Решение № 5711 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6979/2009 г.

Решение № 5711 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6979/2009 г., III о., докладчик председателят Сребрина Христова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 250 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба подадена от Владимир Петров Георгиев, чрез процесуалния му представител адв. Тодор Апостолов, срещу заповед № К 4111/30.05.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 3 от ППЗМВР на жалбоподателя, в качеството му на разузнавач V степен в 05 Районно управление на МВР при Столична дирекция на вътрешните работи, категория Г - II степен, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. Жалбоподателят твърди, че атакуваната заповед е неправилна поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона, поради което иска нейната отмяна. Ответникът - Министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител, е изразил становище за неоснователност на жалбата. По делото са приложени представените с административната преписка писмени доказателства. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 149, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваната заповед № К 4111/30.05.2009 г. министърът на вътрешните работи след като е приел писмените обяснения на инспектор Владимир Петров Георгиев е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратил служебното му правоотношение в качеството му на разузнавач V степен в 05 Районно управление на МВР при Столична дирекция на вътрешните работи, категория Г- II степен. Обосновано министърът на вътрешните работи е приел, че за периода м. май 2008 г. до 20.01.2009 г. в гр. София, в нарушение на служебните си задължения, регламентирани в МЗ рег. № Iз-711/12.04.2007 г., жалбоподателят не е предприел необходимите действия за разкриване и документиране престъпната дейност на извършители на престъпления по разпределени му за работа 18 /осемнадесет/ броя преписки, с което си деяние е затруднил дейността на други служби, държавни органи и организации, за което се предвижда налагането на дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една до три години", извършено преди наложено дисциплинарно наказание " недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година" и установено в срока на изтърпяването му от проведено дисциплинарно производство - становище рег. № 7291/14.04.2009 г. по описа на СДВР. С оглед установените по делото релевантни за спора юридически факти, при произнасянето си министърът на вътрешните работи е приложил правилно и материалния закон. В рамките на проведеното дисциплинарно производство са установени конкретните нарушения и извършителя им, доказани и от приложените по делото доказателства. С оглед тези данни от фактическа страна, законосъобразен е и изводът за осъществени от жалбоподателя тежки нарушения на служебната дисциплина, обосноваващи и ангажиране на дисциплинарната му отговорност, на визираното в заповедта правно основание - чл. 227, ал. 1, т. 10 и чл. 245, ал. 1, т. 8 от ЗМВР във вр. с чл. 230, ал. 3 от ППЗМВР. Анализа на цитираните разпоредби и предвид фактическата обстановка следва категоричният извод, че органът по назначението в рамките на своята оперативна самостоятелност обосновано е извършил преценка на законовите предпоставки и в съответствие с приложимото право е издал законосъобразен административен акт, поради което жалбата срещу него следва да бъде отхвърлена. По изложените съображения, Върховният административен съд, трето отделение, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК,