Решение № 3471 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2011 г.

Решение № 3471 от 9.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8630/2011 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Йордан Хрисчев Кръстев от с. Червенци, община Вълчи дол, област Варна, чрез пълномощника-адв. Илонка Градева Ковачева от АК-гр. Варна, против решение № 1129/11.05.2011 г., постановено от Административен съд-гр. Варна, трето отделение, ХХХII състав, по адм. д. № 3187/2010 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил оспорването на Йордан Хрисчев Кръстев срещу заповед № РД-09-252/02.09.2010 г., издадена от Директора на Областна дирекция"Земеделие"/ОДЗ/-Варна, с която по реда на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ е наредено изземването на земя от ЗПФ-ПИ 103009 в землището на с. Червенци, представляваща нива с площ от 10 дкр. и на основание чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ на лицето е дадена възможност да внесе сумата от 600 лв., представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година, за времето на неправомерното ползване и е осъдил Йордан Хрисчев Кръстев да заплати на ОДЗ-Варна сумата от 150 лв., представляваща юристконсултско възнаграждение. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното съдебно решение като необосновано и постановено в нарушение на процесуалния и материален закон-касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изразяващи се в следното: Жалбоподателят, в качеството си на адресат на заповедта не е уведомен за започналото адм. производство, в нарушение на чл. 26 от АПК, което е довело и до нарушение на чл. 35 от АПК. Съдът не е изследвал въпросът за кумулативното наличие на предпоставките, предвидени в чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ, а именно: възстановено право на собственост върху зем. земи, ползването на имота от трети лица и ползването на същия без правно основание. За да постанови своето решение съдът неправилно е приел, че са налице кумулативно два елемента от фактическия състав на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ-наличието на земеделски имот, включен в ДПФ и имотът да се ползва неправомерно, като неправилно е приел, че имотът се ползва неправомерно. Твърди, че имотът се е ползвал през стопанската 2009-2010 г. правомерно., с оглед клаузата на сключения договор № 286/13.08.2003 г. за отдаване под наем на земя от ДПФ, съгласно която след изтичането на срока на договора наемателят може да поиска в едномесечен срок от МЗГ придобиване правото на собственост върху ползваните земи, което право той е упражнил с подадено заявление № 215/04.11.2009 г. с искане за закупуване на земята. Едва на 16.04.2010 г., видно от писмо с изх. № ВС 25-278/09.04.2010 г. е уведомен, че не е одобрен и следва да освободи площите. Към този момент вече са изтекли 6 месеца от селскостопанската година. Селскостопанската продукция вече е била засята и ползувателят не може да бъде лишен от правото да събере плодовете от продукцията си. Както е заявил жалбоподателя, земите са били освободени от него в началото на м. юни 2010 г. -след прибирането на реколтата. Счита за недопустимо в една и съща заповед да бъде разпоредено както изземването, така и да бъде определена санкция със задна дата и не е следвало да бъде приложена разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗСПЗЗ за санкциониране. Ответната страна: Директорът на ДФЗ-Варна, чрез процесуалният си представител-юрк. Георги Кирчев Баиров, с писмен отговор и молба-становище, оспорва касационната жалба като неоснователна, като излага подробно доводи и моли да бъдат присъдени разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е допустима, но по същество неоснователна. Обжалваното решение е правилно. Изцяло несъстоятелни са доводите на касационния жалбоподател развити в жалбата му от 03.06.2011 г. Съдът е събрал всички относими за спора доказателства и след прецизната им преценка е стигнал до обосновани и законосъобразни правни изводи. Правилно е приел съда, че оспорената заповед № РД - 09 - 252/02.09.2010 г. на Директора на ОДЗ - Варна е законосъобразна. Същата е издадена от компетентен орган в кръга на правомощията му, при спазване на законните изисквания и в необходимата за целта форма. Видно от приложените на л. 10 - 11 от делото писмени доказателства, жалбоподателят е бил уведомен за започналото административно производство по чл. 34 от ЗСПЗЗ т. е. съобразено е изискването на чл. 26, ал. 1 АПК. Спазена е и разпоредбата на чл. 34, ал. 8 от ЗСПЗЗ, като е дадена възможност на жалбоподателя, като лице ползващо неправомерно процесния имот да внесе сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане в размер на 600 лева, като при внасяне на сумата в 3-дневен срок, заповедта се отменя. Такова плащане обаче не е направено. По тези съображения намирам, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което същото като правилно, законосъобразно и надлежно обосновано следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция на основание чл. 221, ал. 2 АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно данните по делото, не е допуснал процесуални нарушения и направените от него изводи са обосновани и не противоречат на материалния закон. По делото са представени писмо изх. № 4093/24.08.2010 г., получено от жалбоподателя на 30.08.2010 г. и няма данни същият да е взел становище по нея в административното производство или да е представил доказателства. Освен това в подадената от него жалба, по която е образувано първоинстанционното производство, не се съдържа твърдение, че не ползва имота и от доказателствата по делото не може да се направи такъв извод. Изявлението му в съд. заседание не е доказателство по делото, тъй като е благоприятно за страната. Съдът е дал възможност на страната да докаже твърденията си в съдебното производство. Срокът на сключения от жалбоподателя договор за отдаване под наем на процесната зем. земя е изтекъл и ползването на същата след изтичането на срока е без правно основание. Обстоятелството, че е подал молба за придобиване на собствеността на имота не е правно основание за неговото ползване. С писмо изх. № ВС-25-378/09.04.2010 г. е уведомен, че договорът за отдаване под наем на земята от ДПФ по Наредбата за оземляване на безимотни и малоимотни граждани е изтекъл към 01.10.2009 г. и съгласно представената декларация за имотно състояние, не е одобрен за придобиване на собствеността. Неоснователен е и доводът в касационната жалба, че е недопустимо в една и съща заповед да бъде разпоредено както изземването, така и да бъде определена санкция със задна дата. Съгласно чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ, в тридневен срок от датата на издаване на заповедта по ал. 1, ползвател, който ползва без правно основание земеделска земя, може да внесе по банкова сметка за чужди средства на общината сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за землищата от общината през предходната година за времето на неправомерното ползване. В този случай се спира изпълнението на заповедта. Тази сума не представлява санкция, а внасянето и е основание за спиране изпълнението на заповедта. В нея е посочено, че на основание чл. 34, ал. 6 от ЗСПЗЗ в тридневен срок от датата на издаване на настоящата заповед, може да извърши плащане по посочена сметка., като Йордан Христев Кръстев е известен, че при внасяне на посочената сума изпълнението на заповедта се отменя, а при незаплащането и в указания срок, заповедта подлежи на изпълнение. Същият не е задължен да внесе тази сума, а е уведомен за правните последици от невнасянето и по отношение изпълнението на заповедта, които са регламентирани от закона. Касационната жалба е неоснователна, а решението на съда като правилно и законосъобразно следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото следва да се осъди Йордан Хрисчев Кръстев да заплати на ОД"Земеделие"Варна сумата 150 лв., представляваща юристконсултско възнаграждение, съгласно чл. 143, ал. 4 от АПК, определено по чл. 8 вр. чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,