Решение № 2441 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2020 г.

Решение № 2441 от 23.02.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11675/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Матанов, чрез пълномощник адв. Ченалов, срещу решение № 320/14.08.2020 г. по адм. дело № 797/2019 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед УРИ: 349 з-2511/4.10.2019 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) – Стара Загора, с която на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. последно и т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение. Поддържаното оплакване е за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на заповедта, както и присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директора на Областна дирекция на МВР – Стара Загора не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и намира, че решението като правилно следва да се остави в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени касационната жалба на посочените в нея основания, намира същата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащо на оспорване съдебно решение. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд е била заповед УРИ: 349 з-2511/4.10.2019 г. на директора на ОД на МВР– Стара Загора, издадена на основание чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. последно и т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 204, т. 3 от ЗМВР. С нея на А. Матанов е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение за заеманата от него длъжност младши автоконтрольор I ст. в група "Пътен контрол" на сектор "Охранителна полиция" към РУ- Казанлък при ОД на МВР- Стара Загора. За да постанови оспореното решение, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, като при издаването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и е спазен материалния закон. Изложил е съображения, че е спазена процедурата по издаване на обжалваната заповед спрямо Матанов по повод наличието на данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина, както и предвиденото в чл. 206, ал. 1 от ЗМВР задължение дисциплинарно наказващия орган (ДНО), преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения. От събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до извода, че Матанов е извършил дисциплинарните нарушения по смисъла на чл. 203, т. 7 предл. последно и т. 13 от ЗМВР, а именно в периода от 18.12.2018 г. до 20.06.2019 г. служителят е въвеждал в Автоматизираната информационна система (АИС) на МВР фишове по Закона за движение по пътищата ЗДвП, съставени от други служители, като при въвеждането им умишлено е променял санкционната разпоредба и по този начин е намалявал размера на определената вече санкция на нарушителите. Според съда и ДНО с тези действия служителят е спомагал за облагодетелстването на трети лица с конкретни суми, като същевременно извършвайки това е формирал в съзнанието на тези лица убеждението, че законът не се прилага еднакво спрямо всички и в цялата си строгост. Намалявайки размера на глобите той е давал пример на гражданите, че служителите могат да нарушават закона и че това нарушение остава безнаказано. С тези действия реално е уронвал престижа на полицейската институция, съответно е допринесъл за намаляване авторитета на полицията пред обществото. Административният съд е приел за установено, че описаните в заповедта нарушения, извършени от А. Матанов и предвид преценката на цялостното му служебно поведение безспорно, представляват тежки дисциплинарни нарушения по смисъла на чл. 203, т. 7, предл. последно и т. 13 от ЗМВР, изразяващи се в използване на служебното си положение с цел облагодетелстване на трети лица и нарушение правилата по чл. 19 и т. 20 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, които водят до налагане на дисциплинарно наказание по чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР. Административния съд е направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Фактическата обстановка е подробно описана и правилно изяснена от първоинстанционния съд, а изводите му се споделят изцяло, като съответни на доказателствата и материалния закон. Правилно е прието от съда, че нарушенията за които А. Матанов е санкциониран, изразяващи се в неспазване на установените етични правила на поведение на държавните служители в МВР, с което се уронва престижа на службата, съставляват нарушения съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и се квалифицират като тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР и за тези нарушения се предвижда налагане на наказание "уволнение". Поведението на полицейския служител А. Матанов е в противоречие с регламентираните правила по т. 19 и т. 20 от Етичния кодекс. Касаторът е допуснал извършване на противоправни действия, с което не е дал добър личен пример и е компрометирал престижа на службата и на институцията като цяло и тези действия са станали достояние на широк кръг лица, включително и на такива извън системата на МВР. Трайно наложените в обществото морално - етични норми на поведение отричат такова, като извършеното от касатора и го свързват с негативен отзвук в обществото, още повече от служител в МВР. Посочените в заповедта като нарушени разпоредби на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, установяват изискване държавният служител да насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си и да пази доброто име на институцията, която представлява. Нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на най - тежкото дисциплинарно наказание, както правилно са счели и съдът и ДНО. Неоснователни са доводите на касатора, че съдът не се е съобразил с наличието на висящо наказателно производство срещу него в Окръжна прокуратура- Стара Загора. На касатора не е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" за извършено престъпление, поради което не е приложима нормата на чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР. Дисциплинарната отговорност, както правилно е отбелязал административният съд е отделна и независима от наказателната. Държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо, че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Процесното деяние, извършено чрез действия, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно ДНО е наложил най - тежкото дисциплинарно наказание "уволнение" по смисъла на чл. 203, ал. 1, т. 7 и т. 13 от ЗМВР и на основание чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР и служебното правоотношение на Матанов е прекратено, както законосъобразно е приел първостепенния съд. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Ответника не е претендирал разноски, поради което независимо от изхода на спора такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение