Решение № 2740 от 18.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7060/2024 г.
ВАСШесто отделение18.03.2025 г.докладчик т Георги Георгиев
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение 1827 от 10.05.2024г. на Административен съд-Пазарджик по адм. дело 227/2024г.
ОСЪЖДА РУМЕКС ООД, с ЕИК112630926 с адрес в гр. Батак, [адрес], представлявано от Р. П. Ж. да заплати в полза на ТП на НОИ- Пазарджик сумата от 75/седемдесет и пет/ лева представляващи разноски, юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Р. П. Ж., с [ЕГН] с адрес в гр. Батак, [адрес] да заплати в полза на ТП на НОИ- Пазарджик сумата от 75/седемдесет и пет/ лева, представляващи разноски, юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: /п/ ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА /п/ ЯВОР КОЛЕВ
Мотиви
Производство по реда на глада дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационни жалби от адвокат З. Димитрова в качеството на процесуален представител на Р. П. Ж. с адрес в гр. Батак и в качеството на процесуален представител на Румекс ООД, с ЕИК11263092 с адрес в гр. Батак, представляван от управител Р. П. Ж., двете против Решение 1827/10.05.2024г. на Административен съд Пазарджик по адм. дело 227/2024г. С него се отхвърля жалбата на Румекс ООД, представлявано от управителя Р. П. Ж. срещу Решение 1012-12-312#1 от 17.11.2022г. на Директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което са потвърдени Задължителни предписания ЗД-1-12-01208602 от 12.10.2022г., издадени от старши инспектор по осигуряването, както и жалбата на Р. П. Ж. срещу същото решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик. Поддържат се доводи за неправилност на съдебното решение, поради необоснованост, с доводи, че Р. П. Ж. в спорния период не е упражнявал трудова дейност в дружеството в качеството му на управител. Оспорва се изводът, че сключването на договор за управление, автоматично води до извода, че се упражнява дейността като такъв, като тези правомощия може да се делегират изцяло или частично на пълномощници, както е в настоящият случай. Предвид наличието на отменителни основания по чл. 209, АПК се иска отмяна на решението. Ответникът, Директорът на ТП на НОИ-Пазарджик взема становище в писмен вид чрез пълномощник за неоснователност на касационните жалби. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид Касационните жалби с доводите в тях, обжалваното съдебно решение, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което са допустими и разгледани по същество са неоснователни по следните съображения: Производството пред Административния съд е образувано по жалба на касаторите срещу цитираното решение на директора на ТП на НОИ Пазарджик, потвърждаващо Задължителни предписания ЗД-1-12-01208602/12.10.2022г., издадени от старши инспектор по осигуряването в ТП на НОИ- Пазарджик. С тях се разпорежда на Румекс ООД за лицето Р. П. Ж. са се подаде Декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице/образец ОКД-5/ в компетентната ТД на НАП, в която да се заяви начало на дейност от 18.04.20212г. и осигуряване за инвалидност, поради общо заболяване. Също така, за Р. П. Ж. да се подадат редовни данни по декларация обр. 1 Данни за осигурено лице за периода от 18.04.2012г. до 31.08.2022г. вкл. с код за вид осигурен 12 за самоосигуряващи се , осигуряване за фонд Пенсии и осигурителен доход, съобразно изискванията на Закона за бюджета на ЗОО за минимален месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица за съответната година. Мотивите са констатации при проверка, отразени в констативен протокол КП-5-12-01208504 от 12.10.2022г. включително, че Р. П. Ж. е вписан в Търговския регистър като управител на Румекс ООД с публикуването на Протокол 3/2012г. от проведено редовно Общо събрание на съдружниците на дружеството и дружествен договор и до настоящия момент/12.10.2022г./ същият в качеството си на такъв и полагащ личен труд в дружеството, подлежи на осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Възраженията са за незаконосъобразност на предписанията с искане за отмяната им. Административният съд е разгледал по същество жалбите, които приел за неоснователни. При безспорна фактическа обстановка, че Р. П. Ж. е управител на дружеството по силата на договор за управление и качество на осигурен за дейност по трудови договори с дружеството е изведен правен извод, че следва осигуряване като самоосигуряващо се лице и като управител на дружеството, полагащ личен труд без трудово възнаграждение. Съдът е извел правните си изводи при анализа на приложимите правни норми от КСО-чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО и чл. 6 от КСО. Обсъдено е възражението, че е било налице пълномощно за друго лице да представлява дружеството и е прието за неоснователно, че Р. П. Ж. не е упражнявал дейност в качеството на управител, предвид сключени трудови договори в спорния период. При установеното от фактическа и правна страна съдът е извел правни изводи за неоснователност на жалбата. Решението е правилно. Приложимата уредба в КСО е обсъдена и правилно приложена от административния съд в обжалваното решение. Изведени са обосновани изводи относно качествата на Р. П. Ж. като управител на дружеството и качеството му на лице, работещо по трудово правоотношение, което има значение за неговото осигуряване при съвместяване на тези качества, имащи значение при получаване на обезщетение по КСО. Възраженията, че качеството на управител на дружеството не е налице, поради факта, че е упълномощено друго лице да извършва дейността като основно възражение е неоснователно. По делото са налице доказателства, че Р. П. Ж. е извършвал дейността на управител на дружеството от една страна, и от друга факта на упълномощаване на друго лице с такива функции само потвърждава правата му на управител, защото ако нямаше такива права, той не може да упълномощи друго лице с тях. От друга страна, дори да е налице пълномощно на друго лице изцяло или за определена част от дейността му на управител, това е упражняване по същество на дейността лично или чрез пълномощник. Предвид изложеното, че не е осъществявана трудова дейност на управител е неоснователно възражение, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. Съдът при постановяването му е обсъдил всички възражения на жалбоподателите и е извел фактически и правни изводи, които се споделят напълно от настоящата инстанция. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо и последно АПК Върховен административен съд счита решението за правилно и то следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото на ответника ТП на НОИ Пазарджик се дължат разноски в размер на 150 лева по 75 лева от всеки от жалбоподателите. Воден от горното Върховен административен съд, шесто отделение