Решение № 16152 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2019 г.

Решение № 16152 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9866/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на В. Найденов, от [населено място], област Смолян против решение № 259/15.07.2019 г. по адм. дело № 242/2019 г. на Административен съд – Смолян. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 54 ж, ал. 3, чл. 114, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ – Смолян, чрез юрисконсулт Чапкънова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е неоснователна. С решение № 259/15.07.2019 г. по адм. дело № 242/2019 г. Административен съд – Смолян е отхвърлил като неоснователна жалбата на В. Найденов, от [населено място], област Смолян срещу решение № 1012 – 20 – 120 # 1/30.08.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Смолян и потвърдените с него разпореждания № 203 – 01 – 95 – 4/19.07.2018 г.; № 203 – 01 – 95 – 5/19.07.2018 г.; № 203 – 01 – 95 – 6/19.07.2018 г. на ръководител на осигуряването по безработица в ТП на НОИ. Присъдил е разноски. Решението е правилно. По делото е установено, че на 12.03.2016 г. между ЕТ "Ю. Хаджиева" – Ю. Хаджиева, от [населено място], област Смолян, като работодател, от една страна и В. Найденов, като работник, от друга страна е сключен трудов договор, съгласно който последният е бил назначен на длъжност "продавач консултант" в хранителен магазин, в с. Върбина при месечно възнаграждение от 2000,00 лева. Срокът на договора е до 18.03.2006 г. (5 дни). Със заповед № 9/18.03.2016 г. трудовото правоотношение е било прекратено. В разплащателните ведомости на работодателя е посочено, че процесните 5 работни дни са отработени. Приложеният договор е без подпис на работник, нито са посочени обстоятелствата кога последният е започнал работа. Няма данни за връчване на договора. Съгласно констативен протокол № КП – 5 – 20 – 00367723/25.01.2018 г., съставен по реда на чл. 108 от КСО от контролните органи на ТП на НОИ – Смолян е видно, че за периода от месец февруари 2016 г. – месец юли 2017 г. в търговски обект "хранителен магазин в с. Върбина", собственост на ЕТ "Ю. Хаджиева" – Ю. Хаджиева, от [населено място] са били назначени 25 физически лица на длъжности "продавач консултант", "хигиенист" и "готвач". Нетната площ на магазина е 25 кв.м. В представените от ЕТ "Ю. Хаджиева" – Ю. Хаджиева, от [населено място] до органите на ТП на НОИ - Смолян саморъчни писмени обяснения се установява, че лице с имена В. Найденов не е работило във фирмата й, а положените подписи върху трудовите договори и заповедите за прекратяване не са нейни. Със задължителни предписания № 3 Д – 1 – 20 – 00369130/29.01.2018 г. търговецът е бил задължен да заличи като неправилно подадена информацията по чл. 5, ал. 4 КСО по декларация "Данни за осигурено лице" за 22 лица, включително и за жалбоподателя по делото. С разпореждания № 203 – 01 – 95 – 4/19.07.2018 г.; № 203 – 01 – 95 – 5/19.07.2018 г.; № 203 – 01 – 95 – 6/19.07.2018 г. ръководителят на осигуряването по безработица в ТП на НОИ – Смолян е отменил отпуснатото на В. Найденов парично обезщетение за безработица, отказал е отпускането на такова и е разпоредил недобросъвестно получените суми по чл. 54а КСО да бъдат възстановени. С решение № 1012 – 20 – 120 # 1/30.08.2018 г. директорът на ТП на НОИ – Смолян е потвърдил процесните разпореждания. Административният съд законосъобразно е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Разпоредбата на чл. 10, ал. 1 КСО сочи, че осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 КСО или чл. 4а, ал. 1 КСО и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Наличието на трудов договор е предпоставка за възникване на трудово правоотношение, но за възникването на осигурителното правоотношение са необходими още и основанията, изброени в чл. 10 КСО в тяхното кумулативно проявление. Допуснатите от търговеца нарушения в документооборота не могат да заместят нереализираните се в правния мир факти. Верни са изводите на административния съд за недобросъвестността на заявилото обезщетение за безработица лице. След като жалбоподателят не е полагал труд и не е упражнявал трудова дейност при търговеца – работодател и въпреки това е заявил получаване на парично обезщетение за безработица и го е получавал за процесния период той е действал недобросъвестно. Съгласно чл. 114, ал. 1 КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на 100,00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд