Решение № 15412 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7722/2020 г.

Решение № 15412 от 11.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7722/2020 г., IV о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от консулско длъжностно лице в Посолството на Република България в Исламабад, Ислямска република Пакистан, чрез юрисконсулт Р. Димитрова, против решение № 1662 от 06.03.2020 г. по адм. дело № 13211/2019 г. на Административен съд – София град, с което, по жалба на М. Фаруки, гражданин на [държава], [дата на раждане], е отменен Отказ за издаване на виза тип"С" (краткосрочна) с изх. № ISB 19000323 V от 05.08.2019 г., издаден от консулско длъжностно лице в посолството на РБългария в Исламабад, Пакистан и преписката е изпратена на Консулска служба в Посолството на Република България в гр. Исламабад, Пакистан, чрез дирекция "Консулски отношения" в Министерството на външните работи за издаването на законосъобразен административен акт, при изпълнение на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Касаторът твърди, че решението е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост – отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Претендира присъждане на разноски. Излага и допълнителни съображения в писмени бележки. Ответникът М. Фаруки, представляван от адв. Кънчев, в депозиран писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав от Четвърто отделение, след като прецени наведените касационни основания, данните по делото и обсъди становищата на страните, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба, жалба на М. Фаруки, гражданин на [държава], срещу отказ за издаване на виза тип"С" (краткосрочна) изх. № ISB 19000323 V от 05.08.2019 г., издаден от от консулско длъжностно лице в посолството на РБългария в посолството на РБългария в Исламабад, Пакистан. Възраженията са за допуснати нарушения на административните правила и неправилно приложение на материалния закон. Според жалбоподателя, актът е издаден в противоречие с чл. 59, ал, 2, т. 4 АПК, тъй като липсват мотиви за основанието за отказ. Посочва, че целта на посещението е доказана, но органът в нарушение на принципите на АПК не е преценил всички факти и обстоятелства от значение за случая. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят е представила писмени доказателства: копие от документ за самоличност, Покана-декларация, в която изрично е посочена роднинската връзка с поканилото го лице, удостоверение за регистрация на членове на семейство, доказателства за основанието и целта на посещението, туристическа застраховка, декларация за предоставяне на издръжка, нотариално заверена декларация от 23.01.2019 г. за ползване на имот под наем и др. Приложено е и заявление от С. Фаруки, гражданин на [държава], [дата на раждане], с което заявява, че М. Фаруки е член на семейството му-негов син и идва на посещение при него в България, където живее от м. януари 2019 г. на адрес в [населено място], [адрес]. Роднинската връзка се установява от представеното в официален превод Удостоверение за регистрация на членове на семейството, издадено на 28.01.2019 г. Съгласно същото жалбоподателят е [дата на раждане] и е син на С. Фаруки и С. Фаруки. Административният орган е постановил отказ на основание чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ с мотив, че от анализа на документите и устните изявления не се доказват убедително целта и условията на пътуването, както и че апликантът не е член-семейство на гражданин на ЕС и не е доказал, че е на негова издръжка. В хода на съдебното производство е изискано и представено положително становище от Държавна агенция "Национална сигурност" от извършената съгласувателна процедура по заявлението за издаване на виза, в което е посочено, че агенцията не разполага с данни лицето да представлява заплаха за националната сигурност. Въз основа на събрания доказателствен материал, съдът е изложил приетите за установени факти и е направил правните си изводи. Счел е, че обжалваният отказ за издаване на виза, тип "С" е постановен при неспазване на установената форма, при допуснато нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. В тази връзка е посочил, че при издаване на акта, длъжностното лице не е изложило фактически основания защо приема, че чужденецът не е доказал, при това убедително, целта и условията на своето пътуване. Посочил е, че не са изложени доводи и за евентуално съмнение за автентичността или истинността на приложените документи за издаване на виза или надеждността на направените от чуждия гражданин изявления или намерението му да напусне страната в рамките на разрешения срок на пребиваване. Счел е, че органът е игнорирал разпоредбата на чл. 21, § 8 от Регламент /Е0/ № 810/2009 г. на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 г., за създаване на Визов кодекс на Общността, като не е изискал допълнителни доказателства след като у него е възникнало съмнение относно наличието на предпоставките за издаване на заявената виза. По тези съображения е отменил като незаконосъобразен отказа и е върнал преписката на органа за ново произнасяне. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, изискващи отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АССГ е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователно е възражението на касатора, че оспорения отказ отговаря на изискванията за форма по АПК и съдържа относими мотиви. Правилно първоинстанционният съд е приел, че административният орган не е изложил фактически основания за приетото от него правно основание – чл. 10, ал. 1, т. 17 от ЗЧРБ. Безспорно мотивите на административния акт имат за цел да обективират волята на неговия издател, както и обстоятелствата обосноваващи постановяване на акт с определено съдържание. Съгласно цитираната разпоредба, административният орган може да откаже издаването на краткосрочна виза, когато гражданинът на третата страна не докаже достоверно целта и условията на заявеното пребиваване. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд, че в случая липсват конкретни фактически основания за издаване на акта, които да са относими към конкретния казус, в контекста на приложените към заявлението доказателства, с което е нарушена императивната норма на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не е налице извършване на фактически и правен анализ на представените от заявителя документи, липсва каквото и да е обсъждане на събрани данни след проведена проверка по заявените от апликанта обстоятелства и относно тяхната достоверност. Настоящият съдебен състав констатира, че в касационната жалба, по която е образувано това дело, се съдържат подробни аргументи и съображения за постановения отказ, но същите е следвало да се изложат в атакувания адм. акт, а не едва при неговото обжалване. Съдебната практика по този вид спорове е непротиворечива и категорично изисква посочване в административния акт на конкретни фактически основания и данни за обсъждането на относимите към апликанта правнорелевантни факти и обстоятелства, поради които е постановен съответният отказ. Визираната в акта законова норма е общо и бланкетно формулирана, а при постановяването му неговият издател е задължен да изпълни с конкретно съдържание визирания нормативен текст, като следва да формулира ясно и недвусмислено относимите факти, които касаят заявителя, а не такива по принцип. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за издаване на визи и определяне на визовия режим (Наредбата), в която изрично е регламентирано нормативното изискване за мотивиране на отказа. Освен това в случая е безспорно установено, че в настоящата хипотеза не става въпрос за съображения, които засягат националната сигурност, тъй като от една страна Държавна агенция "Национална сигурност" е дала становище, че съгласувателната процедура е осъществена от Специализирана дирекция "М"- ДАНС, която не разполага с данни [гражданство] да представлява заплаха за националната сигурност, а от друга страна - заявлението на апликанта не е за издаване на дългосрочна, а за краткосрочна виза. От съществено значение е обстоятелството, че в процесния административен акт няма никакви данни административният орган да е обсъждал този въпрос, както и не е съобразил, че заявителят е роднина на лице, което е гражданин на ЕС към датата на подаване на заявлението и на произнасянето на процесния отказ. Следва да се има предвид, че в случая не е съобразена и нормата на § 1, т. 1, б. "в" от Допълнителните разпоредби на Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на ЕС и членовете на техните семейства. Българската държава е синхронизирала законодателството си по издаване на краткосрочни визи с правото на Съюза, като е въвела визираните в член 32, параграф 1 от Регламент № 810/2009 основания за отказ от издаване на виза в националното законодателство и процесното основание за отказ за издаване на виза – чл. 10, ал. 1, т. 17 ЗЧРБ е идентично с това по член 32, параграф 1, буква а), ii). Съобразно практиката на Съда на Европейския съюз държавите членки имат "широка свобода на преценка, що се отнася до условията за прилагане на член 32, параграф 1 и член 35, параграф 6 от Визовия кодекс, както и що се отнася до преценката на релевантните факти, за да могат да установят дали посочените в тези разпоредби основания препятстват издаването на заявената виза, но това не ги освобождава от задължението за преценката на индивидуалното положение на кандидата за виза". Тези комплексни оценки, "основани на личността на този кандидат, на интеграцията му в държавата по неговото местоживеене, на политическата, социалната и икономическата ситуация в тази държава" предполагат и съставянето на "прогнози относно предсказуемото поведение" на кандидата – Решение от 19 декември 2013 г., Koushkaki, С-84/12, EU: C: 2013: 862, т. 60 – 62 и 58, 59. В конкретния случай в обжалвания отказ не е обективирано осъществяването на изискуемата комплексна оценка, нито съставена прогноза относно предсказуемото поведение на апликанта и на канещото лице, който е негов баща. Липсата на конкретно изложени факти и обстоятелства, представляващи фактическото основание за постановяване на атакувания отказ винаги съставлява съществено нарушение, тъй като лишава жалбоподателката от възможността да организира своевременно и ефективно процесуалната си защита, както и възпрепятства съдът да извърши качествен и обоснован контрол по законосъобразност върху оспорения адм. акт при преценката на правнорелевантните обстоятелства към конкретния казус. В този смисъл са решения по адм. д. № 12160/2018 г. и по адм. д. № 14248/2018 г., както и по-новите-решение № 5661 от 15.05.2020 г. по адм. д. № 120/2020 г. на VІІ отд. на ВАС и решение № 13290 от 27.10.2020 г. по адм. д. № 122/2020 г. на Четвърто отделение на ВАС. Следва да се подчертае, че е налице произнасяне в аналогичен смисъл и с Решение № 14468 от 23.11.2020 г. по адм. д. № 6758/2020 г. на ВАС, Четвърто отделение, с което е потвърдено решение № 1632 от 06.03.2020 г. по адм. дело № 13209/2019 г. на Административен съд – София град, с което по жалба на С. Фаруки, гражданка на [държава] и сестра на ответника по касация е отменен Отказ за издаване на виза тип"С" (краткосрочна) с изх. № ISB 19000322 V от 05.08.2019 г., издаден при идентична фактическа обстановка и на същото правно основание от консулско длъжностно лице в посолството на РБългария в Исламабад, Пакистан, като преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания, дадени от съда по приложението и тълкуването на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния и процесуалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Разноски от ответника не са претендирани и не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК Върховният административен съд, четвърто отделение