Решение № 6906 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2020 г.

Решение № 6906 от 9.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1308/2020 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Димирафарма" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. В. срещу решение № 2156 от 11.11.2019 г., постановено по адм. д. № 2145 по описа за 2019 г. на Административен съд - В., с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № 29-03-460-13/12.07.2019 г. на Директор на РЗОК – П.. Изложените съображения за необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствени правила и нарушения на материалноправни договорни клаузи са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Директорът на Районна здравноосигурителна каса, гр. П., е оспорил касационната жалба в писмен отговор и писмено становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. След като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд я намери за неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - В. е заповед № 29-03-460-13 от 12.07.2019 г., издадена от Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК), гр. П., с която на "Димирафарма" ЕООД, гр. В. - собственик на аптека "Марешки П. 22", са наложени шест санкции – финансови неустойки, всяка в размер на 50 лв. (общо 300 лв.), за нарушения по чл. 13, ал. 4, т. 4 от договор № 164542/16.04.2019 г. за отпускане на лекарствени продукти, медицински изделия и диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение, заплащани напълно или частично от НЗОК/РЗОК. С постановеното решение Административен съд – В. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е обосновал извод за издаване на оспорената заповед от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. Изводите на съда се основават на извършената преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че по шест рецептурни бланки, изпълнени на 11.06.2019 г., липсва печат на аптеката и уникален идентификационен номер (УИН) на магистър фармацевт, отпуснал лекарствените продукти. Нарушенията са констатирани при извършена проверка на 11.06.2019 г., а рецептурните бланки са отчетени от аптеката и заплатени на 23.07.2019 г. по фактура № 9464000172 от 21.06.2019 г. Извършени са нарушения на изискванията на чл. 13, ал. 4, т. 4 от индивидуалния договор (ИД), съответно чл. 32, ал. 2 от Наредба № 4 от 04.03.2009 г. за условията и реда за предписване и отпускане на лекарствени продукти, които са основание за налагане на санкция по чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от ИД – финансова неустойка в размер на 50 лв. за всяко нарушение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Не се установява твърдяното в касационната жалба съществено нарушение на съдопроизводственото правило на чл. 142, ал. 2 от АПК, което задължава съда да вземе предвид новите факти от значение за делото, настъпили след издаване на акта до момента на приключване на устните състезания. Първоинстанционният административен съд е обсъдил всички факти, относими към основанието по чл. 42, ал. 1, т. 6, б. "а" от индивидуалния договор за ангажиране на отговорността на аптеката за лошо изпълнение на задължението й по чл. 13, ал. 4, т. 4. Към датата на издаване на писмената покана - 12.07.2019 г., са доказани шест нарушения, служещи като основание за прилагане на договорните санкции. При изпълнението на рецептите на 11.06.2019 г. не е спазено изискването за попълване на рецептурните бланки с печат на аптеката и УИН на магистър фармацевта, отпуснал лекарствените продукти. Оформянето на рецептурните бланки с всички реквизити е следвало да се извърши в момента на отпускане на лекарствените продукти преди предоставянето им за подпис от приносителите. Това не е сторено и към датата на издаване на писмената покана са били налице всички предпоставки за налагане на договорните санкции. Неоснователен е касационният довод за неправилно прилагане на клаузата на чл. 42, ал. 2 от индивидуалния договор, която предвижда отпадане на санкцията в случаите на отчетена и незаплатена от РЗОК рецептурна бланка, изпълнена в нарушение на индивидуалния договор. От фактическа страна е установено, че в по-късен момент, след отпускане на лекарствените продукти и извършване на проверката, изпълнителят по договора с НЗОК е попълнил всички реквизити и е отчел рецептурните бланки, като по издадена фактура с дата 21.06.2019 г. е било извършено плащане на 23.07.2019 г. Не може да бъде възприета като съответстваща на нормативната регламентация тезата на касационния жалбоподател, че с попълване на реквизитите на рецептурните бланки, извършено след установяване на нарушенията с констативен протокол № V-РД-13-1345 от 11.06.2019 г., фармацевтът е поправил "допуснати дребни пропуски". Отпускането на лекарствени продукти въз основа на рецепти с липсващи реквизити, определени в нормативната уредба, не представлява маловажна техническа грешка, а неизпълнение на поето задължение по сключения договор с НЗОК/РЗОК. Нарушаването на условията и реда за отпускане на лекарствените продукти обосновава прилагането на съответната санкция, предвидена с индивидуалния договор между изпълнителя и НЗОК/РЗОК. Като е приел, че оспорената заповед е материално законосъобразна и е отхвърлил подадената жалба, Административен съд - В. е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Основателно е искането на ответника по касация за юрисконсултско възнаграждение, което предвид обема на осъществената защита и материалния интерес на жалбата се определя в размер на 100. 00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,