Решение № 1915 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11067/2018 г.

Решение № 1915 от 12.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11067/2018 г., VIII о., докладчик председателят Бисерка Цанева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Ганчев, подадена чрез процесуален представител адв. Колева против Решение № 4182/19.06.2018 г., постановено по адм. дело № 6331/2017 г. по описа на Административен съд - София- град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 17-4332-002296/28.04.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Зам. началника на отдел ПП към СДВР. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска отмяна на решението. Ответникът – Зам. началника на отдел ПП към СДВР в дадения от съда срок не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените касационни основания, както и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. С оспорената пред първоинстанционния съд Заповед № 17-4332-002296/28.04.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка, издадена от Зам. началника на отдел ПП към СДВР, на основание чл. 22 от ЗАНН вр. чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, на Р. Заяков е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Като фактически основания за издаване на заповедта, административният орган е посочил, че на 28.04.2017 г. около 04, 20 ч. в гр. София, на бул. "Васил Левски", Д. Ганев е управлявал лек автомобил "Мазда" с рег. [рег. номер на МПС], като при извършената полицейска проверка е отказал да бъде проверен за алкохол в количеството издишан въздух с техническо средство "Дрегер Алкотест 7410" с фабричен номер 0093. Тези факти са описани надлежно в съставения АУАН сериен № Д127431/28.04.2017 г., който по силата на чл. 39, ал. 1 от АПК се определя за допустимо доказателствено средство и съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с обвързваща доказателствена сила. На водача е издаден талон за медицинско изследване за даване на кръвна проба, който той е отказал да изпълни. В мотивите на заповедта освен посочените по-горе факти като нарушена е посочена разпоредбата на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП и е посочено, че Ганчев е отказал проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и не е изпълнил предписание за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта му. Първоинстанционният съд е приел, че оспорената заповед е законосъобразна. Съобразил е, че отказът на водача от проверка с техническо средство, както и отказа за медицинско изследване са снования за прилагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Решението е валидно, допустимо и правилно. Касационната жалба е неоснователна. Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и при наличие на задължителните реквизити по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 и т. 5 АПК. Установената фактическа обстановка съответства на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. С оспорената заповед е наложена принудителна административна мярка. Мерките за административна принуда по чл. 171, т. 1, б. "б" /съгласно чл. 172, ал. 1 ЗДвП/ се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Настоящият съдебен състав приема, че административният акт съдържа необходимия обем мотиви съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, които се допълват от изложените в АУАН, съставляващ част от административната преписка. При настоящата законова регламентация необходимата материалноправна предпоставка за налагане на мярката е водачът да управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и водачът да откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване. Нарушението на водача е констатирано със съставен акт за административно нарушение от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. Принудителната административна мярка е с превантивен характер и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения. ПАМ не е административно наказание. Оспорената заповед има самостоятелни правни последици, различни от административния акт, с който се установява нарушение и се налага административно наказание. ПАМ са форма на изпълнително-разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда. Именно с оглед непосредствената цел за ограничаване на евентуално противоправно поведение и обезпечаване положителните действия на субекта на правоотношението, в случаите по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП, ПАМ се прилага под прекратително условие - до решаване на въпроса за отговорността на водача, но не повече от 18 месеца. Издателят на акта е посочил правните основания и фактическите обстоятелства, които съставляват основание по закон за издаването на заповедта, и е цитирал относимата правна уредба. Заповедта е съобразена с целта на закона. Административният орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП и обуславящи временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство. Отказът на водача от проверка с техническо средство и от медицинско изследване представляват самостоятелни основания за прилагане на процесната ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Законосъобразно първоинстанционният съд е приел като недоказани и в противоречие с останалите събрани по делото доказателста твърденията на жалбоподателя, че не той а друго лице е управлявало автомобила въпросната вечер. При изяснена фактическа обстановка касационният съдебен състав следва да остави в сила обжалваното решение като правилно постановено. Воден от горното, Върховният административен съд, Осмо отделение