Решение № 426 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 421/2009 г.

Решение № 426 от 16.11.2009 г. на ВКС по н. д. № 421/2009 г., II н. о., НК, докладчик председателя Лидия Стоянова Производството е образувано по искането на осъдения Г. С. М. за възобновяване на нохд № 3369/2008 г. на Бургаския районен съд и отмяна на присъда № 274/04.03.2009 г. Поддържа се, че е постановена при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила защото неправилно делото е разгледано в негово отсъствие, след като не е бил призован за съдебното заседание, при предпоставките на чл. 269, ал. 3 НПК. Обосновава се необходимостта от ново разглеждане, за да упражни всички предвидени в НПК процесуални права. Гражданската ищца З. Я. С. оспорва основателността на искането за отмяна на осъдителната присъда по отношение на М. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа в становището си, че няма допуснати нарушения и искането следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение извърши проверка по доводите и намира: Бургаският районен съд е образувал нохд № 3369/2008 г. по внесен обвинителен акт за извършено от М. престъпление по чл. 196 НК. Изпълнил е процесуалното си задължение по чл. 254 НПК - насрочил е делото и е постановил призоваване на лицата и изпращане на препис от обвинителния акт на подсъдимия на двата известни адреси - в гр. Ш. и в гр. Б. Призоваването е станало на първия адрес по предвидените в НПК правила /а за втория е установено, че не живее/, чрез родственик на подсъдимия. Неявяването му в съдебното заседание е наложило отлагане на делото, назначаване на служебен защитник и постановяване на принудителното му довеждане и призоваване от компетентните органи. Въпреки предприетите от съда възможни действия установяването, призоваването и довеждането на подсъдимия в съдебно заседание се е оказало невъзможно поради ненамирането му на адреса в гр. Ш. Съдът е заменил мярката му за неотклонение "подписка" със "задържане под стража" и е постановил по предвидения процесуален ред и от компетентните органи - МВР, да бъде обявен за общодържавно издирване. След като делото е било отложено в три съдебни заседания и са получени отговори от областните дирекции на полицията в гр. Б. и в гр. Ш., че лицето е напуснало адреса, че няма друга актуална адресна регистрация, както и че след щателното му издирване не е било установено, съдът в съдебното заседание на 4.03.2009 г. е мотивирал решението си, че са налице предпоставките по чл. 269, ал. 3, т. 1, т. 2 НПК и е разгледал делото при участието на служебен защитник и при спазване на правилата за събиране и проверка на доказателствата и постановяване на осъдителна присъда № 274. Съдът не е допуснал нарушение на процесуалните права на подсъдимия. Разглеждането на делото е било предшествано от необходимите процесуални действия за установяване на адреса му за призоваване и връчване на препис от обвинителния акт. Това се е оказало невъзможно тъй като е бил напуснал адреса, който е посочил и въпреки задължението си да уведоми съда. Приложението на чл. 269 НПК е било възможно след като е изпълнено задължението за щателно издирване в страната и след като издирването се е оказало безрезултатно. Осъденият има право съгласно чл. 422 НПК да направи искане за възобновяване, което, видно от данните по делото, е упражнил в срок, но това не означава, че то следва непременно да бъде прието като основателно. Досъдебното производство е проведено при неговото знание и участие. Той е знаел за проведеното досъдебно производство, за повдигнатото му обвинение, участвал е лично и е удостоверил с подписа си, че му е предявено разследването, както и че са му известни правата и възможностите за приключване на наказателното производство в съдебната фаза на процеса. Независимо от това е напуснал адреса и се е установил на друг, за което не е уведомил съответния орган. С това си поведение сам се е поставил в невъзможност да бъде призован и да участва при разглеждане на делото и постановяване на съдебния акт. Не може да се ползва от правото си да бъде отменена осъдителната присъда по реда на възобновяването след като е знаел за наказателното преследване срещу него, но се е укривал, поради което искането му следва да бъде оставено без уважение. Предвид изложеното Върховният касационен съд, второ наказателно отделение