Решение № 6088 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2017 г.

Решение № 6088 от 10.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 9396/2017 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. С. Б., подадена чрез адв. В. Д. от САК срещу Решение № 138 от 12.05.2017 г., постановено по административно дело № 450/2016 г. на Административен съд- П. (АС П.) в частта, с която е отхвърлен иска му в размера над 5 000 лeва до пълния, предявен размер от 10 000 лeва, за претърпени неимуществени вреди през периода от 22.05.2012 г. до 06.10.2016 г. и законната лихва върху тази сума считано от 06.10.2016 г. Намира решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Изразява несъгласие с размера на присъденото по справедливост обезщетение, по смисъла на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Счита, че съдът е достигнал до напълно необоснован и неправилен извод относно справедливия размер на обезщетението от 5000 лeва. Иска отмяна на решението в обжалваната част и да се осъди ответника да заплати сумата от още 5000 лева обезщетение за претърпени вследствие незаконосъобразни административни актове неимуществени вреди. Касационният жалбоподател в съдебно заседание чрез адвокат Дундов моли за уважаване на касационната жалба, като се отчетат интензитета и продължителността на претърпените неимуществени вреди. Ответникът: Администрацията на Министерския съвет, в съдебно заседание чрез юрисконсулт Георгиева моли да се остави без уважение касационната жалба на Б. като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на съда, като правилно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, което я прави процесуално допустима. Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на Б. С. Б. срещу Администрацията на Министерски съвет на Р. Б. с претенция, че е претърпял неимуществени вреди в размер на 10 000 лв. от отменените актове на Междуведомствената комисия за възстановяване и подпомагане към Министерския съвет /МКВПМС/. Изложени са твърдения, че в резултат многогодишните съдебни спорове и отношенията с МКВП при МС, у лицето е натрупано огромно разочарование и раздразнение, провокирани от липсата на своевременна помощ от страна на държавата по отношение на него и семейството му. С обжалвания съдебен акт Решение № 138 от 12.05.2017 г., постановено по административно дело № 450/2016 г. на АС П. е ОСЪДЕНА Администрацията на Министерския съвет, с адрес: гр. С., бул. Д. ..№... да заплати на Б. С. Б., на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сумата от 5000 (пет хиляди) лева, представляваща претърпени неимуществени вреди за периода от 22.05.2012 г. до 06.10.2016 г., както и законната лихва върху тази сума считано от 06.10.2016 г. и е ОТХВЪРЛEН предявения иск за разликата до пълния претендиран размер от 10 000 лева, като неоснователен и недоказан. В частта за разноските е ОСЪДЕНА Администрацията на Министерския съвет, да заплати на Б. С. Б. такива общо в размер на 1010 (хиляда и десет) лева. Решението в частта, с която е уважен частично искът за сумата в размер на 5000 лeва е обжалвано с касационна жалба на Администрацията на Министерски съвет, която с Протоколно определение от 12.03.2018 г. по настоящото дело е приета за процесуално недопустима и съответно оставена без разглеждане и производството по делото в тази му част е прекратено. Постановеното прекратително определение не е обжалвано, и с това решението на АС П. в осъдителната част за размера от 5000 лева е влязло в сила и не е предмет на настоящото производство. В съдебния акт се счита за безспорно наличието на произнасяне на МКВП при МС, както следва: с Решение № 1/11.02.2013 г. по точка 2056 от приложение № 1 и след това с Протокол № 5/29.10.2015 г., т. 2.2, приложение № 3, точка 167, като и двата акта са отменени по съдебен ред като незаконосъобразни. Поради което решаващият съд достига до извод за наличието на първата от кумулативните предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ - отменен по надлежния ред административен акт. От свидетелските показания, съдът приема, че ищецът е бил силно притеснен на първо място от природното бедствие, а впоследствие и от невъзможността да получи адекватна и очаквана помощ от компетентната държавна институция- МКВП при МС и едновременно с това е бил принуден да живее при свои роднини, което допълнително му коствало неудобства и притеснения. Смята, че с оглед на събраните по делото доказателства са налице настъпили неимуществени вреди за лицето. Решаващият съд намира, че причинените неимуществени вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка с издадени незаконосъобразни административни актове на МКВП при МС. АС П. приема, че размерът на обезщетението следва да съответства на обществения критерий за справедливост към момента на възникването на правото и да бъде съобразено с икономическата конюнктура в страната. Решаващият съд намира, че в пряка и причинна връзка с актовете на администрацията са притесненията на ищеца, които са свързани с водене на множество съдебни производства с цел да защити правата си. Намира, че неоправданото очакване за добра администрация е довело до негативни преживявания свързани с разочарование, раздразнение и обезверяване. Подчертано е, че преживените от ищеца притеснения и тревоги са свързани не само с действията на администрацията, но и непосредствено от преживяното природно бедствие и преодоляване на последиците от него. В заключение адм. съд счита, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди, следва да се присъди в размер на 5000 лева, като за разликата до пълния претендиран размер от 10000 лева иска се отхвърли, като недоказан. Намира за основателна претенцията за присъждане на законната лихва върху тази сума считано от датата на предявяване на исковата претенция - 06.10.2016 г. Касационната жалба на Б. С. Б. е НЕОСНОВАТЕЛНА, а решението в обжалваната, отхвърлителна част е правилно. Настоящият съдебен състав на ВАС счита за неоснователни твърденията на касационния жалбоподател Б. за неправилност и необоснованост на съдебното решение. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 1 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на незаконосъобразни актове на МКВП към МС. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно решаващият съд е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни актове на администрацията на МС, които са отменени по съдебен ред. Налице са причинени негативни преживявания, изразяващи се разочарование, раздразнение и обезверяване, като от лицето са преживени сериозни притеснения и тревоги, свързани с неговото жилище. Тези негативни преживявания в своята същност и характеристика представляват претърпени вреди по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и поради това правилно от АС П. се приема, че лицето следва да бъде възмездено с парично обезщетение. Неоснователни са и оплакванията в жалбата за необоснованост на съдебния акт по отношение на размера на обезщетението. Първоинстанционният съд е изложил обстойни и подробни мотиви именно при обсъждане на вредоносния резултат - вида и характера на засягането, които са в съответствие с данните от приетите доказателства. Неоснователно е твърдението за неправилност на съдебния акт, което аргументира искането на касационния жалбоподател за увеличаване на размера на присъденото обезщетение по исковата претенция. АС П. е изложил точни ясни мотиви и правилно е приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във вр. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ, която определя, че размерът на обезщетението по исковата претенция за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Направените изводи на решаващия съд относно размерът на обезщетението, съответстват на данните по делото, установяващи конкретни факти по непротиворечив начин. В анализа на съдебния акт са отчетени конкретните обстоятелства и настъпилите последици за лицето. Извършена е оценка на характеристичните особености на вредите и настъпилия кумулативен ефект за лицето. Водим от изложеното, настоящият състав намира присъденото обезщетение за правилно и не намира основания за неговото увеличаване. Същото отговаря на критерия за справедливост, тъй като е фиксиран паричен еквивалент, съответстващ на негативните преживявания и отражението им върху увреденото лице, като е отчетен техния специфичен характер, интензитет и продължителност. Решението в обжалваната му част като правилно следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение