Решение № 23 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г.

Решение № 23 от 6.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 865/2012 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. Образувано е по молба, подадена от Х. Б. З. от [населено място], представлявана от адвокат П. М. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 на влязлото в сила решение № 21 от 28.03.2011 г., постановено по гр. дело № 1521/2010 г. по описа на I-во гражданско отделение на Върховния касационен съд, с което е отменено решение от 28.07.2009 г. по гр. дело № 567/2010 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено друго за отхвърляне предявения от Х. Б. Р. (З.) срещу З. В. С., В. Д. К., Д. Н. Х. /тримата наследници на Г. К./ и Д. Б. М. иск за делба на поземлен имот с идентификатор... и построената в него двуетажна сграда. Молителката Х. Б. З. поддържа, че не е съобразена силата на пресъдено нещо (съобразно чл. 297 ГПК) на решение № 665 от 31.07.2003 г. по г р. дело № 3021/2000 г. на Бургаския районен съд, потвърдено с решение № III-19 от 04.03.2004 г. по гр. дело № 1485/2003 г. на Бургаския окръжен съд за признаване по отношение на ответниците (по иска за делба), че тя е собственик на 15.7 кв. м. ид. ч. от процесното дворно място с площ от 47 кв. м. и съсобственик по приращение на същите идеални части от новопостроената жилищна сграда - в избения, магазинния, втория жилищен етаж и общите части, съобразно правата й в дворното място. Не било взето предвид решение на I-во гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по гр. дело № 2043/1999 г., с което е отменено по реда на надзора решение № 444 по гр. дело № 770/1997 г. на Бургаския окръжен съд и вместо него е постановено друго за осъждане на Д. Б. М. и Х. Б. М. да предадат на З. В. С. и В. Д. К. владението на магазина в приземния етаж на двуетажната жилищна сграда, построена в парцел..., кв....по плана на [населено място]. Процесуалният представител адвокат М. поддържа молбата за отмяна и по съображения, изложени в писмена защита. От ответниците по молбата за отмяна Д. Н. Х., З. В. С. и В. Д. К., тримата от [населено място], представлявани от адвокат В. Т. е постъпило възражение (има характер на отговор по чл. 306, ал. 3 от ГПК) със становище за недопустимост на отмяната тъй като предшестващите решения са съобразени при постановяване на решението, чиято отмяна се иска, респ. неоснователност по същите съображения. Претендират за направените по делото разноски в настоящото производство, за което не са представени доказателства да са сторени. Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение, разгледа молбата за отмяна с оглед наведеното отменително основание и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: Молбата за отмяна е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 от ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По силата на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК допуска се отмяна на влезли в сила решения, когато между същите страни на същото основание и за същото искане са постановени две противоречиви решения като на отмяна подлежи неправилното решение. Под страни по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК се разбират всички лица, по отношение на които влязлото в сила решение се ползва със сила на пресъдено нещо, т. е. тези лица, на които може да се противопостави влязлото в сила решение и които са обвързани с постановеното в него. Или под страни по посочената разпоредба не се разбират лицата, по отношение на които влязлото в сила решение не е задължително и не е противопоставимо. В случая както се посочи по-горе цитираните решения нямат идентитет между страни и основание, поради което не са налице предпоставките на чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК и молбата за отмяна на това основание следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на I-во гражданско отделение