Решение № 16489 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2012 г.

Решение № 16489 от 20.12.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5671/2012 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Кисим Кисимов Куйбишев от с. Скребатно, община Гърмен, област Благоевград, подадена против решение № 214 от 17.02.2012 г., постановено от Административен съд - Благоевград, по адм. д. № 528/2011 г. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател оспорва изводите на първоинстанционния съд и твърди, че той неправилно е приложил нормата на § 27 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно. Ответникът - кметът на община Гърмен, не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Общински съвет - с. Гърмен /ОбС - Гърмен/, Ирина Василева Куйбишева, Марио Велинов Куйбишев, Иван Велинов Куйбишев, Соня Демирова Воденичарова, Ани Илиева Куйбишева, Валери Радков Куйбишев, Валентин Радков Куйбишев, Анушка Асенова Малинова, Динко Асенов Хаджиев, Мехмед Исмаилов Пижев, Юсуф Исмаилов Пижев, Рефат Мустафа Кьойбашиев и Исмаил Мехмедов Пижев, също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното съдебно решение, защото правните изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото. В оспореното решение ОбС - Гърмен не е изложил мотиви в коя хипотеза на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ попада процесният имот, по отношение на който е подадено заявление за възстановяване право на собственост. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 214 от 17.02.2012 г. Административен съд - Благоевград е отменил решение № 592 от Протокол № 46 от 14.06.2011 г. на ОбС - Гърмен, с което се потвърждава решение № 572 от Протокол № 45 от 19.05.2011 г. на ОбС - Гърмен, с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от ЗМСМА във връзка с чл. 19 от ЗСПЗЗ във връзка с § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, ОбС - Гърмен е дал съгласие да бъде предоставен на наследниците на Кезим Ибраимов Куйбишев поземлен имот, находящ се в землището на с. Скребатно с ЕКАТЕ 66874 с начин на трайно ползване нива № 031217 с площ от 0.942 дка. в местността "Раец", девета категория. За да достигне до този резултат, съдът е приел, че административният акт на колективния орган не е мотивиран, с което е нарушена разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, тъй като в него не е посочено на кое от трите основания предвидени в § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /обн. ДВ, бр. 62 от 2010 г./ е прието решението да бъде възстановена собствеността, а от друга страна приложената към искането скица не е издадена от надлежен орган - Общинската служба по земеделие или от Службата по геодезия, картография и кадастър. Настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но е неправилно - постановено е в нарушение на материалния закон и е необосновано. Административният акт е издаден в процедура по § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД от ЗСПЗЗ, въз основа на Искане № 15 от 11.11.2010 г. на Началника на ОСЗ - Гърмен за издаване на заповед от кмета на общината по реда на § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ за възстановяване на собствеността върху имота описан по-горе. Безспорни са доказателствата относно правото на собственост на наследниците на Кезим Ибраимов Куйбишев, а именно: Решение № 677 от 5.01.1993 г. на Поземлена комисия /ПК/ - с. Гърмен, с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Кезим Ибраимов Куйбишев (в т.ч. и касатора) в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на 20 бр. земеделски земи, сред които и нива от 1.000 дка, трета категория, находяща се в м. "Раец" в землището на село Скребатно. Неправилен е изводът на съда, че приложената към искането скица-проект, изготвена от земемерно бюро на инж. Б. Николов - ГЕОНИК, е неотносима към процедурата. Това е така, защото съгласно чл. 12, т. 8 от ЗКИР Агенцията по геодезия, картография и кадастър води регистри на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастър, по геодезия и по картография, съгл. чл. 16, ал. 2 от ЗКИР "Дейности по кадастъра могат да изпълняват и лица, получили правоспособност по кадастър при условията и по реда на този закон", а според ал. 2 "Агенцията по геодезия, картография и кадастър възлага на правоспособни лица по ал. 1 изпълнението на дейности по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри съгласно глава пета". Правоспособността да се извършват дейности по кадастър, по геодезия или картография се придобива от момента на вписването в съответния регистър по чл. 12, т. 8 от ЗКИР, а регистрите на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастър, геодезия и картография, са публични. При справка в този публичен регистър в интернет страницата на АГКК се установява, че ЕТ "Геоник-Земемерно бюро инж. Божидар Николов" е правоспособно лице по смисъла на ЗКИР, поради което издадената от него скица е надлежният документ в провежданата процедура. Поради това първоинстанционният съд необосновано я е изключил от доказателствения материал, още повече, че не е била оспорена надлежно като официален документ, а и възражения в тази насока не са релевирани. Не може да се възприеме и заключението на първоинстанционния съд относно липсата на мотивираност на оспорения административен акт. При гласуване на решението, с което по същество се дава съгласие за възстановяване правото на собственост върху имота са посочени правните основания - § 27, ал. 2 от ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ, като относно фактическите основания органът е инкорпорирал в решението си посочените в Искане № 5 от 11.11.2010 г. на Началника на ОСЗ - Гърмен. В това искане словом е уточнено точно коя от хипотезите попада настоящия случай, а именно: "Установяване на границите на земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в съществуващи или възстановими стари реални граници". Няма спор относно това, че мотивите (фактически и правни основания) на административния орган могат да се съдържат в документ, изхождащ от помощен или подчинен нему орган, както е в конкретната хипотеза. Непосочването в правните основания на конкретната точка от § 27, ал. 2 на ПЗР на ЗИД ЗСПЗЗ не налага задължително извод за съществено нарушение. Дори да се приеме, че е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, то не е от категорията на съществените, т.е. ако не беше допуснато, то непременно щеше да се стигне до друг правен резултат. Основателно е възражението, развито в касационната жалба, че становището на кмета на с. Скребатно № 25 от 17.02.2011 г. не е подкрепено с никакви писмени доказателства. В тази връзка кметът на с. Гърмен, като страна в съдебния процес, е разполагал с правната възможност да оспори приложената скица или да ангажира съответните доказателства, вкл. експертиза, но не го е сторил. Така констатираните нарушения, изразяващи се в неправилно прилагане на материалния закон и незаконосъобразна съдебна преценка на събраните доказателства и релевантните за решаването на спора факти, са довели до постановяване на неправилно решение по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Ето защо обжалваното решение следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго по съществото на спора, с което жалбата се отхвърли като неоснователна. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,