Решение № 12369 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5885/2018 г.

Решение № 12369 от 15.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5885/2018 г., IV о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" – Търговище (ОД на ДФЗ), подадена чрез ст. юрк. Т. Станкова, срещу решение № 29 от 14.03.2018 г., постановено по адм. дело № 8/2018 г. от Административен съд – Търговище. С него е отменена заповед № 03-250-РД/96 от 12.12.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ - Търговище с постановен отказ да бъде финансирано заявление с ИД на проекта 25/06/3/0/01206 и УРН 659862, подадено от "Агро пазар" ЕООД, със седалище в гр. София, по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г., а преписката е върната на административния орган за продължаване на производството по заявлението за подпомагане на "Агро пазар" ЕООД с издаването на нов акт, съобразно мотивите на решението. С касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради несъобразяване с предписанията на материалния закон, нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – "Агро пазар" ЕООД чрез процесуалния си представител, адв. Стоянова, в писмен отговор на касационната жалба и в открито съдебно заседание изразява становище за нейната неоснователност. Иска решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Намира извода на съда за незаконосъобразност на постановения отказ за финансиране по заявлението на "Агро Пазар" ЕООД за направен в нарушение на материалния закон и на събраните по делото доказателства. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна. Производството пред Административен съд Търговище е било образувано по жалба на "Агро пазар" ЕООД против заповед № 03-250-РД/96 от 12.12.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ - Търговище, с която е отказано да бъде финансирано заявлението на дружеството за подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6. "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. С обжалваното решение административният съд е отменил оспорената заповед и е върнал преписката на директора на ОД на ДФЗ – Търговище за продължаване на производството по заявлението за подпомагане на "Агро пазар" ЕООД с издаването на нов акт, съобразно мотивите на решението. За да постанови този резултат, е приел, че процесната заповед е издадена от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, предвид представената по делото заповед № 03-РД/2211 от 14.07.2016 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ на основание чл. 20а, ал. 2, 3 и 4 от ЗПЗП. В оспорения акт принципно били изложени фактически и правни основания, поради което не било налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Същият отговарял на изискванията за форма. При издаването му обаче било допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Съдът е констатирал, че финансирането на "Агро пазар" ЕООД е отказано, тъй като не е изпълнено изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 във връзка с чл. 5, ал. 12 от Наредба № 10 от 10.06.2016 г. за прилагане на подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. (Наредба № 10 или Наредбата), а именно, че кандидатът не е доказал, че е получил от земеделска дейност най-малко 33 % от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. Стъпвайки на разпоредбата на чл. 5, ал. 12 от Наредбата, в която се изброяват документите, с които може да се докаже обстоятелството по чл. 5, ал. 2, т. 2, съдът е приел, че с представянето на годишна данъчна декларация (ГДД), договор за наем на земеделска земя, договор за продажба на непреработена селскостопанска продукция, както и фактура за плащане към него, жалбоподателят е доказал, че отговаря на изискването на чл. 5, ал. 2, т. 2 от Наредбата. Неправилен бил изводът на административния орган, че няма как да се произведат сливи през м. ноември 2015 г., за да бъдат декларирани като доход през 2015 г., тъй като Наредба № 10 изисквала в чл. 5, ал. 2, т. 2 доходът от земеделска дейност да е получен през предходната година, като не се интересувала кога е произведена земеделската продукция, от която е получен този доход. Решението е неправилно. Видно от данните по делото, "Агро пазар" ЕООД е регистрирано като земеделски производител от 30.11.2015 г. Със заявление с УИН 25/06/3/0/01206 от 29.07.2016 г. е поискало подпомагане по подмярка 6. 3 "Стартова помощ за развитие на малки стопанства" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия". На 29.09.2016 г. по повод на подаденото заявление за подпомагане в изпълнение на чл. 24, ал. 1 от Наредба № 10 е било извършено посещение на място, за което е съставен контролен лист, подписан без възражения от представител на дружеството. С уведомително писмо изх. № 01-250-2600/63 от 24.02.2017 г. на "Агро пазар" ЕООД е дадена възможност по реда на чл. 24, ал. 2 от Наредба № 10 в срок от 10 работни дни да отстрани констатирани непълноти и неясноти. Със заповед № 03-250-РД/24 от 30.03.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ - Търговище е спряна обработката на заявлението за подпомагане във връзка с установена необходимост от предоставяне на становище от други органи или институции. Становище относно тълкуването на чл. 5, ал. 12, т. 3 от Наредба № 10 във връзка с изпълнение на изискването по чл. 5, ал. 2, т. 2 от същата наредба е дадено с писмо с вх. № 01-0400/550 от 18.05.2017 г. на Министерството на земеделието, храните и горите. Със заповед № 02-250-РД/87 от 06.06.2017 г. директорът на ОД на ДФЗ – Търговище е разпоредил да бъде възобновено производството по обработка на заявлението за подпомагане. На 12.12.2017 г. е издадена и процесната заповед, с която е отказано исканото финансиране. Отказът е постановен на основание чл. 5, ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 5, ал. 12, т. 3, б. "в" от Наредба № 10. По силата на чл. 5, ал. 2, т. 2 за подпомагане могат да кандидатстват лицата, които към датата на подаване на заявлението за подпомагане са получили от земеделска дейност най-малко 33 на сто от общите си приходи/доходи за предходната календарна година. В ал. 12 на чл. 5 от Наредбата са изброени документите, с представянето на които се доказва визираното в ал. 2, т. 2 условие. Според т. 3, б. "в" на ал. 12 това са и: документи, доказващи правно основание за ползване на имотите, на които е произведена селскостопанската продукция, чрез чиято реализация са сформирани приходите/доходите в ГДД за предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване, съгласно чл. 41, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители; имотите под наем или аренда, в т. ч. имотите, попадащи извън обхвата на чл. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, трябва: да са ползвани въз основа на документи, доказващи правното основание за ползване, които са нотариално заверени не по-късно от края на предходната календарна година спрямо годината на кандидатстване. В същото време т. 6 от параграф единствен от ДР на Наредба № 10 "Земеделска дейност" определя, че "земеделска дейност" е селскостопанска дейност по смисъла на чл. 4, параграф1, буква "в" от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ, L 347/608, 22 декември 2013 г.) (Регламент (ЕС) № 1307/2013), съгласно което определение "селскостопанска дейност" означава производството, отглеждането или култивирането на селскостопански продукти, включително прибирането на реколтата, доенето, развъждането на животни и отглеждането на животни за селскостопански цели. От анализа на цитираните разпоредби може да се направи извод, че визираните в чл. 5, ал. 2, т. 2 приходи/доходи за предходната календарна година в обем най-малко 33 на сто от общите приходи, трябва да са получени от дейност, включваща производството, отглеждането и прибирането на реколтата, осъществена през предходната година, т. е., те са обвързани със земеделска дейност, която е реално осъществена през предходната спрямо датата на подаване на заявлението година и важното в конкретния случай - да е върху или от имота, деклариран при кандидатстване по мярката. В случая на 17.11.2015 г. между "Агро пазар" ЕООД в качеството на наемател и "Болгар Фуд" ЕООД в качеството на наемодател е сключен договор за наем на земеделска земя, представляваща нива с площ от 9, 6 дка, находяща се в землището на с. Веренци, общ. Омуртаг, съставляваща имот № 039012. Договорът е вписан в СВ – Омуртаг на 20.11.2015 г. Отново на 17.11.2015 г. между "Агро пазар" ЕООД в качеството на продавач и "Драголин Агро" ООД в качеството на купувач е сключен договор за покупко-продажба на непреработена селскостопанска продукция - 8 125 кг. сливи. Съгласно чл. 2 от този договор страните са се споразумели доставката на договореното количество сливи да се извърши най-късно до 15.09.2016 г. При това положение, предвид това, че стопанската година е приключила на 30.09.2015 г., а на 17.11.2015 г. са сключени и договорът за наем и договорът за продажба на непреработена селскостопанска продукция – 8125 кг. сливи, и е получено плащане по този договор за продукция, която ще бъде реално предадена до 15.09.2016 г., видно от фактурата - № 0001 от 17.11.2015 г., е очевидно, че се касае за земеделска дейност, която ще бъде реално осъществена през стопанската 2015-2016 г., като продукцията от нея (предмет на договора за покупко-продажба на сливи от 17.11.2015 г.) ще бъде получена през 2016 г., съответно доходът от реализирането й ще бъде за 2016 г. При това положение неправилно първоинстанционният съд е приел, че кандидатът за подпомагане е доказал обстоятелството по чл. 5, ал. 2, т. 2 с представяне на ГДД за деклариран доход от земеделска дейност за 2015 г., договор за наем, договор за продажба на непреработена селскостопанска продукция, както и фактура за плащане към него. Необоснован е изводът на съда, че Наредба № 10 изисквала доходът от земеделска дейност да е получен през предходната година, като не се интересувала кога е произведена земеделската продукция, от която е получен той. Напротив, така както е формулиран текстът на чл. 5, ал. 2, т. 2 означава, че към датата на подаване на заявлението за подпомагане кандидатът трябва да е получил доход в размер на 33% от общия си доход за предходната година и този доход трябва да е задължително от реално осъществена земеделска дейност. В подкрепа на това следва да се посочи и съдържащото се в т. 23 на параграф единствен от ДР на Наредба № 10 определение, според което "Приход/доход от земеделска дейност за преходната календарна година" е доход, придобит от кандидата през предходната календарна година (спрямо датата на кандидатстване) от дейността му за производство на непреработени земеделски продукти и на преработени продукти в резултат на преработка на собствени земеделски продукти, в т. ч. получена финансова помощ по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013 г. и Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020 г., схемите за директни плащания, националната програма за пчеларство, националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор и други национални схеми за подпомагане, директно свързани със земеделските дейности на кандидата. По делото не се твърди и не са представени доказателства, "Агро пазар" ЕООД да е кандидатствало и получило доходи по тези програми и мерки. Оттук следва и изводът, че след като доходът, за който кандидатът твърди, че съставлява поне 33% от общите му доходи, не е доход от дейността му за производство на непреработени земеделски продукти и на преработени продукти в резултат на преработка на собствени земеделски продукти, финансово подпомагане по тази подмярка не му се дължи. По изложените съображения решението на Търговишкия административен съд като неправилно следва да бъде отменено и при условията на чл. 222, ал. 1 от АПК жалбата на "Агро пазар" ЕООД срещу заповед № 03-250-РД/96 от 12.12.2017 г. на директора на ОД на ДФЗ – Търговище като неоснователна следва да бъде отхвърлена. При този изход на спора искането на процесуалния представител на "Агро пазар" ЕООД за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение. Основателно се явява искането на процесуалния представител на директора на ОД на ДФЗ – Търговище за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за двете инстанции. Същото следва да бъде определено на основание чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, във връзка с чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Поради това "Агро пазар" ЕООД следва да бъде осъдено да заплати на ОД на ДФЗ – Търговище юрисконсултско възнаграждение в размер на по 100 лв. за двете инстанции или общо 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,