Решение № 21 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 169/2010 г.
ВКСII гражданско отделение01.02.2011 г.докладчик Камелия Маринова
Диспозитив
ДОПЪЛВА решение № 404 от 25.10.2010 г., постановено по настоящото гр. д. № 169 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, като: ОСЪЖДА, на основание чл. 108 ЗС, Б. В. Л., ЕГН [ЕГН], В. И. Л., ЕГН [ЕГН] и Радослав И. Л., ЕГН [ЕГН], тримата от [населено място], [улица] да предадат на собственика Д. К. Д., ЕГН [ЕГН], [населено място], ул. "Л. А." бл. 255, вх. А, ет. 7 следното: * идеална част от общо таванско помещение и от общите части на сградата, принадлежащи към първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], построена в дворното място, съставляващо УПИ ХI-774 кв. 163 /стар кв. 312/ по плана на Ц. - П., целия с площ от 333.9 кв. м. Настоящото решение е окончателно.
Мотиви
Решение № 21 от 1.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 169/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 250 ГПК. С решение № 404 от 25.10.2010 г., постановено по настоящото гр. д. № 169 по описа за 2010 г. на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение е отменено решение № 1725 от 29.10.2009 г., постановено по гр. д. № 1151 по описа за 2005 г. на Окръжен съд-Пловдив и вместо него е постановено друго за уважаване на предявения от Д. К. Д. против Б. В. Л., В. И. Л. и Р. И. Л. ревандикационен иск по отношение първия етаж от двуетажна жилищна сграда в [населено място], [улица]. С молба от 15.11.2010 г. ищцата Д. К. Д. е поискала да се допълни решението в осъдителната му част, като ответниците бъдат осъдени да предадат собствеността и владението на * ид. ч. от общо таванско помещение и от общите части на сградата, за които съдът е пропуснал да се произнесе. Ответникът Р. И. Л. счита, че молбата е недопустима, като подадена след изтичането на преклузивния срок, евентуално - че е неоснователна, а Б. В. Л. и В. И. Л. не са изразили становище по искането. Молбата е подадена от надлежна страна преди изтичане на един месец от влизане в сила на касационното решение, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е основателна по следните съображения: В исковата молба е посочено, че ищцата е закупила първия етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от четири стаи, кухня, килер и тоалетна, заедно с * ид. ч. от общо таванско помещение и от общите части на сградата, заедно с * ид. ч. от дворното място, съставляващо УПИ ХI-774 кв. 163 /стар кв. 312/ по плана на Ц. - П., целия с площ от 333.9 кв. м. и е поискано предаване владението на имота, индивидуализиран в петитума като етаж от двуетажна жилищна сграда, находяща се в [населено място], [улица], състоящ се от четири стаи, кухня, килер и тоалетна, заедно с & ид. ч. от дворното място, съставляващо УПИ ХI-774 кв. 163 /стар кв. 312/ по плана на Ц. - П., целия с площ от 333.9 кв. м., като са посочени съседи на дворното място и жилището. Правата от общия таван и общите части на сградата не са самостоятелни, а винаги следват главната вещ. В този смисъл обстоятелството, че същите не са посочени в петитума на исковата молба е без значение - след като ищците са се позовали на придобитото право на собственост върху главната вещ, заедно с принадлежащите права от несамостоятелни обекти и общи части и са поискали предаване на владението на главната вещ, то съдът е следвало да се произнесе и за правата, които са принадлежност към нея. Налице е непълнота на касационното решение, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 250 ГПК. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение