Решение № 24 от 12.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3135/2013 г.

Решение № 24 от 12.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3135/2013 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Светла Чорбаджиева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. М. срещу решение на Софийския апелативен съд № 525 от 19 март 2013 г., постановено по гр. дело № 4012/2011 г. на ГК, 4 състав, с което е оставено в сила решение на Софийски градски съд, І ГО, 13 състав, от 24.02.2010 г. по гр. дело № 12957/2009 г. С определение № 484 от 25 юли 2014 г. по чл. 288 ГПК е допуснато касационно обжалване на постановеното от САС въззивно решение № 525 от 19.03.2013 г. В ЧАСТТА, с която е оставено в сила решението на СГС по гр. дело № 12957/2009 г. от 24.02.2010 г. за уважаване на предявения от И. Г. Ж. срещу А. Б. М. иск с правно основание чл. 86 ЗЗД в размер на 8 291, 64 Е.. В останалата част, с която е уважен предявеният от И. Г. Ж. срещу А. Б. М. иск с правно основание чл. 538 ТЗ за сумата 130 100 Е. по запис на заповед от 27.02.2007 г., въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване и е влязло в сила. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост на иска за мораторна лихва върху сумата по запис на заповед и разглеждането на претенцията по чл. 86 ЗЗД в противоречие със задължителната практика на ВКС в ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, моли за отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Ответницата по касация И. Ж. изразява становище, че обжалваното въззивно решение е допустимо и правилно. Задължителните указания по т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по т. дело № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС се отнасят до издаването на изпълнителен лист по реда на чл. 242 във вр. чл. 237 ГПК (отм.); за лихвата върху сумата по запис на заповед от датата на падежа до подаването на молбата за издаване на изпълнителен лист и нямат връзка с настоящия казус и с предмета на осъдителния иск, предявен по общия ред. ВКС, Второ търговско отделение, след преценка на данните по делото и поддържаното касационно основание в съответствие с правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: Производството по гр. дело № 12957/2009 г. на СГС, І ГО, 13 състав, е образувано по искова молба от 24.09.2007 г. на И. Г. Ж., с която са предявени по общия ред частични искове с правно основание чл. 538 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. По молба на процесуалния представител на ищцата от 02.02.2009 г. е допуснато увеличение на иска за мораторна лихва до пълния му размер 8 291, 64 Е. с определение от 03.02.2009 г., постановено при първото разглеждане на делото /в открито с. з. по гр. дело № 3641/2007 г. на СГС, І ГО, 1 състав/. Чрез заключение на ССЕ, което не е оспорено от страните, е установен размерът на законната лихва върху увеличения пълен размер на присъдената с влязлото в сила решение главница 130 100 Е. за периода от 12.04.2007 г. – дата на падежа на процесния запис на заповед, издаден на 27.02.2007 г., до предявяването на иска – 24.09.2007 г. Лихвата възлиза на 8 291, 64 Е. Първоинстанционният съд се е произнесъл с решение след връщане на делото за ново разглеждане от СГС, като е уважил обективно съединените искове на предявеното основание – чл. 538 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в съответствие с указанията на въззивния съд, съдържащи се в решение № 1296 по гр. дело № 1804/2009 г. на САС. Сезиран с въззивна жалба на ответницата А. М. от 06.04.2010 г., Софийски апелативен съд, ГО, 4 състав, е потвърдил с обжалваното решение първоинстанционния съдебен акт, с който са уважени в увеличения им размер прекият иск срещу платеца и акцесорният иск с правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 538 ТЗ. Осъдителните искове на кредитора са предявени по общия ред след обезсилване на издадения въз основа на несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 242 ГПК (отм.); изпълнителен лист от 10 май 2007 г. с определение на СГС от 14 август 2007 г. по ч. гр. дело № 3134/2007 г. на І ГО, с което е отменено определението на СРС, ІІ ГК, 84 състав, от 9 май 2007 г. по гр. дело № 9393/2007 г. за уважаване на молбата по чл. 237 б. "е" ГПК (отм.);. Обезсилването на изпълнителния лист не се основава на отричане на изпълняемото право със сила на пресъдено нещо и кредиторът по менителничния ефект е предявил осъдителен иск за сумата по записа на заповед и за обезвреда в размер на законната лихва върху нея, дължима от момента на изискуемостта на паричното вземане, чийто падеж е 12.04.2007 г. Предявеният по общия ред иск с правно основание чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 538 ТЗ е допустим и разглеждането му не е в противоречие със задължителната практика на ВКС. В т. 4 на тълкувателно решение № 1 от 28.12.2005 г. по ТД № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС се съдържат задължителни указания по въпроса ДОПУСТИМО ЛИ Е ИЗДАВАНЕ НА ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ЛИСТ по реда на чл. 242 ГПК (отм.); във вр. чл. 237 б. "е" ГПК (отм.); И ЗА ЛИХВАТА върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Според указанията, задължителни за съдилищата в Република България, издаването на изпълнителен лист за лихвата върху сумата по записа на заповед от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист по предвидения от законодателя специален облекчен ред НЕ Е ДОПУСТИМО. Съгласно дадените в цитираното тълкувателно решение разяснения, запазили своята актуалност за заповедното производство, е недопустимо издаване на изпълнителен лист за мораторните лихви върху сумата по записа на заповед за периода от падежа до датата на подаване на молбата /заявлението/ за издаването на изпълнителен лист, тъй като в това производство съдът проверява само формалната доказателствена сила на изпълнителното основание и проверката му не може да се основава на данни извън него. Съдържанието на записа на заповед по чл. 535 ТЗ не включва данни за размера на закъснителни лихви и е недопустимо да се присъждат такива в производство по издаване на изпълнителен лист. Въззивното решение на Софийския апелативен съд е допуснато до касационно обжалване в частта, в която е потвърдено решението на СГС за уважаване на предявения срещу касатора иск с правно основание чл. 86 ЗЗД, по втория от наведените в изложението обуславящи изхода на правния спор въпроси, чието разрешаване в противоречие с постановките на ТР № 1 от 28.12.2005 г. на ОСТК би довело до процесуална недопустимост на обжалваното пред ВКС решение в описаната част за сумата 8 291, 64 Е., представляваща мораторна лихва. Настоящият съдебен състав намира, че правният въпрос за дължимостта на изтеклата лихва върху сумата по записа на заповед до завеждане на делото не е разрешен в противоречие с постановките на т. 4 от ТР № 1 от 28.12.2005 г. по т. дело № 1/2004 г. на ОСТК по спорни въпроси на производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед /чл. 237 и сл. на ГПК (отм.); , запазили своята актуалност в производството по издаване заповед за незабавно изпълнение по смисъла на чл. 417 ГПК и съответно при искове за акцесорни вземания за лихви, предвидени по реда на чл. 422 ГПК съгласно ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. Дадените с цитираното в касационната жалба тълкувателно решение задължителни разяснения по т. 4 са относими към хипотеза, различна от разглежданата в обжалвания съдебен акт, в който става въпрос за законна лихва за забава върху паричното вземане, която започва да се начислява от момента на неговата изискуемост. В производството по издаване на изпълнителен лист въз основа на запис на заповед не е допустимо присъждането на мораторни лихви върху сумата по него, защото вземането не е ликвидно и обективирано в документа, но установяването на размера му в спорно исково производство по общия ред е допустимо, възможно и е в компетентността на съда. След връщане на делото от въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на СГС, последният е уважил предявения акцесорен иск за мораторна лихва в увеличения му размер 8 291, 64 Е. Искът е разгледан на предявеното основание – чл. 86 ЗЗД във вр. чл. 538 ТЗ – и е уважен в установения чрез заключение на счетоводна експертиза размер на закъснителната лихва върху сумата по записа на заповед от датата на падежа до подаването на исковата молба. Като е оставил в сила осъдителното решение на СГС, Софийски апелативен съд, ГК, 4 състав, е постановил законосъобразно и обосновано въззивно решение по иска с правно основание чл. 86 ЗЗД. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че въззивното решение е правилно в описаната част, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касаторът дължи 360 лева разноски за касационното производство – платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение