Решение № 7767 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16242/2011 г.

Решение № 7767 от 1.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 16242/2011 г., III о., докладчик съдията Галина Христова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Председателя на ДАБ, представляван от юрк. Кулинова, против решение по адм. д. № 7652/2011 г. по описа на АССГ. Поддържат се възражения за неправилност на съдебното решение, като постановено при необоснованост на правните изводи и липса на мотиви по отношение наличието или липсата на въоръжен конфликт в Сирия и съпътстващото го насилие. Ответната страна - Робин Абдулкадер, в хода на делото по същество, изразява становище за неоснователност на касационната жалба, респ. поддържа обжалваното решение. Представителят на ВАП дава заключение за основателност на касационната жалба. Според прокурора, първоинстанционният съд неправилно е приел, че при издаването на решение № 408/1.08.2011 г. е допуснато нарушение на чл. 63а от ЗУБ и същото е съществено, тъй като е налице продължаване на административното производство по вече образуваното такова, като събраните по преписката доказателства и извършени действия са валидни. По отношение приложението на чл. 9 от ЗУБ, прокурорът счита, че решението е необосновано, тъй като към датата на издаването на административното решение в района на гр. Камишли, Сирия, откъдето е Робин Абдулкадер, няма данни да е налице "безогледно" насилие по смисъла на разпоредбата на чл. 15, ал. 1, б. "в", вр. с чл. 2, б. "д" от Директива 2004/83/ЕО за установяване на минимални стандарти относно условията, на които трябва да отговорят гражданите на трети страни или лица без гражданство, за да кандидатстват за предоставяне на хуманитарен статут. Обстановката в Сирия е преценена като съпътствана с ограничени инциденти, касаещи демонстранти и силите на реда, които не са в състояние да предизвикат масов ефект на "безогледно" насилие (видно и от справка № 3607/18.07.2011 г. на ДАБ). Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е основателна. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) във връзка с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) против решение № 408/01.08.2011 г. на Председателя на ДАБ, с което на основание чл. 9 във вр. с чл. 75, ал. 1, т. 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Робин Абдулкадер. С решение № 4697/27.10.2011 г. по адм. дело 7652/2011 г., АССГ е отменил решение № 408/1.08.2011 г. и е върнал преписката за ново произнасяне от органа по молбата на Робин Абдулкадер. За да отмени административното решение, съдът е приел, че в хода на производството са допуснати три съществени нарушения на административнопроизводствените правила: Първото, че в нарушения на правилото на чл. 63а от ЗУБ, органът не е провел интервю с молителката, което нарушение е преценено като съществено, тъй като органът се е произнесъл без да отчете личните мотиви на Абдулкадер за закрила към момента на издаване на административния акт; Второто, че установената в акта липса на опасност от тежки посегателства вследствие от въоръжен конфликт в Сирия е изведен без да е изследвана, от една страна актуалната обстановка в страната и районите, от които произхожда молителката, а от друга - без да бъде отчетен фактът, че в доклад на ООН, цитиран в публикация от 8.10.2011 г., от началото на конфликта и към момента на приключване на устните състезания по делото, броят на убитите надхвърля 2900 души, от които 184 деца. По отношение насилието в Сирия, съдът е приел същото за общоизвестен факт, както и обстоятелството, че нивото му непрекъснато ескалира и е от такова естество, че е насочен предимно към цивилни лица; Третото, че при установен конфликт в Сирия, в който насилието е насочено изцяло към мирни граждани, са били налице основания за излагане на мотиви по отношение наличието на основание за закрила по чл. 9, ал. 8 от ЗУБ, но такива липсват в акта. Решението е неправилно и следва да бъде отменено. По силата на решение № 6385/9.05.2011 г. по адм. дело № 964/2011 г. на ВАС, петчленен с-в се отменя решение № 421 от 15.09.2009 г. на председателя на ДАБ, в частта му, в която е отказано предоставянето на хуманитарен статут на Робин Абдулкадер, гражданка на Сирия и преписката се връща на органа за ново произнасяне по молбата на Робин Абдулкадер за предоставяне на хуманитарен статут. Основанието за отмяна е пропускът на органа да прецени обстановката в Сирия към момента на постановяване на административното решение (посочването му като "съдебно" настоящия състав намира за техническа грешка) - 15.09.2009 г., като е отчетено, че обсъжданата в производството справка е от месец януари 2009 г. В тази връзка са дадени и указанията до органа: "при липса на анализ на актуални данни за ситуацията в Сирия, ...преписката да бъде върната на административния орган за извършване на преценка според актуалните данни за Сирия към настоящия момент, доколкото последната справка, приложена по делото е от м. януари 2009 г. ". Производството по чл. 90, ал. 1 от ЗУБ, в което е постановено решение № 408/1.08.2011 г. на Председателя на ДАБ, е продължение, но и част от започналото по молбата за закрила на Абдулкадер. В тази връзка, провеждането на интервю по чл. 63а от ЗУБ, с което да се изясни бежанската история на молителката, не е необходимо. Личните мотиви за закрила са изяснени и установени при издаване на решение № 421 от 15.09.2009 г. на председателя на ДАБ, като в хода на последващия съдебен контрол върху този акт, пропуски по отношение правото на участие на молителката и основанията, въз основа на които се търси закрила, не са установени от съда. При това положение, единственото необходимо и задължително действие, което следва да извърши органа, по силата на цитираното по-горе касационно решение, е да издири и установи актуалната (променената) обстановка в Сирия и към нея и останалите установени факти по преписката, сред които е изложената бежанска история, да прецени налице ли е задължение на Република България да предостави международна закрила под формата на хуманитарен статут на Робин Абдулкадер. Без да е изрично изведен като норма, следва да бъде зачетено правилото, произтичащо от общия принцип за бързина и процесуална икономия - чл. 11 от АПК, че при новото разглеждане на преписката, органът продължава или започва административното производство от първото незаконосъобразно действие, послужило като основание за връщане на преписката. В тази връзка, настоящата инстанция споделя заключението на прокурора, че тъй като е налице продължаване на административното производство по вече образуваното такова, събраните по преписката доказателства и извършени действия са валидни, поради което установеното от АССГ нарушение на чл. 63а от ЗУБ не е налице. По отношение на "актуалната" обстановка в страна, изводът на съда, че същата не е съобразена от органа е необоснован като изведен при пълно незачитане на съдопроизводствените правила спрямо доказване в процеса. Следва да се припомни правилото на чл. 142, ал. 1 от АПК, според което съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, както и на ал. 2, че установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. В настоящия случай, актът е издаден на 1.08.2011 г., следователно съответствието с чл. 9 от ЗУБ следва да се преценява към тази дата, като по делото "нови факти" от значение за делото, т. е. за неговото съответствие със закона, към 1.08.2011 г. няма. Установената от съда ескалация на насилието е новонастъпило събитие спрямо момента на издаване на административния акт, установено от съда към постановяване на съдебното решение - 27.10.2011 г., а наличието на публикация на доклада на ООН е към 8.10.2011 г., т. е. след приключване на съдебното дирене на 30.09.2011 г. Недопустимо е и против правилото на чл. 147 от ГПК във вр. с чл. 144 и чл. 171, ал. 2 от АПК, съдът служебно, без участието на страните да събира доказателства след приключване на съдебното дирене (в случая 30.09.2011 г.). Отделно от това и против всякакви правила за доказване първоинстанционният съд се е позовал на доказателства, които не са приети и приобщени по делото - нито доклада на ООН, нито публикацията, в която същия е цитиран са приобщени по делото, което навежда на мисълта, че същите са единствено лично известни на съда. Дори позоваването на ескалиращото насилие като общоизвестен факт е направено в противоречие с правилото на приложимия чл. 155 от ГПК, изискващ съдът да съобщи на страните, че приема същия като ноторен. Ескалацията на насилието като новонастъпил факт не е от значение за делото, тъй като не е и не може да бъде част от фактическата обстановка, въз основа на която органът е направил преценката си за наличието или не на изпълнен фактически състав на някоя от хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. Този факт, по аргумент от чл. 13, ал. 1, т. 5 от ЗУБ във вр. с § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, е основание за подаване на последваща молба и ново произнасяне от страна ДАБ, с оглед същественото му значение относно държавата на произход на кандидатката, но е неотносим към преценката за наличие на право на международна закрила, направена преди обсъжданата промяна в обстановката. Въз основа на представената по делото справка от 18.07.2011 г., съдът правилно е отчел, че същата обхваща период от февруари до 12 юли 2011 г., но необосновано приема, че същата не е актуална към решение № 408/01.08.2011 г. При условие, че по делото не са налице доказателства, оборващи констатациите в справката за липсата на вътрешен конфликт и насилие в района на град Камешли (Камишли) и такива, установяващи конфликт, породен в периода 12 юли - 01 август 2011 г., то няма основания да се приеме, че справката не е актуална респ. органът не е изследвал фактите от значение за делото. С оглед на изложеното, настоящия касационен състав намира, че първоинстанционният съд е извел необосновани правни изводи с оглед събраните по делото доказателства, което налага отмяна на решението и постановяването на друго, с което жалбата против решение № 408/1.08.2011 г. на Председателя на ДАБ бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК и чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, III-то отделение,