Решение № 14349 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5920/2013 г.

Решение № 14349 от 31.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5920/2013 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на кмета на Община Царево против решение № 465 от 01.03.2013 г., постановено по адм. дело № 982/2010 г. по описа на Административен съд - Бургас. Касационният жалбоподател поддържа доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърди, че неправилно съдът е извел извод за необоснованост на административния акт поради неопределеност на задължението по основание и размер и немотивираност. Според касатора няма законово задължение за административния орган да прави разграничение между отделните видове услуги, за които се дължи такса битови отпадъци (ТБО). Последното не засяга правото на защита на задълженото лице, тъй като размерът на всяка една от таксите е определяем. Иска отмяна на решението, като се постанови ново по съществото на спора, с което да се отхвърли като неоснователна жалбата на "България Пропърти" ЕООД срещу оспорения акт за установяване на дължимо публично вземане (АУПВ). Ответникът "България Пропърти" ЕООД, в представен по делото писмен отговор чрез адв. Георгиева, оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна. Първоинстанционният съд е отменил като незаконосъобразен акт за установяване на дължимо публично вземане N 459 от 20.01.2010 г., издаден от кмета на община Царево, с който по отношение на "България Пропърти" ЕООД е установено задължение за ТБО за периода 2006-2009 г. и лихвите за просрочие към тях към 18.01.2010 г. общо в размер на 246 453.62 лв. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на акта административният орган е допуснал нарушения на процесуалните правила в степен, водеща до неговата незаконосъобразност. Заключил е, че актът е немотивиран, тъй като не съдържа фактически и правни основания, обосноваващи неговото издаване. Решаващият съд е посочил, че издателят на акта не е обективирал начина на изчисление на размер на ТБО за всяка услуга поотделно, а именно такса за сметосъбиране и сметоизвозване, такса за обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения и такса за поддържане на чистотата в територии за обществено ползване, по реда на чл. 66 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ). Не са посочени имотите, за които е определена ТБО, което препятства извършването на проверка за правилното приложение на материалния закон. Изложени са съображения, че представените по делото доказателства не сочат на реалното предоставяне на услугите по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите за обществено ползване, което предпоставя и материалната незаконосъобразност на АУПВ. Решението е правилно. Правилно решаващият състав е приел, че в оспорения акт липсват мотиви. Съгласно разпоредбата на чл. 62 от ЗМДТ таксата се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места; размерът на таксата се определя по реда на чл. 66 за всяка услуга поотделно - сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. От друга страна, в нормата на чл. 71 от с. з. е предвидено, че не се събира такса за: 1. сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; 2. поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; 3. обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива. В случая, както се установява от съдържанието на АУПВ, не е разграничено по видове задължения с оглед съотнасяне на размера към разпоредбата на чл. 67, във вр. с чл. 66 от ЗМДТ. Последното е необходимо предвид изричната норма на Закона за местните данъци и такси, както и с оглед необходимостта от доказване на факта на действително извършена услуга като отделен вид, с оглед отделното им установяване по размер. Мотивите са онази съществена част от всеки административен акт, които обосновават наличието на факти от обективната действителност, включени в хипотезата на съответната материалноправна норма, въз основа на която се издава актът. Непосочването на мотиви - фактически основания за издаване на акта, възпрепятства проверката за неговата материална законосъобразност поради това, че не е ясно въз основа на какви факти и обстоятелства органът го е постановил. Изискването за излагане на фактическите основания за издаване на акта е залегнало императивно и в разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, поради което неспазването й представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, водещо до отмяна на административния акт. Правилно първоинстанционният съд е приел, че задължението за заплащане на всеки вид услуга (сметосъбиране и сметоизвозване, обезвреждане на битови отпадъци в депа или други съоръжения, чистота на териториите за обществено ползване) изисква отделното й определяне като стойностно изражение от страна на органа по приходите. Видно от съдържането на оспорения акт, същият не съдържа такива фактически основания. Липсват данни и за недвижимите имоти, за които административният орган счита, че дружеството дължи ТБО, което правилно е прието от първоинстанционния съд за самостоятелно съществено процесуално нарушение, обуславящо незаконосъобразност на АУПВ. Този извод напълно се споделя и от касационната инстанция, тъй като преценката дали е законосъобразно определено задължението за ТБО е обвързана с установяване на реално предоставена услуга, което винаги е свързано с конкретен имот. Като е приел, че процесният акт за установяване на задължения за такса битови отпадъци е незаконосъобразен и го е отменил, съдът е постановил решението си в съответствие със закона. Обоснован е и правният извод, че касаторът не е ангажирал конкретни доказателства за реално извършване на услугата по сметосъбиране и сметоизвозване и поддържане чистотата на териториите. Задължението за обосноваване на фактическите основания за издаване на акта са в тежест на издателя на акта, което в случая не е сторено. Напротив, от изслушаната по делото и неоспорена от страните експертиза се установява, че имотите на жалбоподателя се намират в район, в който не може да бъде осъществено сметосъбиране и сметоизвозване, както и поддържането чистотата на териториите за обществено ползване, поради което актът се явява и материално незаконосъобразен, както правилно е прието от административния съд. По изложените съображения решението на Административния съд - Бургас, като правилно, следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд