Решение № 11960 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2360/2009 г.

Решение № 11960 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 2360/2009 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 126 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) . Образувано е по жалба на Юридическо лице с нестопанска цел (ЮЛНЦ) "Потребителски център за информация и изследвания", Пловдив (ПЦИИ), против Заповед на министъра на икономиката и енергетиката (МЗ) № РД-16-1325/17.12.2008 г.

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

С обжалваната МЗ, министърът на икономиката и енергетиката (министъра/ът), на основание чл. 172, ал. 1 и 2 и чл. 196, ал. 1, т. 3 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) , е разпределил предвидените по бюджета на Министерството на икономиката и енергетиката (МИЕ) средства за подпомагане на сдруженията на потребителите в РБ, за извършваната от тях дейност. В числото на определените за подпомагане сдружения не фигурира жалбоподателя ПЦИИ.

Недоволно от МЗ, ПЦИИ я обжалва. Счита, че при издаването `и са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила и материалния закон. Моли отмяната и.

Ответната страна - министърът, чрез писмените бележки на процесуалния си представител, счита жалбата за процесуално недопустима и моли оставянето и без разглеждане. Алтернативно се развива тезата за неоснователността и.

Върховният административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят е регистрирано в Пловдивския окръжен съд ЮЛНЦ. Същото, видно от представеното Удостоверение № 003/31.10.2001 г. на Министерство на правосъдието (л. 11 от делото), е вписано в Централния регистър на юридическите лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност под № 003/31.10.2001 г.

В изпълнение на задълженията си по чл. 172 от ЗЗП, министърът е издал Наредба № РД-16-511/7.06.2006 г. за условията и реда за предоставяне на финансови средства на сдруженията на потребителите от държавата. Същата е действала до 20.10.2008 г. и в последствие е отменена с Наредба № РД-16-1082/15.10.2008 г. (Наредбата), обнародвана в ДВ бр. 91/2008 г.

При действието на отменената наредба, министърът е разпоредил провеждането на процедура по предоставяне и разпределение на средства на сдруженията на потребителите. ПЦИИ е подало заявление за участие с вх. № 74-00-11/15.02.2008 г. Процедурата е завършила с МЗ № РД-16-659/19.06.2008 г. Видно от текста на последната, за ПЦИИ е определено да получи помощ в размер на 19412, 00 лв. В последствие, с МЗ № РД-16-962/17.09.2008 г., посочената МЗ № РД-16-659/19.06.2008 г. е отменена. За тази отмяна сдруженията са уведомени с Писмо изх. № 92-00-1008/24.09.2008 г. на заместник министър Н. Радева, като им е изпратено и копие от МЗ № РД-16-962/17.09.2008 г. С Писмо на зам. министъра изх. № 91-00-283/24.10.2008 г., на сдруженията на потребителите са изпратени за сведение копия от новата Наредба № РД-16-1082/15.10.2008 г. и МЗ № РД-16-1106/22.10.2008 г., с която е открита нова процедура за финансиране за 2008 г.

До определения с последната цитирана МЗ срок, заявления за участие в процедурата са подали общо 10 сдружения, сред които и ПЦИИ. Комисията, определена с МЗ № РД-16-1183/11.11.2008 г. е провела заседание на 11.11.2008 г. и е съставила съответния протокол. Разгледани са били всички постъпили заявления. Констатирани са непълноти в приложените към заявленията документи, съгласно изискванията на Наредбата, общо за 4 сдружения, едно от които е ПЦИИ. Останалите 6 заявления са оценени съгласно тежестта на критериите, определени в Приложение 1 към Наредбата . Въз основа на получените точки е определено процентното участие на подателите им в разпределението на предвидените за подпомагане средства. Именно така, те са предложени и на министъра. Въз основа на предложението, е издадена обжалваната от ПЦИИ МЗ, в която предвидените 150000, 00 лв. са разпределени между посочените от комисията 6 сдружения на потребители, в съотношение на процентното участие на всяко от тях.

Видно от текста на Приложение 3 към Наредбата , Годишният отчет, който се изготвя и представя от сдружението на потребители в МИЕ, обхваща периода 01.01. . . - 31.12. . . на "последните две години дейност в защита на потребителите", съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 от същата Наредба. Т. е. изисква се отчет на дейността за изцяло изтеклите, последни две календарни години, преди провеждане на процедурата в МИЕ.

При подаването на Заявление вх. № Т-74-00-28/10.11.2008 г., ПЦИИ е представило годишни отчети за цялата 2007 г. и за периода 01.01. - 10.11.2008 г. За 2006 г. отчет не е представен по критериите, посочени в Приложение 3 на действащата към тази дата Наредба.

Сравнен текстът на Приложение 3 от действащата Наредба с този на чл. 6, ал. 6 от Наредба № РД-16-511/07.06.2006 г. (отм.) е видно, че новата наредба изисква представянето в "Годишния отчет" на данни по един по-широк кръг въпроси, отколкото отменената такава. Така например, необходимите съгласно Приложение 3, т. 2. а, т. 3. а, т. 3. б. и т. 3. в. от действащата наредба данни, не са били изисквани съгласно отменената такава. Данните за броя заведени искове от сдружението за защита колективните интереси на потребителите са били искани като обща цифра, докато в актуалния нормативен акт те са разпределени по видове съобразно правното им основание.

Предвид така установеното от фактическа страна, жалбата на ПЦИИ се явява допустима. Доводът, че предвид издаването на заповедта от министъра при условията на оперативна самостоятелност и липсата на изричен нормативен текст, предвиждащ възможността за нейното обжалване, тя се явява недопустима, е неоснователен. Съгласно чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, на обжалване подлежат всички административни актове, които засягат права и законни интереси и чието обжалване не е изрично изключено по силата на законова норма. Очевидно е, че за да бъде необжалваем даден административен акт, Конституцията изисква изключването на обжалването му по силата на закон, а не изричното допускане на такова.

Жалбата по същество се явява неоснователна. Обжалваният акт е издаден от овластен за издаването му орган, в предвидената от закона форма при спазване на нормативно установената процедура и материалния закон. Той не е в противоречие с целите на закона. Сдружението не е представило всички необходими, съгласно чл. 9, ал. 1 от Наредбата документи за участието му в процедурата по разпределение на предвидените в бюджета на МИЕ средства за подпомагане на сдруженията на потребителите. Липсва Годишен отчет за работата му през 2006 г., необходим по силата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от наредбата . Подаденият такъв за периода 01.01. - 10.11.2008 г. не покрива изискванията на същата норма. Предвид различното нормативно изискуемо съдържание на годишните отчети, съгласно отменената и действащата наредби, не може да се иска от МИЕ да използва Годишният отчет на сдружението, подаден с вх. № 74-00-11/15.02.2008 г. в процедурата, открита с МЗ № РД-16-659/19.06.2008 г. От своя страна, съгласно чл. 12 от Наредбата , "заявление, което. . . не съдържа необходимите документи по чл. 9 , не се разглежда", както са постъпили комисията като орган, подготвящ издаването на обжалвания акт и министъра като негов издател.

Доводът на жалбоподателя, че комисията за разглеждане и оценка на заявленията е извършила съществено нарушение на административнопроизводствените правила - чл. 11, ал. 4, пр. 2 от Наредбата, като не е изискала от него представянето на "допълнителните" според нея доказателства, е неоснователен. На първо място съществува задължение за всеки заявител, да представи в срок пълен набор от подробно описаните в Наредбата документи. Неизпълнението на това му задължение води до последиците, предвидени в чл. 12 от същата наредба. Освен посоченото, комисията" има право да изисква представянето на допълнителни доказателства", но тя не е задължена да го прави. От друга страна, годишните отчети за последните две години дейност не са от категорията на "допълнителните", а са основни доказателства, непредставянето на които води директно до последиците на чл. 12.

Предвид изложеното, жалбата се явява неоснователна и следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 172, ал. 1 и 2 от АПК