Решение № 6953 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2016 г.

Решение № 6953 от 5.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1331/2016 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 124, ал. 1 Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по касационна жалба на В. А. С. против решение № 306 от 12.12.2015 г., постановено по адм. дело № 310/2015 г. по описа на Административен съд - Х. (АС - Х.), с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 238/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА). С последната, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, е прекратено служебното правоотношение на касационния жалбоподател на длъжност "Главен инспектор" с ранг Iм в Регионална дирекция "Автомобилна администрация" (РД АА) - Х. към ИААА, считано от датата на връчване на заповедта (18.05.2015 г.). В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи касационно отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението на АС - Х. и постановяване на ново по същество на спора, с което да бъде уважено оспорването срещу заповед № 238/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИААА. Претендират се направените за две съдебни инстанции разноски. Ответната страна по касационната жалба - изпълнителният директор на ИААА, чрез процесуален представител юрисконсулт Л. Н., оспорва същата като неоснователна. Моли съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 АПК и от надлежна страна по чл. 210 АПК, а разгледана по същество е неоснователна. Решението на АС - Х. е постановено в съответствие с материалния закон, съдопроизводствените правила и събраните по делото доказателства. Правилно е заключението на съда, че оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 7, т. 13 от Устройствения правилник на ИААА орган, при спазване на предвидените в чл. 108, ал. 1 ЗДСл изисквания за форма и съдържание на акта за прекратяване на служебното правоотношение и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При правилно тълкуване и прилагане на закона и в съответствие с относимите към спора доказателства АС - Х. извежда извода, че процесната заповед е издадена след осъществяване на материалноправните предпоставки на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Изложените от съдебния състав мотиви в тази насока съответстват на действителното фактическо и правно положение и се споделят изцяло от настоящата съдебна инстанция. Въз основа на установените факти, в това число посредством назначената и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-икономическа експертиза, е било преценено от съда, че с утвърждаване на новото длъжностно разписание на Областен отдел "Автомобилна администрация" - Х. (към 14.05.2015 г. - РД АА), считано от 15.05.2015 г., щатната численост на отдела се намалява с общо четири щатни бройки (от седемнадесет към 14.05.2015 г. на тринадесет), като една от закритите бройки се отнася до заеманата от касационния жалбоподател длъжност "Главен инспектор". Така, в резултат на утвърдените организационни промени броят на служителите, ангажирани с изпълнението на посочената длъжност, е намален от две на една щатна бройка, при запазване на длъжността като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания. Намаляването на щатните бройки за определена длъжност, която продължава да се изпълнява, съгласно трайната съдебна практика съставлява една от двете хипотези на съкращаване на длъжността по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Цитираното правно основание е такова, при което органът не е длъжен да излага конкретни и подробни съображения относно решението си за съкращаване на длъжността. В кръга на предоставената му от закона компетентност е и правото да извършва промени и реорганизация в управляваната от него администрация, с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативноопределената численост на служителите (чл. 3, чл. 11 от Закона за администрацията вр. чл. 2, ал. 3 ЗДСл). Съгласно разпоредбата на чл. 2, ал. 3 ЗДСл органът по назначаването утвърждава длъжностното разписание, което означава, че той разполага с възможността да внася промени в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите за всяко от тези звена. В съответствие с така очертаните граници на правомощията му, решението на административния орган за промяна в числеността, установена за дадена длъжност, е въпрос на целесъобразност при изпълнение на задълженията му по ръководство и организация на съответната администрация, като това решение не подлежи на съдебен контрол. Съгласно практиката на ВАС, не подлежи на съдебен контрол въпросът дали съкращаването действително е целесъобразно (в този смисъл решение № 11100 от 26.10.2015 г. по адм. дело № 12383/2014 г. на ВАС). Преценката за законосъобразност на заповедта с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл се ограничава до проверка на следните факти с правно значение - издадена ли е тя от компетентен орган в рамките на упражнявана от него компетентност при оперативна самостоятелност и спазени ли са изискванията за законосъобразност на административния акт, установени в чл. 146 АПК. В конкретния случай, посочените обстоятелства са били подробно анализирани и правилно оценени от административния съд въз основа на събраните по делото доказателства, поради което изложените в първоинстанционното решение мотиви следва да бъдат изцяло споделени, а наведеното от касационния жалбоподател възражение във връзка с дължимата и неосъществена от съда проверка на взетото в условия на оперативна самостоятелност решение на административния орган, настоящият касационен състав намира за неоснователно. Правилно е и заключението на административния съд, че при прекратяване на служебното правоотношение по реда на ЗДСл липсва нормативно установено задължение за подбор между служителите, изпълняващи подлежащата на съкращаване длъжност. Решението на изпълнителния директор на ИААА относно това, с кой от двамата служители на длъжност "Главен инспектор" в РД АА - Х. ще бъде прекратено служебното правоотношение, съобразно утвърденото ново длъжностно разписание, в сила от 15.05.2015 г., е въпрос на преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. В този смисъл е и константната съдебна практика (решение № 13466 от 09.12.2016 г. по адм. дело № 11930/2016 г. на ВАС, петчленен състав; решение № 8838 от 14.07.2016 г. по адм. дело № 5038/2016 г. на ВАС, петчленен състав; решение № 12282 от 14.11.2016 г. по адм. дело № 8636/2016 г. на ВАС, петчленен състав). Настоящата инстанция намира за неоснователно възражението на касационния жалбоподател, въведено в представените писмени бележки, че с писмо рег. № РД-02-16/14.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИААА се поставят граници за упражняване дискреционната власт на органа с оглед иницииране на процедура за подбор на служителите, чиито служебни правоотношения следва да бъдат прекратени. С цитираното писмо изпълнителният директор на ИААА уведомява директорите на регионалните дирекции за приетите изменения в щатното разписание на агенцията и за необходимостта от предприемане на действия по реализиране на предвиденото съкращаване на щатни бройки. Видно от текста на писмото, същото не е насочено към установяване на каквато и да е процедура за подбор, а има за цел единствено консултиране становищата на регионалните директори преди упражняване правото на органа по назначаване на едностранно прекратяване на служебните правоотношения с конкретни служители, заемащи подлежащите на съкращаване длъжности. Недоказани и необосновани остават изложените в касационната жалба твърдения за това, че изменението в числения състав на служителите на ИААА, довело до намаляване на щатните бройки за длъжността "Главен инспектор" в РД АА, не е предприето в интерес и съобразно нуждите на администрацията, а цели отстраняването на конкретен служител. Събраните по делото доказателства не обосновават извод за превратно упражняване на власт от страна на органа по назначаване. Извършеното съкращаване е насочено към оптимизиране на работата в отдела, като с това е постигната и целта на закона - служебните дейности, функции и задължения да се изпълняват ефективно от по-малко на брой служители. По тези съображения законосъобразно е заключението на АС - Х., че с издаването на заповед № 238/15.05.2015 г. на изпълнителния директор на ИААА не е извършено твърдяното от оспорващия нарушение на общите принципи на административния процес, регламентирани в чл. 6, чл. 8 и чл. 13 АПК. Правилно АС - Х. е преценил наведените от жалбоподателя съображения, повторени и в касационната жалба, относно значението за настоящия случай на други структурни решения, осъществени в ИААА. Посочените обстоятелства не попадат в обхвата на съдебната преценка за това налице ли е реално съкращаване на длъжността, заемана от В. А. С., към момента на издаване и влизане в сила на процесната заповед за прекратяване на служебното му правоотношение с ИААА. Видно от гореизложеното, като достига до заключение, че съкращението е реално и правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие с материалния закон, първоинстанционния съд постановява акт при правилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба. Касационните доводи за съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на обжалваното решение също са неоснователни. В съответствие с разпоредбата на чл. 168, ал. 1 АПК съдът е преценил законосъобразността на оспорената заповед на всички предвидени в чл. 146 АПК основания, разпределил е доказателствената тежест в процеса съобразно изискванията на закона, като е предоставил възможност на страните да ангажират доказателства в подкрепа на своите становища. Решението на АС - Х. е постановено след изясняване на всички релевантни за правния спор факти, обсъдени са доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото относими доказателства. Крайният извод на съда за законосъобразно извършено реално съкращаване на длъжността е обоснован с конкретни и подробни мотиви. По тези съображения настоящият състав на Върховния административен съд приема, че не е налице соченото в касационната жалба отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което оспореното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и с оглед направено от ответната страна в настоящото производство искане, в полза на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, платимо от касационния жалбоподател, в размер на 100.00 (сто) лева, определено съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение