Решение № 14793 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11357/2018 г.

Решение № 14793 от 4.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11357/2018 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството по делото е по реда на чл. 145 - 178 от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 38 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба на Г. Георгиев от [населено място] срещу решение № 527 от 26.07.2018 г. на Министерския съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала Хемус" – участък от км 310+940 (пътен възел "Буховци" при пресичане с път ІІІ-5102) до км 327+260 (началото на пътен възел Белокопитово), участък от км 310+940 до км 317+360 и от км 318+820 до км 327+260, намиращи се в землищата на с. Макариополско и с. Буховци, община Търговище, област Търговище и с. Черенча и с. Градище, община Шумен, област Шумен въз основа на влязъл в сила парцеларен план, одобрен със заповед № РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството, в частта относно размера на определеното парично обезщетение за отчуждаваните части от имоти с идентификатори 17573.6.26–нива, 17573.7.10-нива, 17573.11.41-нива, 17573.12.ЗЗ–нива, 17573.15.16–нива, 17573.16.46–нива и 17573.16.50-нива по КККР на землището на с. Градище. Счита определеното парично обезщетение за силно занижено спрямо действителните пазарни цени, поради което иска изменение на оспореното решението в тази част. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът: Министерски съвет на РБ, чрез държавен експерт в дирекция "Правна" Ботева, оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованите страни: министър на регионалното развитие и благоустройството, министър на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), чрез процесуалните си представители, оспорват жалбата като неоснователна. Процесуалният представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството – юрк. Белева претендира присъждане на разноски – юрисконсултско възнаграждение. По делото са приети основно и допълнително заключения на съдебно-оценителна експертиза, изпълнима от в. л. инж. С. Коен и в. л. инж. Т. Дачева. Върховният административен съд, второ отделение, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 38, ал. 1 ЗДС, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Оспореното решение на МС на РБ е издадено от компетентен орган по чл. 34а, ал. 1 ЗДС, при спазване на изискванията по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК във вр. с чл. 34б ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждава имота, видът, местонахождението и размера му, стойността на дължимото парично обезщетение в приложението, неразделна част от решението. Спазени са и административно-производствените правила по чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС, като заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, с надлежно приложени документи, изискуеми по чл. 34, ал. 2 ЗДС. На основание това искане, от компетентните министри са направени предложения за отчуждаване на имотите до МС с приложен към него съвместен доклад. Налице е и оценка на имотите, извършена от лицензиран оценител на имоти. От данните към административната преписка, приета като доказателство по делото, се установява, че оспорващият Г. Георгиев е собственик на процесните имоти с идентификатори 17573.6.26–нива, 17573.7.10-нива, 17573.11.41-нива, 17573.12.ЗЗ–нива, 17573.15.16–нива, 17573.16.46–нива и 17573.16.50-нива по КККР на землището на с. Градище, които имоти са засегнати от процесното отчуждаване за АМ Хемус, както следва: 1. имот с идентификатор 17573.6.26 - 0, 408 дка от общо 13, 199 дка; 2. имот с идентификатор 17573.7.10 – 0, 490 дка от общо 4, 203 дка; 3. имот с идентификатор 17573.11.41 – 2, 618 дка от общо 24, 123 дка; 4. имот с идентификатор 17573.12.ЗЗ – 5, 207 дка от общо 10, 072 дка; 5. имот с идентификатор 17573.15.16 – 2, 157 дка от общо 18, 468 дка; 6. имот с идентификатор 17573.16.46 – 6, 274 дка от общо 21, 110 дка и 7. имот с идентификатор 17573.16.50 - 0, 631 дка от общо 9, 008 дка. Безспорно е обстоятелството, че се касае за земи в неурбанизирана територия с одобрен и влязъл в сила ПУП-ПП (парцеларен план), одобрен със заповед № РД-02-15-17/26.02.2018 г. на зам. министъра на регионалното развитие и благоустройството за нуждите на изграждания национален обект. Размера на определеното парично обезщетение за всеки един от имотите е основан на оценителен доклад на независима експертиза, назначена от административния орган, като паричното обезщетение е определено по реда на чл. 32, ал. 3, т. 2 ЗДС, поради факта, че за землището на с. Градище няма подходящи пазарни аналози по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Представените от жалбоподателя аналози са неотносими, тъй като не съвпадат с периода на оценката 23.03.2018 г. – 23.03.2017 г., същите са от 2016 г. Конкретните оценки от отчуждените части от процесните имоти възлизат на сумите: 265 лв. за 0, 408 дка от имот с идентификатор 17573.6.26; 253 лв. за 0, 490 дка от имот с идентификатор 17573.7.10; 1 463 лв. за 2, 618 дка от имот с идентификатор 17573.11.41; 1 422 лв. за 5, 207 дка от имот с идентификатор 17573.12.ЗЗ; 981 лв. за 2, 157 дка от имот с идентификатор 17573.15.16; 1 713 лв. за 6, 274 дка от имот с идентификатор 17573.16.46 и 347 лв. за 0, 631 дка от имот с идентификатор 17573.16.50. По делото е прието основно и допълнително заключение от две вещи лица. Съдът не кредитира изготвената от вещото лице Коен експертиза в частта, в която са ползвани коефициенти по чл. 4 от Наредбата за определяне на цените на земеделски земи, тъй като в тази част експертизата не отговаря на реда за определяне на цени по чл. 32, ал. 3, т. 3 ЗДС и е оспорена от страна на ответника и заинтересованите страни. От приетото допълнително заключение на вещото лице Дачева, което е прието без възражение от страните и следва да се кредитира изцяло, е видно, че са приложими корекционните коефициенти по чл. 7б от Наредбата. Видно от приетата по делото без оспорване допълнителна съдебно-оценителна експертиза, посочените по-горе размери на обезщетението за всеки имот съвпадат изцяло с оценката, определена от административния орган. Имотите на жалбоподателя са трета (ПИ 17573.6.26), четвърта (ПИ 17573.7.10; ПИ 17573.11.41 и ПИ 17573.16.50), пета (ПИ 17573.15.16) и шеста категория (ПИ 17573.12.ЗЗ; ПИ 17573.16.46), както правилно ги е определил органа (таблица л. 107-108 делото). Предвид изложеното и непредставянето на други доказателства в подкрепа на твърденията по жалбата за незаконосъобразност на определеното парично обезщетение, съдът приема, че жалбата е неоснователна, а определеното с частично оспореното решение на МС обезщетение - законосъобразно. Предвид изхода на делото неоснователно се явява искането на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото. Основателна и своевременно заявена е претенцията за разноски от процесуалният представител на ответника и от процесуалния представител на министъра на регионалното развитие и благоустройството – юрк. Белева, поради което и на основание чл. 143, ал. 4 АПК, вр. чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, следва да се осъди Г. Георгиев да заплати на Министерския съвет на Република България сумата 100 лв. и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството сумата 100 лв., съставляващи юрисконсулско възнаграждение в минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 38, ал. 8 ЗДС, вр. чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение