Решение № 3434 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7223/2012 г.

Решение № 3434 от 12.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 7223/2012 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Кмета на Столична община, чрез пълномощника адв. Л. Панайотова, против Решение от 15.03.2012 г., постановено по адм. дело № 1535/2008 г. от Софийски градски съд, Административно отделение, IIIВ състав. С жалбата се иска обезсилване на съдебния акт, поради недопустимост на производството, в подкрепа на което се излагат подробни съображения. Ответната страна - ЕТ "Белла - Стоян Минков", чрез пълномощниците адв. Калоянов и адв. Бойчев, депозира становище за неоснователност. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: С обжалвания съдебен акт съдът от първата инстанция е отменил, по жалбата на ЕТ "Белла - Стоян Минков", заповед № РД-48-224 от 17.09.1999 г. на кмета на Столична община за изземване на недвижим имот - общинска собственост, представляващ имот пл. № 83 по к. л. А-2-10-Б и к. л. А-З-Ю-Г, ведно с построената в имота едноетажна постройка върху 40 кв. м ("Варниците"), находящ се в град Банкя, София, като незаконосъобразна. При анализа на събраните в хода на административното и съдебно производство доказателства е приел за установено от фактическа страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред решаващия съд е заповед № РД-48-224 от 17.09.1999 г. на кмета на СО (л. 5), издадена с правно основание чл. 65 от ЗОбС, с която е наредено да се изземе по принудителен ред недвижим имот - общинска собственост, представляващ имот пл. № 83 по к. л. А-2-10-Б и к. л. А-3-10-Г, ведно с построената в имота едноетажна постройка върху 40 кв. м ("Варниците"), находящ се в град Банкя, обл. София, който се владее без правно основание от ЕТ "Белла - Стоян Минков". За да обоснове материалната си компетентност административният орган е приложил по делото акт частна общинска собственост (АЧОбС) № 5 от 18.11.1996 г., съставен на основание чл. 2 от ЗОбС (л. 10), който обаче е бил отменен като незаконосъобразен със Заповед № РД-15-342 от 1.11.1999 г. на Областен управител на област София (л. 73). След отмяната, през 1999 г. е бил съставен акт за частна държавна собственост (АДС) за имот, представляващ парцел I, с площ от 125 кв. м и парцел II, с площ от 525 кв. м от парцелния план на гр. Банкя, обект "Канцелария и варници", представляващи част от имот пл. № 83 по к. л. А-2-10-Б и к. л. А-З-Ю-Г, находящ се в гр. Банкя, ул. "Ал. Стамболийски" с намиращата се в парцел I едноетажна постройка с площ от 40 кв. м и 3 бр. варници върху парцел II, (целият имот извън регулация), с правно основание чл. 68, ал. 3 от ЗДС, чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ и чл. 45 от ППЗСПЗЗ. Съдът е установил още, че процесният имот е бил отдаден под наем с договор за наем от 01.01.1996 г. (л. 7), сключен между ТКЗС "Радомирска Република" - гр. Радомир, като наемодател, и Стоян Цветков Минков, като наемател. С писмо рег. № 70-00-269/18.08.1999 г. кметът на СО район "Банкя" уведомява ЕТ "БЕЛЛА - Стоян Минков", че владее без правно основание общински имот и го поканва в 7-мо дневен срок от получаване на поканата да го освободи доброволно или в противен случай ще бъде предприета процедура по чл. 65 от ЗОбС. Писмото е получено от жалбоподателя на 17.08.1999 г. (л. 49). Въз основа на тази фактическа установеност съдът е направил извод, че процесният имот се явява частна държавна собственост, поради което органът, издал обжалваната заповед - Кметът на СО - не притежава материалната компетентност да издаде оспорвания административен акт, Заповед № РД-48-224 от 17.09.1999 г. е издадена извън хипотезата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС и се явява незаконосъобразна. Решението е недопустимо и ще следва да бъде обезсилено по следните съображения: Жалбоподателят Стоян Цветков Минков, действащ като ЕТ "Белла - Стоян Минков" е оспорил законосъобразността на Заповед № РД-48-224 от 17.09.1999 г. на Кмета на СО още през 1999 г. и по жалбата му е било образувано адм. дело № 3563/1999 г. по описа на СГС, АО, IIIб. Видно от представеното по настоящото дело копие от Решение, постановено по това дело на 6.10.2000 г. съдът, е отхвърлил оспорването като неоснователно. (л. 9). Съгласно действащото по това време законодателство - чл. 41, ал. 3 от ЗАП първостепенният съд е бил длъжен да прецени законосъобразността на административния акт, като провери дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът. При тази проверка съдът е установил, че административният акт е издаден "от компетентен орган, в предвидената от закона форма" при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което жалбата срещу него е преценена като неоснователна. При служебната справка в архива на СГС докладчикът по настоящото дело установи, че това решение не е било обжалвано и е влязло в сила. В хода на посоченото съдебно производство действително е била налице висяща преписка пред областния управител на област София, инициирана с писмо изх. № 60-00-097/1997 г. на министъра на финансите (л. 55) и впоследствие, със Заповед № РД-15-342 от 01.11.1999 г. на същият административен орган е била отменена Заповед № РД-48-224 от 17.09.1999 г. на Кмета на СО, но този факт не е основание да се оспорва отново същата тази заповед. Това новонастъпило обстоятелство, както и нововъзникналото писмено доказателство - съставеният акт за държавна собственост от 1999 г. (л. 102), които безспорно са били от съществено значение за правилното решаване на правния спор и които не са били известни на съда при решаването му, са били основания да се търси отмяна на влязлото в сила съдебно решение от 6.10.2000 г., съгласно действащата норма на чл. 231, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). В случая Стоян Минков е пропуснал да се възползва от посочената законова и правна възможност. Вместо това е депозирал повторно жалба с вх. № 082458 от 21.10.1999 г., заведена в деловодната система на СГС, IIIв състав на 16.11.1999 г., по която е образувано на 14.10.2008 г. адм. дело № 1535/2008 г. срещу същият административен акт, като е ангажирал отговорността на същия ответник при положение, че към момента на депозиране на жалбата чрез административния орган (21.10.1999 г.) е бил налице висящо производство пред СГС, IIIб състав, а именно адм. дело № 3563/1999 г. (по какви причини адм. дело по жалбата от 16.11.1999 г. е било образувано едва на 14.10.2008 г. настоящият състав няма как да знае). Тази жалба обаче е процесуално недопустима поради това, че е налице спор разрешен с влязло в сила решение на съд и този спор не може да бъде пререшаван. Като се има пред вид изложеното жалбата пред първостепенния съд е следвало да се остави без разглеждане, а производството по делото - да се прекрати. Като не е сторил това решаващият съд е постановил недопустимо решение, което ще следва да се обезсили, а производството по делото - да се прекрати. При горните съображения и на основание чл. 221, ал. 3 и чл. 223 от АПК Върховният административен съд, трето отделение