Решение № 9 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 10/2010 г.

Решение № 9 от 8.07.2010 г. на ВКС по гр. д. № 10/2010 г., 5-членен с-в, ГК, докладчик съдията Жанета Найденова Производството е за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ Г. Н. Г. от с. К. е подал молба по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ за отмяна на влязлото в сила решение на Районния съд гр. М. от 15.05.2002 г. по гр. д. № 1029/99 г. Към молбата е приложил като ново доказателство по делото удостоверение, обозначено с № "гр. № 74/97 от 14.11.1997 г." на Районен съд гр. М.. С. молителят, отразените в него обстоятелства за направени откази от наследство били нови и от съществено значение за делото, които той бил научил към момента на подаване на молбата - 30.07.2007 г. За това моли ВКС да постанови решение, с което да отмени постановеното решение и делото да се върне за ново разглеждане във фазата по допускането на делбата. Върховният касационен съд, петчленен състав, след проверка на изложеното основание за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд гр. М., прие следното: Подадената молба за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд гр. М. се разглежда съгласно § 2, ал. 13 ПЗР на ГПК - действащ, по реда на отменения Гражданско процесуален кодекс. Съгласно чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ срокът за подаване молба за отмяна по чл. 231 ГПК /отм./ е 3-месечен от узнаване на обстоятелството, което служи за основание за отмяна на решението, а в случаите на чл. 231, букви "е" и "ж" - от деня в който страната или нейният представител са узнали за решението, но във всички случаи молбата не може да се подаде по-късно от една година от възникването на основанието за отмяна, а ако то предхожда решението, чиято отмяна се иска, началният момент на срока е влизането на решението в сила. В случая решението на районния съд гр. М. по гр. д. № 1029/99 г. е било оставено в сила с решение на М. окръжен съд от 19.05.2004 г. по гр. д. № 64/2004 г., а то е било оставено в сила с решение № 73 от 02.03.2005 г. по гр. д. № 737/2004 г. на ВКС, тричленен състав на 1-во гр. отд. От това следва, че. молбата за отмяна по чл. 231, б. "а" ГПК, съгласно чл. 234, ал. 2 ГПК /отм./, се разглежда от Върховния касационен съд в петчленен състав. Молбата на Г. Н. Г. е подадена на 30.7.2007 г. и това означава срокът по чл. 232, ал. 1 ГПК /отм./ е изтекъл /основанието за отмяна предхожда решението, чиято отмяна се иска, защото представеното удостоверение носи датата 14.11.1997 г./ Като недопустима би следвало да се остави без разглеждане. Разгледана и по същество, молбата е неоснователна. Варно е, че в удостоверение "№ гр. 74/97 г. от 14.11.1997 г." на М. районен съд, приложено към гр. д. № 4432/2007 г. ВКС, 4-то гр. отд. са отразени обстоятелства, които имат значение за делото: това че преките наследници на общия наследодател Г, починал на 25.04.1953 г. П., Е. и Е. Г. и наследници на дъщерята Г. Г. С. М. Т., Ц. М. С. и Р. М. Т., били направили отказ от наследство и отказите им са били вписани в специалната за това книга на съда. Ако можеха да се вземат предвид, биха са променили квотите на съделителите, участващи в делбата. Отказите, обаче, не са били направени през 1997 г., тъй като по това време някои от тези лица, вече са били починали: Елена Г. 1994 г., С. М. 1986г П. Г. през 1997 г., Екатерина - през 1992 г., г, Р. 1987 г. Отказите от наследство се били направени през 1975 г., доказателство за което е приложеното по гр. д. № 4432/2007 г. на ВКС, 4-то гр. отд., досие на районния съд гр. М. от месец март 1975 г. Към него са приложени молбите на Х. М. Т., П. Г. К., Е. Г. и Е. Г. молбата от 8.3.1975 г. и на С. М. Т., Р. М. Т. и Ц. М. С., видно от молбата носеща датата 13.3.1975 г., Това означава, че са направени преди влизане в сила на реституционните закони, а съгласно чл. 91а от Закона за наследството - ДВ, бр. 60/92 г. - "При наследство, в което влизат одържавени имоти или имоти включени в ТКЗС или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации, собствеността върху които е възстановена, отказът от наследство извършен след одържавяването или след включването, няма действие по отношение на тези имоти." По настоящето дело районният съд в гр. М. е допуснал делба между всички наследници на Г. П. Ц. именно на земеделски земи, за които отказът от наследство не е бил приложим. Член 231, ал. 1, б. "а" ГПК /отм./ е допускал заинтересованата страна да може да иска отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или страната не е могла да се снабди с тях своевременно. Основание за отмяна на влязло в сила решение по този ред са само новооткрити обстоятелства или новооткрити писмени доказателства, но не и новонастъпили обстоятелства или новосъздадени писмени доказателства. В конкретния случай тези обстоятелства не са нито нови, нито са от съществено значение по делото. Молителят е можел да ги узнае ако е положил дължимата грижа. Отмяна се допуска само когато се касае до такива обстоятелства, които са съществували по време на гледане на делото, но не са били известни на страната. Изложените в удостоверението обстоятелства, обаче, както се посочи по-горе, са можели да се узнаят от молителя но освен това не са от съществено значение за делото. Щом като направените откази от наследство са били след внасяне земеделските земи в ТКЗС и преди влизане в сила на реституционните закони, те не са приложими за земеделските земи. В производството по делбата им е било задължително участието на всички наследници. В противен случай делбата би била изцяло нищожна - чл. 75, ал. 2 З Насл. Следователно, молбата за отмяна на влязлото в сила решение на районния съд в гр. М., респ на Окръжния съд в гр. М. и на решение № 73 от 2.03.2005 г. по гр. д. № 737/2004 г. на ВКС, 1 Г. О е неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният касационен съд, петчленен състав на основание гореизложеното