Решение № 7178 от 15.7.2022 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроразпределение Юг" ЕАД, подадена чрез юрк. Радев, в качеството му на процесуален представител, насочена срещу Решение 6515/ 09.11.2021г. по адм. дело 2735/ 2021г. на Административен съд- София- град (АССГ). В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на решението на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР/ Комисията). Касационният жалбоподател счита за безспорно установено, че присъединяването на процесния ФЕЦ ще доведе до нарушаване на качеството на електрическа енергия, доставяна на клиенти в района и ФЕЦ не може да бъде присъединена, без да се извърши реконструкция на мрежата. Касационният жалбоподател- "Електроразпределение ЮГ" ЕАД в молба, постъпила на 05.04.2022 г., подадена чрез юрисконсулт Радев, поддържа касационната жалба и счита, че решението на АССГ следва да бъде отменено. Претендира разноски съобразно приложения списък. Ответникът- Комисия за енергийно и водно регулиране (КЕВР), чрез процесуалния си представител юрисконсулт Бельова, моли да се остави без уважение подадената касационна жалба и се потвърди първоинстанционното решение, като правилно, законосъобразно и обосновано. Претендира да бъдат присъдени разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът- "Локос" ООД не представя становище по касационната жалба. Процесуалният представител на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК, за неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е било Решение Ж-174 от 25.02.2021 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1, ал. 5 и ал. 7 от Закона за енергетиката, във връзка с чл. 147, ал. 2 от Наредба 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД са дадени задължителни указания. Административното производство е започнало по жалба с вх. Е-13-262-123/ 24.09.2020 г., подадена от "Локос" ООД срещу "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, депозирана в КЕВР. Предмет на жалбата бил отказ на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД да стартира процедура за присъединяване на обект Фотоволтаична централа до 30 kWp (киловат пик), предвидена в поземлен имот за изграждане по чл. 24, т.1 от ЗЕВИ в УПИ XII - 49, кв. 15 на село Плодовитово, община Братя Даскалови, област Стара Загора, с мотив за изчерпан капацитет на въздушен електропровод 20 кV Плодовитово, захранван от подстанция Чирпан. Липсва спор по делото, че заинтересованата страна в процеса "Локос" ООД със заявление с вх. 8579565 от 17.01.2020 г. е поискала да бъдат присъединен обект Фотоволтаична централа до 30 kWp (киловат пик). С оспореното пред адм. съд- решение на КЕВР на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, са били дадени указания за издаване на становище с посочени условия за присъединяване. С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на "Електроразпределение ЮГ" ЕАД, срещу Решение Ж-174 от 25.02.2021 г. на КЕВР. За да приеме този резултат съдът e приел, че адм. решение е издадено от компетентен орган КЕВР и в съответствие с предоставените му правомощия. Посочил е, че административният орган е изложил точно, ясно и обективно установените факти и обстоятелства и е обосновал в достатъчна степен направените от него изводи, позволяващи еднозначно да се изведе волята му за издаване на процесното решение. Съдът e намерил, че от административния орган не били допуснати съществени процесуални нарушения. По отношение на материалната законосъобразност, намерил оспореното решение на КЕВР за законосъобразно и постановено в съответствие с правните норми. Обсъдил е, че операторът на разпределителната мрежа не е поискал допълнителна информация за характеристиките на присъединявания обект, свързана с правилата по чл. 83, т. 5 от ЗЕВИ, а директно е пристъпило към прекратяване на процедурата. От това следвало, че "Локос" отговаря на всички изисквания на закона, за да получи положително становище за присъединяване на изградената от него ФЕЦ към електроразпределителната мрежа. Счел, че следователно, в случая не са спазени задължителните етапи на процедурата по чл. 88, ал. 3-6 от Наредба 6 и лицето, подало заявлението, е лишено от възможността да обоснове и докаже, че отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Сметнал е, че ЕР Юг не е свободно произволно или с бланкетни мотиви да отказва всяко искане за присъединяване на обекти по чл. 24 ЗЕВИ, а още по-малко, че дружеството може да оправдава отказа за присъединяване със собственото си неизпълнение на предвидени в закона задължения. Напротив, именно ЕР Юг дължало конкретно излагане на причините и доказване на позицията си за влошаване на качеството на доставките на електроенергия при включване в мрежата на процесния обект още на етап разглеждане на заявлението. При това положение, съдът намерил че обектът, заявен за присъединяване от дружеството отговаря на законовите изисквания за присъединяване по реда на чл. 24, ал. 1 от ЗЕВИ. Адм. съд в заключение е преценил, оспореното Решение Ж-174 от 25.02.2021 г. на КЕВР за законосъобразно на всички основания по чл. 146 АПК и жалбата срещу него е била отхвърлена. Решението на адм. съд е валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено при правилно изяснена фактическа обстановка, и след задълбочен анализ на приложените доказателства, които съдът е обсъдил в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните- чл.172 а, ал.2 АПК. Неоснователно е твърдението в касационната жалба за неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон. Според чл.76, ал. 4, т. 2 от Закона за енергетиката, КЕВР контролира съответствието на изпълнението на лицензионната дейност с условията на лицензията, включително изпълнението на задълженията за предоставяне на достъп до мрежите, както и правилното прилагане на условията за предоставяне на достъп. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу лицензианти, като при нужда осъществява контрол за спазване на условията по издадените лицензии и съответствието на извършените лицензионни дейности, с предвидените в тях условия. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Държавната енергийна политика следва да е съответна на енергийната политика на Европейския съюз, една от целите на която е насърчаването на възобновяемите видове енергия и увеличеното й използване (член 1 от Директива (ЕС) 2018/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 11 декември 2018 година за насърчаване използването на енергия от възобновяеми източници). Така посочената цел на директивата е свързана с основната цел на Общността, посочена в Съображение 17 от Директива 2009/28/ЕО, а именно подобряването на енергийната ефективност. В същото съображение е посочено, че Политиките за енергийна ефективност и енергоспестяването са най- ефективните методи, с които държавите- членки могат да увеличат процентния дял на енергия от възобновяеми източници. Тези цели са особено значими в настоящия период на проблеми с доставките на енергоизточници. Един от принципите в този сектор е повишаване на енергийната ефективност при производството, преноса, разпределението и крайното потребление на енергия и природен газ, по аргумент от чл.23, т.14 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Държавната политика за повишаване на енергийната ефективност е намерила израз в Закона за енергийната ефективност (ЗЕЕ). Безспорно е, че енергийните обекти по чл.24, ал.1, т.1 ЗЕВИ ползват облекчена процедура за присъединяване към електроразпределителната мрежа. Според транспонираната в закона Директива 2009/28/ЕО, държавите членки могат да установят такива опростени и облекчени процедури за Малките проекти и за децентрализираните устройства за производство на енергия от възобновяеми източници. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за неспазване от съда и Комисията на разпоредбите на приложимите законови норми. Правилен е изводът на съда за законосъобразност на оспореното решение на регулаторния орган. Съгласно чл. 116, ал. 1 ЗЕ, oператорът на електропреносната мрежа, съответно операторът на електроразпределителна мрежа, е длъжен да присъедини всеки обект на производител на електрическа енергия, разположен на съответната територия. Правилно и логично издържано първостепенният съд е изградил правен анализ въз основа на приложимите разпоредби на Наредба 6 от 24.02.2014г. за присъединяване на производители и клиенти на електрическа енергия към преносната или към разпределителните електрически мрежи и по-конкретно в раздел II на Глава пета, озаглавен Присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници по реда на чл. 24, т. 1 ЗЕВИ". Съгласно чл. 87, ал. 2 от Наредбата, изискванията за присъединяване на обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници са следните: 1. лицето следва да е титуляр на право на собственост или на друго вещно право върху имота/сградата или да е наемател на имот, в който се предвижда да бъдат изградени обекти за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници върху покривни и фасадни конструкции на присъединени към електроразпределителната мрежа сгради и върху недвижими имоти към тях в урбанизирани територии; 2. лицето да е заплатило цена за проучване на условията и реда на присъединяване по ценоразписа на услугите на съответния мрежови оператор. Мрежовият оператор отговаря за надеждното функциониране на мрежата и поради това има капацитета да определя условията и реда за присъединяване на нови обекти. Това задължение произтича както от разпоредбата на чл. 83, ал. 1, т. 5 от ЗЕ, така и от чл. 97, ал. 1 от Наредба 6. Във връзка с горното, съдът правилно е приел за несъстоятелни, твърденията на Електроразпределение Юг АД, които са посочени в прекратителното писмо за влошаване на техническите показатели на електроснабдяване на съществуващите обекти на електроразпределителната мрежа на дружеството. Независимо, че касационният жалбоподател технически се е мотивирал с бъдещо нарушаване на изискванията за качеството на електрическата енергия, доставяна до вече присъединени към мрежата обекти на клиенти и производители в района, прекратяването е незаконосъобразно. Изчерпаният капацитет на съоръженията и липсата на инвестиционни намерения на дружеството за следващи години не е сред нормативно- установените основания за отказ по отношение на обекти по чл. 24 от ЗЕВИ. Повишаване капацитета и ефективността на мрежата е законова цел на мрежовия оператор, която е постоянна, неотменна и безусловна. Правилен е изводът на решаващия съд, че не са били налице предпоставките по чл. 88, ал. 7 от Наредба 6/ 24.2.2014 г., при които операторът на разпределителната мрежа може да прекрати процедурата след като е поискана от лицето допълнителна информация и същата не е предоставена, съответно ако документите са непълни или не отговарят на изискванията на Наредбата. В настоящия случай операторът на мрежата не е поискал от лицето допълнителна информация, а директно е пристъпил към прекратяване на процедурата. Следователно, не се спазени задължителните етапи на процедурата по чл. 88, ал. 3-6 от Наредба 6 и лицето, подало заявлението, е лишено от възможността да обоснове и докаже, че отговаря на изискванията на чл. 24, т. 1 от ЗЕВИ. Правилно съдът е приел в решението си, че ЕР Юг в конкретния случай е следвало да се произнесе по съществото на искането, с което е бил сезиран. ЕР Юг е дължало произнасяне с положителен или отрицателен отговор на искането на лицето, което незаконосъобразно не е направил. В случая от оператора не е изпълнено лицензионното и нормативно- установеното задължение за произнасяне по Наредба 6. В съответствие с правилото на чл. 91, ал. 1 от Наредбата, ЕР ЮГ е следвало да извърши проучване, да определи условията, като предостави писмено становище за присъединяване. На второ място алтернативно, на основание чл. 90, ал. 1 от Наредбата, операторът е разполагал с правото мотивирано да откаже да присъедини обекта към съответната мрежа и да предложи нов срок за договаряне. Противно на това обаче, в нарушение на нормативно установения в Наредбата ред, ЕРД е прекратило процедурата, с поставяне на неизпълними условия, под предлог бъдещо нарушаване на изискванията за качеството на електрическата енергия, поради изчерпване на капацитета на мрежата. Съгласно ЗЕ на Електроразпределение Юг АД е въведено задължение при условията на всеобщо предлагана услуга да осъществява дейността по разпределение на електрическа енергия през мрежата на територията на лицензията, дадена му от КЕВР. Съгласно чл. 27, ал. 2 от ЗЕВИ, разходите за изграждане на съоръженията за присъединяване на енергийния обект на производител към съответната мрежа от границата на собственост на електрическите съоръжения до мястото на присъединяване, както и разходите за развитие, включително реконструкция и модернизация, на електрическите мрежи във връзка с присъединяването, са за сметка на собственика на съответната мрежа. Съгласно чл. 109, ал. 1, т. 1 ЗЕ операторът на електропреносната мрежа е длъжен да осигурява сигурно, безопасно и ефективно функциониране на електроенергийната система, поради което извършването на реконструкция и разширение на мрежата не може да бъде предпоставка за прекратяване на процедура за присъединяване на ФЕЦ по чл. 24, т. 1 ЗЕВИ. При тези данни по делото административният съд е постановил правилен и обоснован съдебен акт, като е преценил процесното решение на КЕВР за законосъобразно и е отхвърлил жалбата на ЕР Юг. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касационния жалбоподател не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното решение е правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора исканията на ответника за присъждане на направените в производството разноски е основателно. Касаторът следва да заплати на КЕВР сума в размер на 100 лв., определени, съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и във връзка с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение