Решение № 10132 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12087/2014 г.

Решение № 10132 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12087/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. ог АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на Митнически пукт /МП/ Пристанище Варна, чрез процесуалния му представител юрк. М. Роева против решение № 1828 от 18.07.2014 г. на Административен съд, град Варна, постановено по адм. дело № 186/2014 г., с което е отменено решение към ЕАД № 12BG002005H000690-1/27.02.2012 г. на началника на МП Пристанище Варна за извършена корекция в декларираната от "Левъл Зет" ЕООД, гр. Варна митническа стойност на внесените стоки и установени допълнителни задължения за мито в размер на 4 812.94 лева и ДДС в размер на 35 704.61 лева. В касационната жалба се излагат съображения за необоснованост и неправилност на решението, като постановено в противоречие с доказателствата по делото и при неправилно приложение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до нарушение на чл. 168 АПК, на чл. 35 от ЗМ, на чл. 78, § 2 от Регламент ЕИО 2913/92 г. относно извършването на последваща проверка. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се остави в сила оспореното митническо решение. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Левъл Зет" ЕООД, гр. Варна, чрез пълномощника си адв. Деница Матева оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна, по съображения, изложени в представено по делото писмено становище. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е било решение на началника на МП Пристанище Варна, с което е определена нова митническа стойност на внесените от "Левъл Зет" ЕООД стоки по ЕАД № 12BG002005H000690-1/27.02.2012 г. - сурови бадеми без черупки и люспи и суров шам фъстък и са установени допълнителни задължения за мито и ДДС съответно в размер на 4 812.94 лева и на 35 704.61 лева. За да отмени оспорения административен акт, съдът е приел, че е издаден в нарушение на изискванията за форма по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, тъй като в него липсват мотиви защо се приема, че митническата стойност на стоката е тази посочена пред американските митнически власти при износа и в противоречие с материалния закон. По основания спорен въпрос относно митническата стойност на внесените стоки, съдът е установил от фактическа страна, че декларираната от "Левъл Зет" ЕООД стойност на внесените стоки е 21 489.44 щ. долара по фактура № 7164784/6.02.2012 г., а посочената в декларацията за износ е 135 450 щатски долара съгласно получен отговор от митнически власти на САЩ рег. № 4424/39/15.10.2013 г. Според първоинстанционния съд в хода на административното производство не е установена действителната митническа стойност на стоката по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент № 2913/92. В тази връзка в решението са изложени мотиви, че наличието на износна митническа декларация, в която е посочена различна стойност на стоката от тази, която е декларирана в процесния ЕАД не може да се приеме за безспорно доказателство за действителната реално платена и договорена цена на стоката. Според съда, в писмото на американските митнически власти, което е официален документ не се удостоверява неистинност на представената от получателя фактура. При извършената от митническата администрация последва проверка не са събрани преписи от износната митническа декларация и такива от фактури, установяващи по-висока договорена стойност на стоката. От заключението на ССЕ, прието без оспорване от страните, е установено, че плащанията между страните са в размер на декларираната от вносителя стойност на внесената стока. Според съда в този смисъл са и констатациите в доклад № 10/14.12.2012 г. при извършения последващ митнически контрол, при който не са установени други плащания или задължения за плащане на цена, различна от декларираната. При така установените факти, съдът е приел, че митническият орган, чиято е доказателствената тежест в процеса не е доказал посочения в издаденото решение по-висок размер на митническата стойност на стоката и е отменил оспорения акт. Решението е правилно постановено. Съгласно разпоредбата на чл. 29, § 1 от Митническия кодекс на Общността, (Регламент № 2913/1992 г. на Съвета), митническата облагаема стойност е договорената между страните по сделката, а това е действително платената или подлежаща на плащане цена, коригирана по реда на чл. 32 от същия кодекс, ако са налице условията за това. Изводите на първоинстанционния съд, че в разглеждания случай не е установена по-висока митническа стойност на процесните стоки са законосъобразни и в съответствие доказателствата по делото. Както константно се приема в съдебната практика по идентични правни спорове - наличието на две фактури или две митнически декларации в различна цена не са достатъчни да удостоверят действителната митническа стойност на стоката по смисъла на чл. 29, § 1 от Регламент 2913/92. В съответствие с разпределението на доказателствената тежест в процеса, правилно съдът е приел, че събраните по реда на международното сътрудничество доказателства не удостоверяват посочената в оспореното митническо решение по-висока митническа стойност на процесните стоки. В тази връзка правилно съдът е взел предвид събраните по делото доказателства - експертно заключение, банкови извлечения и счетоводни справки, според които действително платената цена на стоките е в размер на декларирана от вносителя. При тези факти, изводът на първоинстанционния съд, че оспореният акт е незаконосъобразен като издаден в нарушение на материалния закон следва да бъде споделен, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК решението следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски се дължат на ответника по касация в размер на 3 490 лева, изплатено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие от 9.09.2015 г. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,