Решение № 12565 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6188/2014 г.

Решение № 12565 от 22.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6188/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на ДГС Средец ТП на Югоизточно държавно предприятие-Сливен, представлявано от адв. Диев, против решение № 476/25.03.14 г. по адм. д. № 1746/13 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Кметът на община Средец, ответник по касационната жалба, не взема становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба процесуално допустима като подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение Административен съд Бургас е отхвърлил оспорването на касатора ДГС Средец ТП на Югоизточно държавно предприятие Сливен срещу Заповед № 559/11.06.13 г., с която на основание чл. 225а, ал. 1 вр. с чл. 225, ал. 2, т. 1 и т. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ кметът на община Средец е наредил премахване на незаконен строеж " Димоотводен комин", находящ се в УПИ VI-1163, кв. 80 по плана на гр. Средец. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Въз основа на данните по административната преписка и писменото заключение на съдебнотехническа експертиза, неоспорено от страните, е изложил мотиви относно категорията на строежа, извършването му без градоустройствена основа и строителни книжа и липсата на условия за определянето му като търпим на основанията по § 16 ПРЗУТ. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение е неоснователна. По делото е безспорно установена липсата на предпоставките по § 16 ПРЗУТ за определяне на строежа като търпим, предвид което обстоятелството, че в хода на преписката доказателства в тази насока не са събрани, не сочи на съществено нарушение на административно производствените правила, тъй като събирането на такива не би довело до приключване на преписката с различен резултат. Категорията на строежа е от значение при определяне компетентността на административния орган да издаде заповед за премахването му и при разрешаване въпроса за допустимост на касационното оспорване. Ето защо като не е посочил категорията на строежа административният орган не е допуснал административнопроизводствено нарушение от категорията на съществените. Неоснователно се поддържа неправилност на решението предвид необсъден довод за издаване на заповедта в нарушение на чл. 59, ал. 2 АПК. Съдът в мотивите си е анализирал данните, събрани в хода на административната преписка, обсъдил е изложеното в обстоятелствената и диспозитивна част на заповедта, въз основа на което законосъобразно е приел, че същата е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона форма. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилно, постановено при липсата на основания по чл. 209, т. 3 АПК за отмяната му, следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, в настоящия състав на II-ро отделение