Решение № 2101 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12760/2009 г.

Решение № 2101 от 17.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12760/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Димитър Борисов Белчев, от с. Крепост, община Димитровград, против Решение № 215/06.08.2009 г., постановено по адм. дело № 305/2008 г. на Административен съд - Хасково, с искане за отмяната му, като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила. Ответникът - Началника на РДНСК - Хасково, не се явява и не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Хасково, е отхвърлил жалбата на касационния жалбоподател Димитър Белчев, против Заповед № ДК-09-11/29.04.2009 г. на Началника на РДНСК - Хасково, с която на основание чл. 178, ал. 5 и заповед № РД-13-040/30.01.2006 г. на началника на ДНСК, е забранено ползването на строеж: "Жилищна сграда", намираща се в УПИ ХХIV-477 и УПИ ХХV-477, в кв. 73 по плана на с. Крепост, община Димитровград. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че при издаването на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, водещи до отмяната й, че същата е издадена от компетентен административен орган и при правилно приложение на материалния закон. Така постановеното решение е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл. 178, ал. 1 от ЗУТ не се разрешава да се ползват строежи или части от тях, преди да са въведени в експлоатация от компетентния орган по чл. 177 ЗУТ. От данните по делото, а именно - констативен акт № 31-Х-7/02.04.2009 г., се установява, че жалбоподателят не разполага с удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж "Жилищна сграда". Това обстоятелство не се оспорва и от самия жалбоподател. Забраната за ползване е законосъобразна, при условие че строежът не е въведен в експлоатация по съответния ред, след като този ред е задължителен с оглед неговата категория, както при действието на ЗТСУ (отм.), така и по ЗУТ. Съгласно чл. 178, ал. 7 ЗУТ въвеждането на строежите в експлоатация се разрешава след отстраняване на причините, които са предизвикали забраната. При тези данни законосъобразно първоинстанционният съд е приел, че заповедта за забрана на ползването на процесния строеж е издадена при спазване на материалноправните и процесуалните изисквания на закона. Касационната инстанция споделя изцяло мотивите на решаващия съд за липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, свързани с неизписаното ЕГН на касатора и с допуснатата техническа грешка при цитиране годината на съставения констативния акт от 02.04.2009 г. Не е налице такова нарушение и поради необсъдените от съда доказателства за спиране на производството, направено от касатора пред административния орган, поради наличието на висящ граждански спор. Последният, видно от съдебно удостоверение на РС-Димитровград, касае УПИ ХХIV и ХХV, кв. 73 по плана на с. Крепост, а не засяга процесния строеж, поради което не е налице твърдяната преюдициалност на административното от гражданското производство, налагаща спиране. Неоснователно се поддържа, че заповедта не е съобразена със ЗТСУ (отм.), при действието на който е извършен строежа, като не е изследвано дали се е изисквало издаването на такова удостоверение за ползване. По делото има данни, че строежът "Жилищна сграда" в УПИ ХХIV и ХХV, кв. 73 на с. Крепост, община Димитровград, е извършен по време на действие на ЗТСУ (отм.), на основание Разрешение за строеж от 1995 г., от праводателите на касационния жалбоподател. И при действието на ЗТСУ (отм.) съществува забрана за обитаване, съответно използване на сградите, съоръженията и др., преди да са прегледани и приети по установения ред. Изключение е предвидено само за временните, второстепенни и стопански постройки, както и за единични и надземни гаражи за лични МПС, по аргумент от чл. 164, ал. 1 и ал. 2 от ЗТСУ (отм.) Процесната жилищна сграда не е сред тях, поради което за същата се е изисквала процедура по приемане и въвеждане в експлоатация, каквато в случая не е провеждана. С оглед изложеното съдът намира, че не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, Върховният административен съд, второ отделение,