Решение № 12357 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 5721/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Териториална дирекция (ТД) Митница Бургас, чрез процесуален представител главен юрисконсулт К. Ташкова, против Решение 241/07.03.2023 г., постановено по адм. дело 1214/2022 г. по описа на Административен съд (АС) - Бургас, с което е отменено Решение 32-183586/06.06.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, и Агенция Митници е осъдена да заплати разноски по делото в размер на 410,00 лева. В касационната жалба са наведени твърдения за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното решение. По същество касаторът излага съображения, че съдът не е анализирал в съвкупност приложените по делото доказателства, от които безспорно и категорично се установявала продажната цена на автомобила, възприета в отмененото решение. Според касатора вносителят не е посочил убедителни доказателства за наличието на валидна сделка с Global Auto Exchange , освен представената при вноса фактура, която не била подкрепена с никакви доказателства и не можела да послужи за митнически цели. Касаторът излага също така аргументи, че в зависимост от това, че вторичните методи за определяне на митническата стойност по чл. 74, § 2 и чл. 74, § 3 от МКС са приложими единствено в случаите, когато същата не може да бъде определена по реда на чл. 70 от МКС, както и с оглед липсата на представени доказателства за реално платената цена по сделката, правилно митническите органи са предприели действие по проверка, като доколкото след въвеждане на номера на рамата на автомобила никъде не е намерена цена като декларираната от П. Шиваров 2 100 USD, са приели, че продажната цена в размер на 3 800 USD е единствената установена платена или подлежаща на плащане цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, поради което същата е послужила за определянето на неговата митническа стойност съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Освен това според касатора използваната в отмененото решение информация била получена от достоверен интернет сайт, защитен от подслушване, подправяне или фалшифициране на съдържанието. В заключение се моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на АС Бургас, и вместо него - да постанови друго такова, с което да потвърди оспорения митнически акт. Претендира се и присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба П. Шиваров, с [ЕГН], със съдебен адрес: гр. Бургас, [жк] [адрес], чрез своя процесуален представител - адв. А. Гинева, оспорва основателността на касационната жалба по съображения, изложени в писмено становище. Претендира присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция съгласно представен списък с разноските по чл. 80 от ГПК, както и договор за правна защита и съдействие. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е законосъобразността на Решение 32-183586/06.06.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Бургас, с което на основание чл. 70, § 1 § 2 във връзка с чл. 71, § 1 буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 за стоката, поставена под режим допускане за свободно обращение, е определена нова митническа стойност в размер на 7 496,66 лева; на основание чл. 85, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. и спрямо новата митническа стойност е определено вносно митническо задължение, като след изчисления за заплатен размер на база декларирани данни е определен размер за вземане под отчет и досъбиране, възлизащ на 299,87 лева; на основание чл. 55, ал. 1 от ЗДДС е определена нова данъчна основа на внесената стока и на основание чл. 67, ал. 1 от същия закон и е определено задължението за ДДС при внос по смисъла на чл. 16, ал. 1 от ЗДДС, което след изчисления за заплатен размер на база декларирани данни е определен размер за вземане под отчет и досъбиране, възлизащ на 659,58 лева. Като длъжник за заплащане на посочените задължения е определен П. Шиваров. Според фактическите установявания, на 11.02.2020 г. с МД с MRN 20BG001007015743R0 П. Шиваров е декларирала стока за поставяне под митнически режим допускане за свободно обращение употребяван пътнически автомобил - катастрофирал, марка: джип Чероки; модел: Латитуд; тип; бр. места: 5; товароносимост: 0; първ. рег. :20140101; цвят: син; раб. обем: 2400 куб см; мощност: 184 НР SАЕ; двиг. : бензин; шаcи : [номер], с условие на доставка - EXW - Франко - завод, при метод за определяне на стойността съгласно договорна стойност на внасяните стоки (чл. 70 от Кодекса), като е взета предвид цената на лекия автомобил в размер на 2 100,00 USD и разходи за международен транспорт в размер на 450,00 USD по приложената към МД фактура 586079815/08.10.2019 г., издадена от MARINE TRANSPORT LOGISTICS LTD, USA към SOLUTIONS AUTO LTD/Bulgaria, конвертирана в BGN по курса за митнически цели 1,75837 BGN/USD към дата на приемане на декларацията. При извършен последващ контрол е анализирана наличната информация за автомобил със същите характеристики и идентичен VIN (номер на шаси), като на ел. страница https://autoauctions.io/app/20465888/2014-ieep-cherokee-latitude е открита информация за обявена продажна цена на аукцион с дата 25.11.2019 г. със статус продадена (SOLD) за автомобил със същия VIN номер на шаси и odometer 143762 actual miles в страната на износа. Прието е за установено, че публикуваната продажна цена в размер на 3 800 USD превишава декларираната на база приложена към МД с MRN 2OBG0O1007O15743RO фактура 34112/19.10.2019 г. В тази връзка и предвид възникнало съмнение относно действителната цена на автомобила, както и елементите, които се прибавят към нея при определяна на МС, от П. Шиваров са изискани допълнителни документи, доказващи декларираната митническа стойност, като в отговор, с писмо с peг. 32-247521/03.08.2021 г. от Шиваров не са били предоставени документи, различни от приложените към МД с MRN 20BG001007015743R0. След анализ на данните в представените документи и доказателства, е установено, че приложеният с МД Certificate of title с номер F626426 c дата на издаване 05.11.2019 г. на претърпяло щета моторно превозно средство с VIN [номер], е издаден на името на STATE FARM MUTUAL AUTOMOBILE INSURANCE COMPANY, [адрес], CO [номер] който е и продавачът, посочен за съответния аукцион на ел. страница www.auoauctions.io. Прието е за установено, че съгласно приложената към МД фактура 34112/19.10.2019., аукционът от 25.11.2019 г. е проведен 27 след издаването ѝ. Според административния орган не са налице доказателства в подкрепа на декларираната цена съгласно приложената към МД фактура 34112/19.10.2019 г., която от своя страна не съдържа всички необходими елементи, удостоверяващи договорните условия по сделката. Нарес с това не са представени никакви доказателства относно извършени плащания към продавача, а също и изисканите с писмо с peг. 32-247521/03.08.2021 г. документи и сведения. При така изложената фактическа обстановка е прието, че последната осъществена продажба с местоназначение митническата територия на съюза на автомобил с VIN [номер]е проведеният на 25.11.2019 г. аукцион, като публикуваната подробна информация за същия удостоверява по безспорен и категоричен начин, че на същата дата, същият продавач е продал описания автомобил за цената от 3 800 USD. Според митническите органи приложената към към МД фактура 34112/19.10.2019 г. не води до други изводи, тъй като, съобразявайки датата ѝ на издаване, са приели, че същата реално не отразява последната продажба на автомобил с VIN [номер] на територията на страната на износа САЩ. При така изложената обстановка митническите органи приемат, че продажната цена в размер 3 800 USD е установената действително платена цена на автомобила при продажбата му за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза и същата следва да послужи за определянето на неговата МС съгласно чл. 70 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., към която на основание чл. 71, § 1, буква д) подбуква i) от Регламент (ЕС) 952/2013 г. се прибавят и транспортните разходи до мястото на въвеждане на митническата територия на Съюза. Определена е МС на стоката в размер на 6 702,90 лева (3 800 USD при курс 1,76392 BGN/USD) плюс транспортни разходи в размер на 793,76 лева. Предвид определената нова МС в размер на 7 496,66 лева е изчислено вносно мито в размер на 299,87 лева, данъчна основа за ДДС от 8 463,68 лева и размер на ДДС 659,71 лева и е установен за досъбиране размер на вносно мито и ДДС за вземане под отчет и заплащане от 959,58 лева. След преценка на събраните доказателства директорът на ТД Митница Бургас издава оспореното 32-183586/06.06.2022 г. При тези фактически установявания, съдът е приел от правна страна, че административният акт е издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно приложение на материалния закон. Систематизирани, мотивите на съда в тази насока се свеждат до следното: Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно начина на формиране на митническата стойност по реда на чл. 70, § 1 от регламента и правомощията на митническите органи за последващ контрол върху данните при декларирането, при който те могат да не приемат декларираните договорни стойности, ако имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от регламента, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Посочил е, че когато митническата стойност не може да бъде определена при прилагане на общите правила на чл. 70, са предвидени вторични методи в чл. 74, § 2, букви а - г , които се прилагат последователно, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. Съдът е приел, че в тежест на митническите органи е да докажат приложимостта на избрания метод, като в случая липсват както доказателства, така и мотиви в оспореното решение, че изложената последователност на действията е спазена. В тази връзка съдът е приел, че информацията от интернет сайта www.autoauctions.io., въз основа на която митническите органи са обосновали основателните си съмнения по отношение на договорната стойност на лекия автомобил, не е достатъчна за определянето ѝ, тъй като представените по делото разпечатки не са официални и/или служебни, не са част от митническите информационни системи и данните по отношение на тях не са събрани по надлежния ред, разписан в закона, за да може да се ценят като годно доказателство за установяване на релевантни за случая факти и обстоятелства. Наред с това съдът е приел, че в хода на проверката от страна на митническите органи не са били събрани допълнителни доказателства, установяващи, че обявената цена в сайта е продажната, предвид което е прието, че липсват факти, обосноваващи извода на органа относно по-ниската декларирана първоначално цена обстоятелства, лишаващи съда от възможност да направи преценка и относно законосъобразността на тези изводи на митническия орган. На следващо място съдът е приел, че неправилно административният орган, без да оспорва автентичността на представената фактура за придобиване на стоката и без да сочи причина за незачитане на данните за платената сума по нея е приел, че е възникнало основание за отхвърляне на декларираната митническа стойност в същата. Освен това, според съда, в представената по делото информация под формата на разпечатки от сайта www.autoauctions.io не е отразено, че именно жалбоподателят е закупил процесния автомобил за сумата от 3 800 USD, а от страна на ответника не са ангажирани други доказателства в тази насока. При тези съображения първоинстанционният съд е приел, че в съответствие с нормата на 140, §2 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, при определяне на новата митническа стойност митническите органи е следвало да приложат вторичните и резервните методи, уредени в чл. 74, § 2 и § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., прилагащи се в конкретна нормативна последователност. Като не е сторил това, и е определил новата митническата стойност на процесната стока по реда на чл. 70, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 г., директорът на ТД Митници Бургас е издал един незаконосъобразен административен акт, който следва да бъде отменен. Решението на Административен съд - Бургас е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 АПК на оспореното митническо решение. Предмет на съдебния спор е била законосъобразността на решението за определяне на нова митническата стойност на процесния автомобил, респективно на допълнително начислените мито и ДДС. На спорния по делото въпрос първоинстанционният съд е дал обоснован отговор, който се споделя от настоящия съдебен състав. Направените изводи са обосновани на приобщените по делото писмени доказателства, като в резултат на правилното им обсъждане, съдът е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение, който е съответен на материалния закон. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна на обжалвания съдебен акт. В съответствие с материалния закон съдът е посочил методите за определяне на митническа стойност на стоките по чл. 70 и чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013. Съгласно чл. 70, § 1 и § 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 митническата стойност на внасяните стоки е договорната им стойност, тоест действително платената или подлежаща на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Европейския съюз, без да се засягат корекциите, които при необходимост трябва да бъдат направени в съответствие с чл. 71 и чл. 72 от същия. Съгласно чл. 74, § 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 вторичните методи за определяне на митническата стойност се прилагат субсидиарно, когато тя не може да се определи въз основа на договорната стойност на стоките и чрез последователно прилагане на букви от а до г от § 2 на чл. 74, докато се стигне до първата от тези букви, по която може да се определи митническата стойност на стоките. В съответствие с чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 съдът е посочил и условията, при които митническите органи могат да решат, че митническата стойност не може да се определи по правилото на чл. 70, § 1 МКС. Макар при митническото остойностяване на стоките приоритетна да е договорната стойност по чл. 70 МК, разпоредбата на чл. 140, § 1 от него дава възможност на митническите органи, при наличието на основателни съмнения дали декларираната договорна стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане цена по чл. 70, § 1, да поискат от декларатора да предостави допълнителна информация. Ако и след предоставяне на тази допълнителна информация съмненията на митническите органи не отпаднат, то съгласно чл. 140, § 2 от Регламента за изпълнение, те могат да отхвърлят декларираната цена. В настоящия случай административният орган е определил различна от декларираната митническа стойност на стоката, като се е позовал на налична информация за автомобил със същия VIN [номер] на шаси и odometer 143 762 actual miles в страната на износа, открита на уебсайт www.autoauctions.io, с обявена продажна цена на аукцион с дата 25.11.2019 г. за сумата от 3 800 USD, със статус продаден , а наред с това, както правилно е съобразил и първоинстанционният съд в решаващите си мотиви, данните от интернет сайта не дават информация относно конкретния купувач на продаваната стока, поради което не може да се направи извод, че именно Шиваров е закупил автомобила на посочената в сайта цена. Не са налице доказателства данните от този сайт да са част от официален публичен регистър; да подлежат на съответен режим на съхранение или да имат характер на официален документ, тоест на такъв, издаден от орган на власт или друг орган, оправомощен да съхранява, обработва и предоставя тези данни. Ето защо, напълно необосновано митническите органи са заменили посочената договорна цена, на която се е позовал Шиваров, със стойността, отразена в приобщената разпечатка от посочения сайт. Подобен подход, основан единствено на съпоставка с данни от интернет сайт, не обосновава определената от административния органи нова митническа стойност на стоката. Така определена, тя е произволна, а изискването на чл. 70 МК е, че за договорна стойност може да се приеме единствено тази стойност, която действително е платена или е подлежала на плащане като цена на стоките при продажбата. Доколкото митническите органи са обосновали наличието на съмнения за цената на стоката, са били длъжни да положат необходимата грижа за установяване действителната, респективно - справедливата стойност на стоката, а не да определят такава въз основа на информация от интернет сайт, чиято достоверност не може да бъде установена и проверена. Освен това документът, доказващ придобиването на автомобила и продажната му стойност, а именно - фактура 34112/19.10.2019 г., не е била оспорена досежно нейната автентичност. Предвид изложеното, а също и с оглед невъзможността да се установи категорично каква е действителната договорна стойност на стоката правилни са изводите на първоинстанционния съд, че за административният орган е било налице основание за пристъпване към прилагане на методите по чл. 74, § 2, респективно - по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 за определяне на митническата стойност. Като не е сторил това, а е заместил декларираната цена на стоката с публикуваната в интернет сайт цена и е приел тази цена за договорна стойност на стоката по смисъла на чл. 70, § 1 и 2 от регламента, директорът на ТД Митница Бургас е допуснал нарушение на материалния закон, довело до незаконосъобразно определяне на процесната митническа стойност, съответно - и до незаконосъобразно определяне на допълнителни задължения за мито и ДДС по така осъществения внос на лек автомобил. След като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд - Бургас е постановил едно правилно съдебно решение, което не страда от пороците, твърдени в касационната жалба, и при условията на чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и своевременно заявеното от процесуалния представител на ответника по касация искане за присъждане на разноски касаторът следва да бъде осъден да заплати в полза на П. Шиваров разноски за касационната инстанция съгласно приложените на л. 23 от настоящото дело списък с разноските по чл. 80 от ГПК и на л. 24 договор за правна защита и съдействие 0000036418 в размер на 400,00 лева, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение. Предвид на изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,