Решение № 6399 от 27.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11931/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от А. С. С., чрез адв. Груйчев, срещу решение 1644/12.10.2023 г. по адм. дело 1633/2023 г. на Административен съд-Пловдив, с което е отхвърлена жалбата му против отказ, обективиран в писмо с изх. М-24-15-95#2 от 05.2023г. на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите по искане с вх. 94-00-2144#1/03.05.2023г. /вх. М-24-15-952#1/12.05.2023 г./ за заличаване от регистъра по чл.10 г, ал. 5, т. 1 от Закона за хазарта и е осъден да заплати разноски по делото. Навежда довод за неправилност на обжалвания съдебен акт поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяна на решението и присъждане на разноските за съдебното производство. Ответникът изпълнителен директор на Национална агенция за приходите, чрез процесуален представител юрк. Стойчева, оспорва жалбата като неоснователна и иска оставяне в сила на решението. Претендира юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подаден в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от страна, за която съдебното решение е неблагоприятно и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е отказ на изпълнителния директор на НАП, обективиран в писмо с изх. М-24-15-952-2 от 05.2023 г. за заличаване на жалбоподателя от регистъра на уязвими лица, съгласно чл.10 г, ал. 5, т. 1 от Закона за хазарта (ЗХ) . С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил жалбата на оспорващия, като неоснователна, и го е осъдил да заплати на насрещната страна понесените по делото разноски. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентния по материя и степен административен орган, в кръга на правомощията му по закон, при спазване на предвидената в закона форма, без допуснати нарушения на административно-производствените правила и правилно прилагане на материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. По същество са наведени доводи, които първоинстанционният съд е разгледал и обсъдил подробно в мотивите си. Неоснователно е оплакването за нарушение на материалния закон и за необоснованост. Неоснователно е и възражението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на акта. Поддържаният от НАП регистър на лицата по чл. 10в, ал. 3 от ЗХ цели превенция спрямо хора, които са склонни да участват в своя вреда в хазартни игри и а цели да даде подкрепа на хората, които са осъзнали, че проявяват вид зависимост към хазартна дейност. Основната цел на закона е да се запази икономическото и социалното благосъстояние на уязвимите лица и техните близки, както и да се съхранят социалните взаимоотношения в общността. В този смисъл, законодателят е преценил, че необходимият минимален период за превенция от проява на зависимост към хазартни игри или защита при възникнала такава зависимост е двугодишен. В случая А. С. С. е подал заявление за вписване в регистъра по чл. 10 г, ал. 1 ЗХ за срок "цял живот", вписан е на 15.03.2023 г. за срок до 15.03.2068 г. в регистъра за уязвими лица с цел забрана или недопускането му до участие в хазартни игри. Искането за заличаване е подадено по чл.10г, ал.5, т.1 от ЗХ на 12.05.2023 г., т.е след по-малко от 2 месеца след вписването в регистъра. При тези факти правилно е отхвърлена жалбата на уязвимо лице против отказ за отписване от регистъра, тъй като срокът на вписване не може да е по-кратък от 2 години по чл. 10 г, ал. 2, т. 3 ЗХ и следователно няма основание преди да изтече срока да се разгледа и уважи искане за отписване. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че процесуалният и материалният закон са правилно приложени от решаващия съд и обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като законосъобразно. При този изход на правния спор претенцията на процесуалния представител на изпълнителния директор на НАП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна и следва да бъде уважена в размер на 200 лв. за настоящата инстанция. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,