Решение № 8791 от 25.9.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Атанасов, подадена чрез адв. Георгиева като процесуален представител, срещу решение 112 от 16.02.2023 г., постановено по адм. дело 1276/2021 г. по описа на Административен съд-Хасково, с което е отхвърлено оспорването му против заповед РД-738/05.07.2021 г. на кмета на община Харманли. В касационната жалба и в уточнителна молба се излагат доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът кметът на община Харманли в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна срещу съдебен акт, който е неблагоприятен за нея и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед РД-738/05.07.2021 г. на кмета на община Харманли, с която на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, на оспорващия В. Атанасов е наредено в качеството му на извършител да премахне незаконен строеж: реконструкция на покрив на жилищна сграда, находящ се в ПИ 77181.18.27 по КК на гр. Харманли, УПИ V, кв. 2а по плана на града. В мотивите на заповедта е посочено, че е демонтиран съществуващ четирискатен покрив и е изпълнена нова двускатна дървена конструкция на сградата, покрита с LT ламарина. Констатирано е, че по всички ограждащи външни и вътрешни стени е изпълнен нов стоманобетонен пояс с размери 25/25, върху който са изградени надзидове по всички външни ограждащи стени, като зидовете на югоизточната и северозападната фасада са с височина 325 см до билото, а по североизточната и югозападната фасада са с височина 50 см до стрехите. От органа е прието наличието на строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, шеста категория, определен като реконструкция, извършен без строителни книжа и без издадено разрешение за строеж в нарушение на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Заповедта се основава на констативен акт 6/15.06.2021 г., съставен от комисията, назначена със заповед от 14.09.2020 г. на кмета на община Харманли. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че актът е издаден от компетентен орган, независимо от неправилно определената категория на строежа, която е пета, а не шеста, в предвидената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Като се позовава на писмените доказателства по делото и неоспореното заключение на съдебно - техническата експертиза, обосновава извод, че разпореденият за премахване строеж правилно е квалифициран като реконструкция по смисъла на §5, т. 44 ДР ЗУТ. Излага съображения, че строителните дейности са започнали през септември 2019 г., когато от приложените към заключението на вещото лице картни изображения е видно, че четирискатният покрив на сградата е премахнат. Изводът за времето на извършване на строежа е мотивиран и с подаденото от жалбоподателя до главния архитект на община Харманли искане от 17.09.2019 г. за снабдяване със строително разрешение за същия обект ремонт и реконструкция на покрив въз основа на отменена впоследствие по съдебен ред виза за проектиране, каквото разрешение не е издавано. При тези данни съдът приема, че не са налице хипотезите на § 16, ал. 1 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИДЗУТ. Обосновава извод, че строежът не попада и в приложното поле на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ предвид установеното от съдебно-техническата експертиза изграждане на нова стонанобетонова плоча и увеличаване височината на кота било, поради което за него са необходими одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж. Посочва, че липсата на строителни книжа го определя като незаконен съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване. Решението е валидно, допустимо и правилно. Относимите за спора факти и обстоятелства са установени от съда след подробен анализ на приетите по делото доказателства, вкл. неоспореното от страните заключение на съдебно-техническата експертиза. Обсъдени са всички доводи и възражения на жалбоподателя. Приетата за установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните доказателства. Въз основа на нея са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно първоинстанционният съд приема, че оспорената заповед е издадена от компетентния орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е писмена и съдържа описание на наредения за премахване строеж с конкретно посочено местонахождение, параметри и технически характеристики. Строежът е индивидуализиран ясно както в констативния акт, така и в издадената въз основа на него заповед. Не е допуснато нарушение на правилото по чл. 35 АПК, тъй като оспореният административен акт е постановен от органа след изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая. Неоснователни са доводите на касатора, че не е спазена процедурата по издаване и връчване на констативния акт, както и че другият съсобственик на имота не е уведомен за административното производство. По делото не се спори, че жалбоподателят е извършител на строежа, което е достатъчно за определянето му като адресат на задължението за премахване. Дори и да се приеме, че е допуснато нарушение при връчването на констативния акт, който е съобщен на оспорващия при условията на § 4, ал. 2, изр. 2 ДР ЗУТ, то не е съществено и не се отразява на правото му на защита, тъй като с подаване на жалбата до съда разполага с възможността да направи своите възражения и да представи доказателства в подкрепа на твърденията си. Не е налице и соченото от касатора нарушение при провеждане на процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ поради неучастието на другия съсобственик на имота и на жилищната сграда. Както правилно приема съдът, това лице не е извършител на процесния строеж, поради което не е страна и в административното производство, което се развива между административния орган и адресата на акта. Други лица извън възложителя на строежа и/ или извършителя не са заинтересовани от участие в процедурата по чл. 225а, ал. 2 ЗУТ. Следва да се има предвид, че е недопустимо жалбоподателят да предявява чужди права в съдебното производство. Страни в процеса по оспорване на заповед за премахване на незаконен строеж са органът неин издател и извършителят на строежа. Съсобствениците на имота, ако твърдят, че имат качеството на възложители или изпълнители на строежа могат да подадат жалба против заповедта за премахване независимо от обстоятелството, че не са определени като адресати в нея, което в случая няма данни да е направено. Съгласно чл. 225а, ал. 1 ЗУТ незаконните по смисъла на чл. 225, ал. 2 ЗУТ строежи от четвърта до шеста категория се премахват със заповед на кмета на общината или на упълномощено от него длъжностно лице. Неправилното посочване на категорията на строежа шеста, вместо пета не се отразява на компетентността на административния орган, нито съставлява нарушение на изискванията за форма или установената процедура. В случая при правилно тълкуване и прилагане на закона първоинстанционният съд приема, че предпоставките за премахване на процесния строеж са изпълнени. Предмет на заповедта за премахване е строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР ЗУТ, представляващ реконструкция на съществуващ покрив на жилищна сграда чрез премахването му и изпълнение на нов двускатен такъв, като са извършени описаните в заповедта строително-монтажни дейности, които се потвърждават от заключението на съдебно-техническата експертиза. От вещото лице е констатирано, че процесният строеж представлява изграден нов двускатен покрив на мястото на предишен четирискатен, без използваем таван. Новият покрив е изпълнен от два ската под наклон, изпълнени на различна височина, като билото се оформя от североизточния скат, с височина до най-горната точка на югоизточния скат - 6.80 м спрямо терена, изградени са високи странични надзидове и е променена кота било. С осъщественото е променена конфигурацията на покрива, извършено е надстрояване и преустройство на подпокривното пространство, което става използваемо, изпълнени са нови инсталации и конструктивни елементи - стоманобетонови пояси, надзидове и частична стоманобетонова плоча, с което се увеличава натоварването върху носещите зидове на съществуващата жилищна сграда и се засяга нейната конструкция. Строежът правилно е квалифициран като реконструкция съгласно дефиницията, дадена в § 5, т. 44 ДР ЗУТ. При тези факти административният съд законосъобразно приема, че за него са необходими одобрени инвестиционни проекти, доколкото е изградена частично нова стоманобетонова плоча и е завишена височината на сградата, както и строително разрешение в съответствие с чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Не се спори, че строителни книжа не са издавани, поради което съгласно чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ строежът е незаконен. Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател, че в случая не се изисква разрешение за строеж, тъй като е приложима разпоредбата на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ (нова, ДВ, бр. 16/23.02.2021 г.), съгласно която за реконструкция или основен ремонт на покриви на сгради, разположени в имоти частна собственост, отредени за ниско жилищно застрояване, без изграждане на нови стоманобетонни плочи, без промяна на височината и предназначението на подпокривното пространство, не се изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж. От текста на разпоредбата следва, че не се изисква изготвяне и одобряване на инвестиционен проект при издаване на разрешение за строеж за извършване на основен ремонт или реконструкция на покриви на сгради в определени случаи. Тя не въвежда изключение по отношение необходимостта от издаване на разрешение за строеж в случаите, в които се извършва основен ремонт или реконструкция на покрив на сграда, без обаче да се изграждат нови стоманобетонни плочи, без да се промяна височината и предназначението на подпокривното пространство. Т. е. изискването за строително разрешение не отпада за изграждането на строежи от описания вид, каквото безспорно в случая не е издадено. Отделно от това правилно съдът приема, че процесният строеж не попада в хипотезата на чл. 147, ал. 1, т. 3 ЗУТ, тъй като за него са необходими и одобрени инвестиционни проекти. В случая е неприложим и чл. 151, ал. 1 ЗУТ, съгласно който за някои строежи не се изисква разрешение за строеж, тъй като видно от описанието на извършените строително - монтажни дейности, те не съставляват текущ ремонт по смисъла на § 5, т. 43 ДР ЗУТ и не попадат в никое от изключенията на цитираната разпоредба. Законосъобразен е изводът, че той не е търпим по смисъла на § 16 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗИД ЗУТ, доколкото по делото безспорно е установено, че същият е извършен 2019 г. Твърдения за изграждането му в по-ранен период не са наведени и доказателства в тази насока не са представени от жалбоподателя. При постановяване на решението не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Постановено е след изясняване на спора от фактическа страна и при цялостна преценка на събраните по делото доказателства. Проверката по отношение законосъобразността на оспорения административен акт е извършена от съда по реда на чл. 168, ал. 1 АПК на всички основания по чл. 146 АПК. Предвид изложеното не са налице сочените от касатора основания за отмяна на обжалваното решение, поради което същото като правилно следва да бъде оставено в сила. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, второ отделение