Решение № 10068 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13577/2009 г.

Решение № 10068 от 21.07.2010 г. на ВАС по адм. д. № 13577/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на Евдоки Георгиев Докимов от град Варна против решение от 5.08.2009 г., постановено по адм. дело № 3536/2009 г. на Административен съд София-град /АССГ/. Оплакванията в касационната жалба са неправилност на решението, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон -отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - председателят на Държавна агенция "Държавен резерв и военновременни запаси" /ДА "ДРВВЗ"/ - София, чрез процесуалния си представител е депозирал писмено становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение, което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Евдоки Георгиев Докимов срещу заповед № ЧР-32-1-16/15.04.2009 г. на председателя на ДА "ДРВВЗ", с която му е наложено дисциплинарно наказание "понижение в ранг за срок от осем месеца". Установено е по делото, че Евдоки Докимов е изпълнявал длъжността "директор на териториална дирекция "Държавен резерв" - Варна. При извършена проверка от 26.01 до 29.01.2009 г. от инспектората на ДА "ДРВВЗ" в ТД "ДР" Варна и в зърнобаза - Шумен е установено, че е допуснато приемане на 671,472 тона пшеница с показатели, неотговарящи на изискванията за II-ра "Б" група по БДС 602/87. Изготвен е доклад от инспектората за извършената проверка от 16.02.2009 г., от констатациите на който е установено, че съгласно анализните свидетелства за посоченото по-горе количество пшеница, същата е била с ЧХС от 34 до 37 условни единици, при минимални изисквания за показателя ЧХС - 50 условни единици. Издадени са приемателни актове, като анализните свидетелства не са изпратени заедно с приемателните актове в агенцията, а по-късно. За пристигащите количества пшеница в ЗБ "Шумен" служителите в базата не са изисквали анализни свидетелства. Жалбоподателят, който съгласно служебните си задължения е следвало да извършва контрол за качеството на приеманата пшеница не е осъществил такъв, а е разпоредил прекратяване на приема едва след приемането на 671,472 тона с по-ниски показатели. Административнонаказващият орган е запознат с резултатите от извършената проверка и констатациите в доклада и е възприел описаната фактическа обстановка, като е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "понижение в ранг за срок от 8 месеца", с оспорената пред АССГ заповед. Като е проверил законосъобразността на оспорения пред него административен акт, първоинстанционният съд е изложил мотиви, че същият е постановен при спазване на административнопроизводствените правила и на материалноправните норми. Касационната инстанция при извършената проверка на правилността на обжалваното решение, намира същото са правилно и обосновано по следните съображения: Разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗДСл /в редакцията й на ДВ бр. 24/2006 г./ предвижда, че дисциплинарнонаказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства. Двете изисквания са кумулативно предвидени и са спазени от административния орган. В случая Евдоки Докимов е изслушан от наказващия орган на 27.02.2009 г. и му е дадена възможност да представи писмени обяснения, които той е депозирал на същата дата. Обосновани са и изводите на първоинстанционния съд, че заповедта на административния орган е мотивирана от фактическа и правна страна. Неоснователни са възраженията за нарушение на административнопроизводствените правила. В случая е неотносима разпоредбата на чл. 169 от АПК. Проверката на оперативна самостоятелност за издаване на акта е относима при актове, издадени в такъв аспект, а в настоящия казус възможността за административния орган е при наличие на конкретни факти да вземе предвиденото в закона решение - налагане на дисциплинарно наказание. Не е налице и нарушение по чл. 170, ал. 1 от АПК във връзка с тежестта на доказване. В хода на производството са проверени и установени фактическите основания, въз основа на които е направен извод за наличие на законовите предпоставки за налагане на дисциплинарно наказание. Неоснователен е и доводът, че са нарушени чл. 89 - 91 от ЗДСл. Тези разпоредби регламентират основанията за дисциплинарна отговорност и определяне на дисциплинарно наказание. Правилно съдът е приел, че е налице основание за дисциплинарна отговорност и правилно административния орган е спазил изискванията на закона. Не е налице и нарушение на чл. 97, ал. 1, т. 5 от ЗДСл. Служебните задължения на лицето са изяснени, както при изготвяне на заповедта, така и в доклада на Дисциплинарния съвет и в доклада на инспектората, на които административния орган изрично се позовава в заповедта, т. е. те са част от административната преписка по издаване на акта. Спазена е и разпоредбата на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 7 от ЗДСл. В административния акт са изпълнени изискванията за форма, включително конкретизация на нарушението. В този аспект следва да се обсъдят и посочените части от административната преписка. Изрично е вписано и правното основание за налагане на наказанието. Спазени са и сроковете по чл. 94 от ЗДСл, което е обсъдено и от първоинстанционния съд. Откриването на дисциплинарно нарушение по смисъла на посочената разпоредба е извършено с уведомяването на административния ръководител и налагането на наказанието е в срока по ал. 1. Подробно са анализирани нарушенията на служебните задължения относно контрола на качеството на пшеницата по БДС, които жалбоподателя като началник на ТД "ДВ" - Варна е длъжен да извършва и които се подкрепят от извършените лабораторни анализи, за приемане на пшеница под определените показатели за качество. Представените пред касационната инстанция постановление от 18.08.2009 г. на Апелативна прокуратура Варна и три броя писма от "Агролукс" АД - Варна, което дружество е съхранявало пшеницата по момента на предаването й в зърнобаза - Шумен, не променят установената от първоинстанционния съд фактическа остановка и правните му изводи. Отказът на прокуратурата да образува досъдебно производство по сигнал от ТД "Държавен резерв" - Варна във връзка с влошеното качество на хлебната пшеница, съхранявана от "Агролукс" АД Варна, е мотивиран с липса на данни за наличие на виновно поведение на длъжностно лице, което да е в причинна връзка с влошаване на качеството на пшеницата, поради което не може да бъде обективиран престъпен състав по НК, води до само до извод за липса на престъпление, но не и за липса на дисциплинарно нарушение, осъществено от страна на жалбоподателя и изразяващо се неосъществен контрол при приемането на пшеницата. Изразената готовност от страна на "Агролукс" АД Варна в писмата до директора на ТД "ДР" - Варна да бъде решена възникналата ситуация също не оневиняват неговото поведение като орган, който следва да осъществи контрол при приемането й. Предвид на изложеното, обжалваното решение като обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Съобразно изхода на спора пред настоящата инстанция и претендирането на разноски от ответника, касаторът следва да заплати на същия 150 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение