване процесуалните права на страните. Не е нарушение и липсата на мотиви във въззивното решение по възражение като изложеното в посочения смисъл в жалбата. Неоснователно е възражението, че въззивният съд е възприел фактическа обстановка, различна от изложената в обвинителния акт, за конкретното поведение на подсъдимия М.. В жалбата са цитирани избирателно части от обвинителния акт, в които липсват тези, съдържащи описанието на л. 3 от обстоятелствената му част, за конкретните действия, от които след задълбочена преценка на целия доказателствен материал инстанциите по същество са направили верни фактически и правни изводи, отнасящи се до участието на М. в извършване на престъплението по повдигнатото му обвинение. Доколкото в жалбата се поддържа, че трето лице е извършител на престъплението, не само предвид приетата за установена фактическа обстановка, която не подлежи на касационен контрол, но и с оглед правомощията на прокуратурата да внесе обвинителен акт по отношение на лицата, за които са установени достатъчно данни за участие в престъплението, възражението не следва да бъде обсъждано. Неоснователно е възражението, че неправилно е приет за разглеждане в наказателното производство предявения от св. К. граждански иск за неимуществени вреди. Въззивният съд по повод на оспорените правомощия на инстанциите по същество е приел, че са налице основанията да бъде приет и разглеждан гражданския иск на основание чл. 45 ЗЗД при установените фактически положения за причинени увреждания на К., за действително претърпени болки и страдания в резултат от нанесения му от М. удар в областта на тазобедрената става. Тези изводи е основал на установените относими обстоятелства при разпита на свидетелите и на отразените в медицинското удостоверение обективни данни. Вредите, за които е предявен гражданският иск, произтичат пряко от престъплението, по повод на което е образувано наказателното производство. Не е задължително условие те да са елемент от състава на престъплението или да са нарушени съставомерни интереси на пострадалия. Достатъчно основание е да е претърпял вреди, които са пряка и непосредствена последица от извършеното престъпление. Присъденият размер на обезщетение с оглед събраните по делото доказателства е съобразен с конкретно извършеното от подсъдимия и вида на телесното увреждане, оценено обективно по вид и продължителност на страданията в най-благоприятния за подсъдимия вариант. В този смисъл са съображенията на въззивния съд, които настоящият състав изцяло споделя. Затова като е приел, че искът е основателен, а размерът съответстващ на принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД въззивният съд не е допуснал нарушение. Предвид горното решението следва да бъде оставено в сила и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение