Решение № 3114 от 23.3.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, чрез процесуален представител юрк. Ненков против решение 531 от 26.07.2022г. постановено по адм. д. 307/2021 г. по описа на Административен съд - Хасково в частта му, с която е отменена заповед РД- 09- 155/ 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в която извън одобрените окончателни слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020г. са останали част от 0,10 ха от имот с идентификатор 05503 -134 -1 -1 находящ се в [населено място], част от 1,56 ха от имот с 05503 - 81 - 4 -3, находящ се в [населено място], част от 1,10ха от имот с идентификатор 46557 -254 -1 -1, находящ се в [населено място], част от 2,71ха от имот с 46557 - 254 -2 -1, находящ се в [населено място] и цялата площ на имот с идентификатор 46557 - 254 - 3 -1, находящ се в [населено място], обл. Хасково. Твърди се в касационната жалба, че решението е неправилно, незаконосъобразно и постановено при допуснати съществени процесуални нарушения. Излага съображения, че изводите на съда са изградени изцяло и единствено на приетите по делото експертизи, които са възприети безкритично въпреки тяхното оспорване от касатора и представени неоспорими доказателства, които ги опровергават. Според касатора тези заключения не са обсъдени съвкупно с представените по делото протоколи за извършени теренни проверки, които имат по - висока достоверност при определяне на границите на специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане". Намира, че с приетите по делото показания на свидетели е недопустимо да се опровергават официални документи от теренни проверки, каквито са протоколите. По подробно развити съображения в касационната жалба иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу оспорената заповед. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Й. Ангелов в представено по делото писмено становище, чрез адв. Попов оспорва касационната жалба като неоснователна. Моли решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспореното съдебно решение първоинстанционният съд е отменил по жалбата на Й. Ангелов заповед РД-09-155/ 23.02.2021 г. на министъра на земеделието, храните и горите в частта, в която извън одобрените окончателни слоеве "Физически блокове" и "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2020г. са останали част от 0,10 ха от имот с идентификатор 05503 -134 -1 -1 находящ се в [населено място], част от 1,56 ха от имот с 05503 - 81 - 4 -3, находящ се в [населено място], част от 1,10ха от имот с идентификатор 46557 -254 -1 -1, находящ се в [населено място], част от 2,71ха от имот с 46557 - 254 -2 -1, находящ се в [населено място] и цялата площ на имот с идентификатор 46557 - 254 - 3 -1, находящ се в [населено място], обл. Хасково. За да постанови този резултат съдът се е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но е частично незаконосъобразна, като издадена в нарушение на материалния закон. Установил е, че приетите за недопустими площи, са заявени за подпомагане от жалбоподателя като постоянни или временни пасища за паша на животни (пасища и мери за паша), позовал се е на първоначалната комплексна експертиза, според която констатациите на органа изложени в таблица към приложения като доказателство по делото CD носител - причината за изключване на площите от специализирания слой ПДП са закрепени в приложени протоколи за извършени специализирани теренни проверки на място на физически блок. Съдът е обсъдил и представените протоколи с посочени причини за недопустимост и правни основания за това, съгласно Наредба 2/26.03.2018г. и като е възприел заключението на вещото лице по първоначалната СТЕ в нейната агротехническа част е установил, че причините за изключване на имотите, посочени в протоколите от теренни проверки се опровергават от заключението на вещото лице, което от своя страна не противоречи на останалите по делото доказателства, включително и на показанията на разпитаните по делото свидетели, които е кредитирал с доверие. В заключение АС - Хасково е извел извод, че процесните парцели са отговаряли на критериите за допустимост за подпомагане по чл.4 и чл.10, ал.2, т.1 и чл.3, ал.1, вр. с чл.8, ал.1 и ал.2 от Наредба 2826.03.2011г., поради което оспорената заповед частично е отменена като незаконосъобразна. Решението е правилно. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за допуснати от съда съществени процесуални нарушения - необсъждане на всички събрани по делото доказателства и в частност протоколите от извършени специализирани теренни проверки и безкритично възприемане от страна на съда и позоваване единствено на заключението на приетата по делото експертиза. Противно на твърдението на касатора, съдът е обсъдил поотделно протоколите от извършените теренни проверки, както и посочените в тях причини за недопустимост на площите, които по -точно са идентични за всички имоти - площта е неизползвана/пустееща земя или неземеделски площи , като само за два физически блока е посочено - повече от допустимите дървета/храсти ( не е посочен брой и дали са храсти или дървета). Тези протоколи са обсъдени подробно от съда и съвкупно със заключенията на приетите по делото СТЕ и по - конкретно първоначалната в нейната агротехническа част, както и съвкупно с показанията на разпитаните по делото свидетели, които съдът правилно е кредитирал като незаинтересовани и непосредствени, относно състоянието на парцелите в периода 2019г. - 2020г. Не съответства на събраните по делото доказателства, твърдението в касационната жалба, че приетите по делото експертизи са оспорени от страна на касатора, а също така са оборени при оспорването им с неоспорими доказателства и въпреки това, съдът ги е възприел безкритично и е постановил решението си въз основа на тях. Процесуалното поведение на касатора в хода на делото говори за различна фактическа обстановка. С молба от 18.01.2022г. от процесуалния представител на касатора, действително е оспорено първото заключение на вещото лице, още преди изслушването му в съдебно заседание на 18.01.2022г., в което не се е явил представител на касатора. В съдебно заседание на 01.03.2022г. съдът е уважил искането на касатора и е допуснал изготвянето на повторна съдебно - техническа експертиза от вещо лице агроном. Тази повторна СТЕ е приета в съдебно заседание на 28.06.2022г., на което отново не е присъствал процесуален представител на министъра, експертизата не е оспорена и с нарочна молба или становище по делото. Следва извод, че повторната СТЕ не е оспорена от страна на касатора, още по -малко е оборена с неоспорими доказателства, както се твърди в касационната жалба. Ето защо съдът правилно е кредитирал и се е позовал на приетите и неоспорени от страните експертизи, включително и първоначалната такава, която макар и оспорена е потвърдена изцяло от повторната такава и не е оборена от страна на касатора. Следва да се отбележи, че вещото лице е работило освен с протоколите от теренните проверки, така и материалите по делото, вкл. CD с приложени протоколи, таблици, снимки и файлове от извършените теренни проверки, съдържащи и геодезически измервания на характерни точки от площите, извършени с GNSS апаратура, които са допустими доказателства, предвид чл. 34, ал. 4, т. 4 от ЗПЗП като други източници на ортогонални изображения и цифрови данни вр. с пар.1, т. 57 от ДР на ЗПЗП. Следва да се има предвид, че оспорената първоначална съдебно - техническа експертиза и констатациите на вещото лице са потвърдени изцяло от заключението на повторната съдебно - техническа експертиза, която не е оспорена от страните, видно от протокола от проведеното заседание. Предвид и подробните разяснения, направени от вещите лица в откритите съдебни заседания, съдът не е имал основание да не се довери на компетентността на съдебните експерти, още повече, че повторната експертиза не е оспорена. Неоснователно е и оплакването в жалбата, че констатациите на вещите лица са некоректни и недостоверни тъй като са базирани на извършен оглед на място две години след теренните проверки. В мотивите на оспореното решение, съдът не е ценил изолирано данните на вещите лица от извършения по - късно оглед, а ги е ценил в съответствие с изводите им, извършени на база представените от органа доказателства от извършените теренни проверки - снимки, протоколи и други. Правилно съдът е ценил протоколите от извършените теренни проверки на място в съвкупност с приетите по делото заключения на СТЕ, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, които видно от разпита им в съдебно заседание имат преки впечатления за състоянието на парцелите в периода 2019г. т -2020г. и е извел извод, че констатациите от извършените теренни проверки, обективирани в приложените по делото протоколи са оборени от събраните в хода на съдебното производство доказателства. Видно от заключението на вещото лице, в част агротехническа по отношение на парцелите, заявени като земеделски площи - пасища, същите не представляват пустеещи земи, както е отразено в протоколите, в тях растат различни видове тревни смески, които служат за паша на животните, същите са почистени и превърнати в постоянно затревени площи, които отговарят на изискванията на чл.8, ал.1, т.1, ал.2, т.1, 2 и 3 от наредбата. По отношение на парцел д идентификатор 46557 -254 - 2 -1, вещото лице е установило ,че 2,71 ха отговаря на изискванията на наредбата, тъй като са констатирани покарали млади леторасли през 2020г., които не са по - големи от 35 -50см. и са налични следи от паша. Отрязаните храсти и изсъхнали дървета и клони са изнесени в края на блока и е видно, че представляват стара дървесина, според вещото лице, имотът е поддържан в добро земеделско състояние, поради което е допустим за подпомагане, съгласно чл.4, ал.1, т.1 вр. с чл.10, ал.2, т.1 вр. с чл.8 от наредбата. По отношение на частта от 1,50 дка от същия парцел, вещите лица са потвърдили констатациите на органа, че тази част не е почистена, заради канали, влизащи във водоем, поради което е недопустима за подпомагане, поради което и съдът е отхвърли жалбата в тази й част. Ето защо направените правни изводи от съда за наличието на отменително основание за частична отмяна на заповедта относно определените за недопустими площи относно част от 0,10 ха от имот с идентификатор 05503 -134 -1 -1 находящ се в [населено място], част от 1,56 ха от имот с 05503 - 81 - 4 -3, находящ се в [населено място], част от 1,10ха от имот с идентификатор 46557 -254 -1 -1, находящ се в [населено място], част от 2,71ха от имот с 46557 - 254 -2 -1, находящ се в [населено място] и цялата площ на имот с идентификатор 46557 - 254 - 3 -1, находящ се в [населено място], обл. Хасково, са обосновани и материално законосъобразни. Решението е обосновано от събраните по делото доказателства и не страда от релевираните в касационната жалба пороци, поради което като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и направеното искане в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение, в доказан размер, съгласно договор за правна защита и съдействие от 06.02.2023г. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение .