Решение № 8936 от 18.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12207/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба от В. К. А. от гр. Левски, подадена чрез адв. Р. Рачева, срещу Решение 489 от 31.10.2023г., постановено по административно дело 104/2023г. по описа на Административен съд Плевен. С оспореното Решение е отхвърлена жалбата на В. К. А. от гр. Левски срещу Решение 2153-14-4/26.01.2023г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Плевен, с което е потвърдено Разпореждане 143-00-174-5/16.12.22г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен. С касационната жалба се претендира неправилност на оспореното решение, предвид постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за липса на доказателства за наличие на недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателката при получаване на процесното обезщетение. Касаторът моли оспорения съдебен акт да се отмени и се постанови нов, с който да се отмени като незаконосъобразно решението на Директора на ТП на НОИ Плевен и потвърденото с него разпореждание. Претендира се присъждане на разноски. Ответникът - Директор на ТП на НОИ Плевен, чрез процесуален представител, ст. юрисконсулт З.Савова, в писмени бележки изразява становище за неоснователност на касационната жалба и иска нейното отхвърляне. Прокурорът от Върховна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея решение на Административен съд Плевен, като предлага то да бъде оставено в сила. По делото е установено, че с Решение 2153-14-4/26.01.2023г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Плевен, предмет на съдебен контрол за законосъобразност в производството по чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 218 от КСО, проведено пред Административен съд Плевен, е потвърденото Разпореждане 143-00-174-5/16.12.22г. издадено от ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен, с което на основание чл. 54ж, ал.3, във връзка с чл. 114, ал. 1от КСО на касационната жалбоподтаелка е наредено да възстанови недобросъвестно полученото парично обезщетение за безработица за периода от 21.02.2020г. до 20.10.2020г. в размер на 1889,40 лв. главница и 459, 98 лв. лихва от датата на неоснователно полученото обезщетение до датата на разпореждането. За да постанови съдебен акт в цитирания смисъл, Административен съд Плевен е посочил, че процесното решение и разпореждане са законосъобразни. Приел е, че същите са постановени от компетентни органи при спазване на изискванията за форма, без допускане на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. Съдът е събрал относими към предмета на делото доказателства и въз основа на същите е направил аргументиран извод, че за процесния период Х. 08 ЕООД, не е извършвало търговска дейност, предвид което А. не е осъществявала трудови функции съобразно сключения с дружеството трудов договор. От събраните по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че за 2019г., дружеството не е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО, няма регистрирано фискално устройство и банкови сметки, липсват доказателства за изплащани трудови възнаграждения на назначените в дружеството 34 лица за периода от 01.10.2019г.- до05.04.2021г., а вписания в този период управител на дружеството е заявил, че последното е прехвърлено на негово име от лице което не познава, срещу пари, като не разполага с печати и документи на фирмата. Съдът е приел, че общински терен, находящ се на ул. Александър Стамболийски /до магазин Теленор/ с площ 10 кв.м., обозначен с 45, съгласно схемата за разполагане на преместваеми обекти в гр. Левски е отдаден под наем на Табак маркет АД. От събраните в хода на съдебното производсвто свидетелски показания съдът е установил, че този имот представлява павилион с лого Lafka и в същия е работила касационната жалбоподателка. От писмените доказателства по делото обаче съдът е направил извод, че същият обект не е бил стопанисван от Х. 08 ЕООД, за което дружество претендира да е работила касационната жалбоподателка, а от Табак маркет. Предвид липсата на представен по делото трудов договор сключен между жалбоподателката и Х. 08 ЕООД съдът е приел за недоказано, че длъжността на която А. е била назначена в процесното дружество е била с място на работа посоченият обект на Lafka. Съдът е акцентирал върху липсата на доказателства за заплащане на трудови възнаграждения на А. от процесното дружество. Приел в също така, че представената трудова книжка не е оформена коректно, като в същата липсва подпис за управител на дружеството срещу отразения за Х. 08 ЕООД трудов стаж. Получените по банковата сметка на А. парични средства с наредител Л. П. К., съдът е приел като постъпили на основание различно от сключен с Х. 08 ЕООД трудов договор. Съдът е приел, че липсват доказателства за възникнало между В. К. А. трудово правоотношение, както и такива за реално полаган труд от А. именно в полза на процесното дружество. Предвид тези си изводи е възприел липсата на възникнало осигурително правоотношение, предвид че по делото не са събрани доказателства за реално осъществявана от А. трудова дейност, точно за това дружество. Върховният административен съд, шесто отделение, след извършена проверка за допустимостта на оспорването, намира касационната жалба срещу Решение 489 от 31.10.2023г., постановено по административно дело 104/2023г. по описа на Административен съд Плевен, с която е отхвърлена жалбата на В. К. А. от гр. Плевен срещу Решение 2153-14-4/26.01.2023г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Плевен, с което е потвърдено Разпореждане 143-00-174-5/16.12.22г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ Плевен, за процесуално допустима. Същата е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационното оспорване за неоснователно, а оспореното съдебно решение за валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е постановил своя акт при напълно изяснена фактическа обстановка, като е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства. Решението на съда е постановено при правилно прилагане и тълкуване на материалния закон. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства е направен обоснован краен извод за неоснователност на жалбата срещу процесното решение на директора на ТП на НОИ София-град. Съдебният акт е надлежно мотивиран, като фактическите и правни изводи съответстват с установените по делото обстоятелства. Напълно се споделят изводите на първоинстанционния съд, че за периода от 01.10.2019г. до 20.02.2020г. вкл. жалбоподателката не е упражнявала трудова дейност към Х. 08 ЕООД и съответно за същия период няма качеството на осигурено лице. Съобразно легална дефиниция за понятието "осигурено лице", дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за такова се счита физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 и за което са внесени или дължими осигурителни вноски; осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО. В чл. 10, ал. 1 от КСО е уредено, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Т. е, за да се приеме едно лице за осигурено по смисъла на КСО, следва да са изпълнени кумулативно двете условия осъществяване на трудова дейност и дължимост на осигурителни вноски. Последните условия са предпоставка за придобиване право на парично обезщетение за безработица. Ето защо, за да е възникнало това право и по отношение на жалбоподателката е следвало същата не само да има сключен трудов договор и валидно възникнало трудово правоотношение за конкретното дружество, но и реално да е осъществявала трудова дейност в рамките на това правоотношение за същото дружество. От доказателствата по делото до безспорен извод в тази насока не би могло да се достигне. Нещо повече, с оглед събраните писмени доказателства се установява, че процесния работодател, не е стопанисвал обекта в който касаторката претендира да е полагала труд в процесния период. И макар по делото да са налични доказатлства, че същата е упражнявала трудова дейност в този обект, то същата не е била в полза на процесното дружество, което опровергава касаторовата теза за наличие на реално трудово правоотношение именно с дружеството Х. 08 ЕООД. Касационната инстанция намира, че в хода на първоинстанционното производство по безспорен начин е установено, че жалбоподателката не е упражнявала съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО реално трудова дейност за Х. 08 ЕООД през периода от 01.10.2019г. до 20.02.2020г. вкл. по регистрирания трудов договор и поради това не може да се счита за осигурено лице по смисъла на § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО. Последното води на извод, че получените от В. А. парични обезщетения за безработица са й били изплатени без основание, защото в момента на отпускането им не е отговаряла на изискванията на чл. 54а от КСО, и следва да бъдат върнати в бюджета на ДОО. Обстоятелството за наличие на получено без основание, парично обезщетение, при липса на доказателства за реално упражнявана от лицето трудова дейност е установено при извършен последващ контрол по разходите на ДОО на Х. 08 ЕООД. В хода на проверката безспорно е установено, че Х. 08 ЕООД, няма подадени годишни данъчни декларации и финансови отчети няма регистрирани търговски обекти, фискални устройства, офиси, няма реално реализирани приходи, от които да се изплащат трудови възнаграждения. В търговския регистър е налице вписан управител, който заявява че е получил собствеността върху дружеството срещу пари и не разполага с каквито и да било документи на дружеството. Така изложените обстоятелства, сочат наличието на предпоставката по чл. 114, ал. 1 от КСО за възстановяване на получените суми като обезщетение за безработица. Предвид така изложеното, не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. В случая административният орган правилно е приложил относимите норми на КСО. Като е съобразил това в постановеното от него решение по реда на административния контрол по чл. 117, ал. 3 от КСО, директорът на ТП на НОИ Плевен също е издал законосъобразен акт. Отхвърляйки жалбата срещу последния, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което при установената липса на твърдяните от касатора негови пороци, следва да бъде оставено в сила в посочените части. При този изход на спора, правото на разноски принадлежи на ответната страна, но предвид липсата на отправено искане за тяхното присъждане, съдът не дължи произнасяне в тази насока. Мотивиран така и на основание чл. 215, т. 4 и чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от АПК, Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение