Решение № 7434 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15151/2008 г.

Решение № 7434 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15151/2008 г., III о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по чл. 228 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Георги Енев Карапачов от гр. Ямбол против решение № 217/10.10.2008 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по адм. дело № 162/2008 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед рег. № 66 от 10.07.2008 г. на началник група "Пътен контрол" при РПУ-Ямбол за налагане на дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от 5 месеца на основание чл. 226, ал. 1, т. 2 ЗМВР вр. чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 ППЗМВР. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона -касационно основание по чл. 209, ал. 1, т. 3 АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по същество за отмяна на обжалваната заповед като незаконосъобразна. Ответната страна РУ на ОД на МВР-Ямбол не взема становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима-подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 228, т. 4 ЗМВР, в рамките на неговата компетентност, при спазване на дисциплинарните правила и на изискванията за форма по чл. 246, ал. 1 ППЗМВР и в съответствие с материалния закон, както и в сроковете по чл. 225, ал. 1 ЗМВР. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд - Ямбол след анализ на всички събрани по делото доказателства е достигнал до правилни правни изводи, в съответствие с приложимите материално-правни норми. Касационната инстанция споделя изводите за неоснователност на твърденията на наказания служител за неспазване от наказващия орган на процедурата по чл. 237, ал. 3 ППЗМВР вр. чл. 229, ал. 1 ЗМВР. Отказът на извършителят да подпише протокола за изслушването му от административния орган преди налагане на наказанието е удостоверен с подписите и имената на двама служители на РПУ-Ямбол. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е мотивирана и съдържа описание на допуснатите от служителя нарушения изразяващи се в неправилно съставяне на два АУАН-неточно и неправилно описание на действителната фактическа обстановка, грешна квалификация на нарушенията по ЗДвП, а във втория акт - непосочване в обстоятелствената му част на мястото на извършеното нарушение. Съставянето на АУАН по ЗДвП безспорно е в служебните задължения на жалбоподателя с оглед длъжността му на служител в "Пътен контрол", които са уредени в ЗМВР и ППЗМВР. Съдържанието на АУАН е регламентирано в ЗАНН. Неправилното прилагане на тези разпоредби представлява нарушение на служебната дисциплина, съставляващо небрежност в служебната дейност и пропуски при прилагането на разпоредбите, регламентиращи дейността му. За тези нарушения съгласно чл. 226, ал. 1, т. 3 и т. 5 ППЗМВР се налага дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три до шест месеца. Правилен е изводът на решаващия съд за съобразяване от наказващия орган на извършеното дисциплинарно нарушение с критериите на чл. 229, ал. 2 ЗМВР. Извършените нарушения не са малозначителни и липсата на вредни последици от неправилно съставените АУАН от жалбоподателя се дължи на своевременното установяване на пропуските от административно-наказващия орган, преди издаване на наказателното постановление. Жалбоподателят като актосъставител разполага съгласно чл. 44, ал. 3 ЗАНН с двуседмичен срок сам да отстрани нередовностите в АУАН преди да го изпрати на наказващия орган. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани с касационната жалба, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,