Решение № 196 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2013 г.

Решение № 196 от 8.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2448/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от председателя на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/ против решение № 7102 от 18.12.2012 г., постановено по адм. дело № 8486/2012 г. по описа на Административен съд- София град. Касаторът твърди неправилност на обжалваното съдебно решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съда да отмени съдебното решение и да отхвърли жалбата на Башир Фавад, гражданин на Афганистан, срещу решение № 501/17.07.2012 г. на председателя на ДАБ. Редовно призован за датата на съдебно заседание, касаторът не се явява, не се представлява и не депозира писмено становище по същество. Ответникът, Башир Фавад, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. Димитрова, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, изложени и в отговора на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/ е отменил решение № 501/17.07.2012 г. на председателя на ДАБ при МС, с което на Башир Фавад е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут и е върнал преписката за ново разглеждане от органите на ДАБ в съответствие с указанията, дадени в мотивите на съдебния акт. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че административният акт, макар издаден от компетентен орган и при спазване на изискванията за форма, е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби. Административният орган неправилно бил приел, че спрямо чужденеца не са налице условията за предоставяне статут на бежанец по чл. 8 от ЗУБ, тъй като в нарушение на административнопроизводствените правила органът не бил анализирал въобще личната бежанска история на Фавад - не бил взел предвид обстоятелството, че брат му е отвлечен и убит заради принадлежността на баща им към политическа партия Хезб-е-Ислами- Губулдин, впоследствие бащата също е отвлечен от талибаните и се предполага, че е екзекутиран. В хода на административното производство чужденецът нееднократно бил заявявал основателен страх от преследване, ако се завърне в страната си по произход, което не било обсъдено с оглед основанията по чл. 8 от ЗУБ. Нарушена била и материалноправната норма на чл. 9, ал. 1-3 от ЗУБ, като при произнасянето си председателят на ДАБ не бил съобразил актуалната обстановка в страната на произход на Башир Фавад и, макар обстановката в Афганистан да не може да се характеризира с наличие на вътрешен въоръжен конфликт, предполагащ безогледно насилие, не бил преценил дали не е налице тежка и лична заплаха срещу живота и личността на чужденеца като гражданско лице, тъй като е мотивирал изводите си за положението в Афганистан на база неактуални справки . Липсвали данни и за ситуацията в конкретния район и селище, от което идва чужденецът, поради което невъзможно било да се прецени личното положение на молителя. Така постановеното съдебно решение е правилно. Правилно съдът е приел, че при постановяване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, довели и до нарушения на материалния закон. Законосъобразен е изводът на АССГ за това, че при постановяване на отказа на Фавад да бъде предоставен статут на бежанец, председателят на ДАБ не е анализирал подробно бежанската история на чужденеца, включително и първите му интервюта, дадени непосредствено след влизането му за първи път в България през 2006 г. Административният орган не е изложил конкретни мотиви, защо, при наличие на данни за отвличане и убийство на членове от семейството му - брат и баща, е приел, че за Фавад не е налице основателен страх от преследване поради социална или партийна принадлежност по смисъла на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Правилен е изводът на АССГ, че решението на председателя на ДАБ и по отношение отказа за предоставяне на хуманитарен статут е постановено при неизяснена фактическа обстановка относно актуалното положение в Афганистан, а още по-малко - относно конкретната област и населено място, от което идва чужденецът. С оглед гореизложеното не би могло да се приеме, че административният акт е съобразен с разпоредбата на чл. 9, ал. 3 от Закона за убежището и бежанците, който гласи, че реалната опасност от тежки посегателства може да се основава и на събития, настъпили след като чужденецът е напуснал държавата си по произход. При отсъствието на поддържаните от касационния жалбоподател нарушения постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,