Решение № 14991 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11398/2012 г.

Решение № 14991 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11398/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 237 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Областен управителна Област Варна за отмяна на влязло в сила решение № 2311 от 13.10.2011 г. по адм. дело № 4109/2010 г. на Административен съд Варна. Молителят е посочил като правно основание чл. 239, т. 1 АПК. Ответниците Иван Иванов Станчов, Димитър Иванов Станчов, Анна Иванова Станчова-Михеим, Феодора Иванова Станчова-Розенцвайг, Петър Иванов Станчов, Надежда Иванова Станчова, Андрей Иванов Станчов, Фелисия Гепин Трайн, гр. Варна и ЕТ "Се Ла Ви - Иван Киров", гр. Варна в представени писмени възражения от всеки от тях молят съда да отхвърли молбата. Министъра на регионалното развитие и благоустройството, в представени писмен отговор от процесуалния си представител дава становище за основателност на молбата. Искането за отмяна е подадено от надлежна страна по чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е допустимо процесуално. По същество е неоснователно поради следните съображения: С решение № 2311 от 13.10.2011 г. по адм. дело № 4109/201 г. Административен съд Варна отменя заповед № РД-18-92 от 14.10.2008 г. на Изпълнителния директор на АГКК - София, с която е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за територията на административен район "Приморски" - Варна, в частта относно поземлен имот с площ 30 611 кв. м. с идентификатор № 10135.2536.175 (по заповедта), съответстващ на идентификатор 10135.2536.191 (след преномерацията) по жалба на изх. № 94-11666 от 22.1.22008 г. на Иван Станчов Станчов от гр. Варна и е върнал преписката на ИД на АГКК- София за ново произнасяне, съобразно дадените му указания. С решение № 5781 от 23.04.2012 г., по адм. дело № 15728/2011 г. тричленен състав на Върховния административен съд оставя в сила решението на АС- Варна. Искането за отмяна е основано от молителя със следните нови обстоятелства: Представеният по делото акт за държавна собственост № 603 е съставен на 17.05.2000 г. при действието на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за държавната собственост, но с това само е определен статутът му на публична такава, тъй като с предишната нормативна уредба държавните имоти не са били разграничени на имоти публична държавна и частна държавна собственост. Имотите от тази категория, съгласно решение по к. д. № 11/1993 г. на Конституционния съд поради важността която имат принадлежат единствено на държавата и не могат да бъдат отчуждавани поради важността им за държавата и обществената полза. Преди действието на ЗДС, приложение намира чл. 15 от Конституцията на Р България, при което липсата на съставен акт за държавна собственост не води до извод за частна собственост на гражданите. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК дава основание за отмяна на влязло в сила решение, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, като същите при решаването му на са могли да бъдат известни на страната. В конкретния случай изложеният анализ от молителя на правната уредба не представлява нови обстоятелства или нови писмени доказателства, които да са от съществено значение за делото. Освен това законовите разпоредби, техните промени във времето и конституционните решения също не нови обстоятелства или нови доказателства по смисъла на сочената разпоредба. От изложеното следва, че в конкретния случай не се установява наличие на основанията за отмяна на решение, посочени в чл. 239, т. 1 АПК, при което искането за отмяна следва да бъде отхвърлено като неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, във връзка с чл. 243, предложение второ АПК, Върховният административен съд, петчленен състав