Решение № 1800 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2015 г.

Решение № 1800 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 11775/2015 г., V о., докладчик съдията Сибила Симеонова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 68, ал. 1 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.). Образувано е по касационна жалба на Я. С. В., Т. С. С., Е. А. К., Н. С. Б. против решение № 1322/06.08.2015 г., постановено по адм. дело № 70/2015 г. по описа на Административен съд - Б.. Наведени са доводи за неправилност на постановения съдебен акт поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което да се уважи жалбата срещу решението на Комисията за защита от дискриминация. Претендира се присъждане на направените съдебни разноски. Ответната в производството страна - Кмета на О. С., в писмено становище, оспорва основателността на касационната жалба. Ответниците - Комисия за защита от дискриминация, М. Г. П., Д. Й. В. не ангажират становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Поддържа становище за правилност и законосъобразност на първоинстанционното решение и счита, че същото следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като обсъди данните по делото и доводите на страните, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежни страни и при наличие на правен интерес. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд отменя решение № 455/01.12.2014 г., постановено по преписка № 110/2012 г. на Комисията за защита от дискриминация - гр. С. (КЗД) и връща делото като преписка на Комисията за защита от дискриминация за ново произнасяне по жалбата на Я. С. В., Т. С. С., Е. А. К., Н. С. Б., М. Г. П., Д. Й. В. в законоустановения срок, съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. При постановяване на съдебния акт, решаващият съд приема, че липсва произнасяне от КЗД по цялото искане в подадената пред нея жалба. В жалбата се претендира, че в резултат на посочените действия от страна на Кмета на О. С. спрямо Я. С. В., Т. С. С., Е. А. К., Н. С. Б., М. Г. П., Д. Й. В. е налице дискриминация на основата на защитените признаци "лично положение", "обществено положение", "политическа принадлежност", "убеждение", "психически тормоз", "неблагоприятно третиране" и "преследване на работното място". С оспорения акт КЗД не се е произнесла по отношение на заявеното искане за установяване на дискриминация на основата на защитените признаци "обществено положение" и "преследване на работното място". Първоинстанционният съд установява, че липсват мотиви относно защитените признаци "лично положение", "обществено положение", "политическа принадлежност", "убеждение", "психически тормоз", "неблагоприятно третиране" и "преследване на работното място" за всеки конкретен жалбоподател. Т. е. липсва произнасяне от КЗД за всеки жалбоподател поотделно, по всеки един от посочените признаци налице ли е дискриминация. Решаващият съд обосновава извод, съгласно който по отношение на признаците "политическа принадлежност" и "убеждение" в оспореното решение липсват релевантни мотиви какво е приела КЗД относно обстоятелството каква е политическата принадлежност на жалбоподателите, съответно каква е политическата принадлежност на Е. Д. И. - кмет на О. С., с оглед установяването налице ли е различна политическа принадлежност и убеждения и съответно извършването на преценка налице ли е дискриминация по отношение на тези признаци. В заключение е прието, че при постановяване на решението си КЗД не е извършила сравнение със съпоставими признаци между всеки един жалбоподател, за който се твърди, че е третиран по-неблагоприятно в сравнение с други служители, които не притежават отличаващия белег, характеризиращ личното положение на заинтересованите страни, които са били третирани по-благоприятно. Решението на първоинстанционния съд е правилно. При новото разглеждане на делото КЗД следва да установи за всеки жалбоподател налице ли са доказателства, от които може да се направи извод, че има дискриминационно отношение. Дискриминация е налице, когато физическото лице е поставено в неблагоприятно положение на основание защитен признак. Дискриминацията са проявява в различни форми: пряка дискриминация, непряка дискриминация, тормоз или подбуждане към дискриминация. Определящ елемент на пряката дискриминация е различното третиране: трябва да се докаже, че предполагаемата жертва е била третирана по-неблагоприятно поради наличието на характеристика, попадаща в обхвата на "признак, предмет на защита" Наличието на по-неблагоприятно третиране се установява посредством сравнение между предполагаемата жертва и друго лице в сходно положение, което не притежава характеристиката предмет на защита - защитения признак. Възможно е "признакът предмет на защита" да не е пряката причина за различното третиране. Достатъчно е пряката причина да е неразривно свързана с признака, предмет на защита. Съдът на Европейския съюз (ЕС) и националните съдилища са възприели понятието за дискриминация поради връзка, отнасящо се до ситуации на по-неблагоприятно третиране на физическо лице поради връзката му с друго физическо лице, което притежава "характеристика, предмет на защита". Въпреки, че правото на ЕС разглежда тормозът като отделно нарушение, той представлява специфична проява на пряка дискриминация. Съгласно директивите срещу дискриминацията тормозът се приема като форма на дискриминация, когато е налице нежелано поведение, свързано със защитен признак; имащо за цел или водещо до накърняване на достойнството на дадено лице; и/или създаване на смущаваща, враждебна, деградираща, унизителна или обидна обстановка. Съгласно това определение, за доказване на наличието на тормоз не е необходим случай за сравнение. Самият тормоз представлява правонарушение поради формата, под която се реализира (словесно, несловесно или физическо насилие) и потенциалното въздействие, което може да окаже, а именно накърняване на човешкото достойнство. Съгласно чл. 5 от ЗЗДискр., тормозът на основа на признаците по чл. 4, ал. 1, сексуалният тормоз, подбуждането към дискриминация, преследването и расовата сегрегация, както и изграждането и поддържането на архитектурна среда, която затруднява достъпа на лица с увреждания до публични места, се считат за дискриминация. Според § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр. "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците по чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето или създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда." Тормозът като форма на дискриминация може да има проявления в различни сфери на обществените отношения, но следва да бъдат изтъкнати като ключови сферите на трудовите и служебни правоотношения, свързаното с тях членство в професионални организации, образование, социална интеграция на хората с увреждания и упражняване на правата им, а сексуалният тормоз е изведен като самостоятелна дискриминационна проява. Дискриминационните практики могат да съдържат съчетани елементи на фактическия състав на пряка дискриминация по някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. и тормоз по см. чл. 5 от закона. Тук следва да се направи разграничение между деянията на пряката дискриминация по см. на чл. 4, ал. 2 и тормозът по см. на чл. 5 от ЗЗДискр. от обективна и субективна страна. В тази връзка следва да се изложат съображения нарушени ли са разпоредбите на закона, за всеки един от жалбоподателите поотделно и за всеки от посочените признаци. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - Пето отделение