Решение № 8481 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11426/2015 г.

Решение № 8481 от 8.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11426/2015 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Кмета на О. А., село А., област В. против решение № 1713/23.07.2015 г. по адм. дело № 1140/2015 г. на Административен съд - Варна, с което О. А. е осъдена да изплати на В. В. А. обезщетение по чл. 104, ал. 1 от Закона за държавния служител в размер на 3 709,12 лева за периода от 22.08.2013 г. до 22.02.2014 г., както и лихва за забава, считано от 10.02.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението. Касаторът поддържа в касационната жалба чрез процесуален представител, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, иска отмяната му. Ответникът по касационна жалба - В. В. А., чрез процесуален представител, в писмен отговор, иска оставяне на решението в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си, АС е приел за установено, че заповедта на кмета на О. А./№ 763/21.08.2013 г./, с която е прекратено служебното правоотношение на В. В. А. е отменена с влязло в сила съдебно решение № 734/26.03.2014 г. по адм. дело № 3310/2013 г. на АС - В., оставено в сила с решение № 1448/10.02.2015 г. на ВАС, постановено по адм. дело № 6744/2014 г. Съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗДСл при отмяна на незаконно уволнение държавният служител има право да бъде овъзмезден за претърпените от него имуществени вреди от оставането му без работа до размерите, посочени в цитирания законов текст. Обезщетението за незаконно уволнение в случая се дължи за периода 22.08.2013 г. - 22.02.2014 г. и е в размер на 3 709,12 лева. Направените от ответника възражения за прихващане на заплатените от него обезщетения по чл. 106, ал. 2 от ЗДСл - обезщетение за времето, което е останал без работа, поради съкращаване на длъжността на служителя и по чл. 106, ал. 4 ЗДСл - за неспазване на срока на предизвестието са приети за неоснователни, поради което искът е бил уважен за сумата от 3 709,12 лева, ведно с дължимата мораторна лихва. Правилна е преценката на АС за неоснователност и недоказаност на възраженията за прихващане. Обезщетението по чл. 106, ал. 4 от ЗДСл е изплатено поради факта, че органът не е изпълнил задължението си да даде предизвестие на държавния служител за прекратяване на служебното му правоотношение. Ако това бе сторено, служителят за същия период, за който е изплатено обезщетение, би получил възнаграждение за положения труд, независимо дали заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение е законосъобразна или не. Поради изложеното, заплатената сума за неспазено предизвестие не е изплатена на отпаднало правно основание. Неоснователно е възражението за прихващане с обезщетението, по чл. 106, ал. 2 ЗДСл. Действително, както правилно сочи и АС - В., принципно е допустимо прихващане между сумите по обезщетенията по 106, ал. 2 ЗДСл и това по чл. 104, ал. 1 ЗДСл. Нито пред първоинстанционния съд обаче, нито в касационната инстанция се представят доказателства, че касатора е изплатил обезщетение по чл. 106, ал. 2 ЗДСЛ, поради осъщественото със Заповед № 21.08.2013 г. -прекратяване на служебното правоотношение с А.. Също така неоснователно е твърдението на касатора, че размерът на присъденото обезщетение е неправилно определен. Обосновано и въз основа на експертно заключение на вещо лице, е прието, че на А. се дължи обезщетение, базирано на основната месечна заплата - към момента на признаване на уволнението за незаконно- 611,24 лева, като брутната стойност на обезщетението по чл. 104, ал. 1 ЗДСл, възлиза на 3 709,12 лева. Решението като правилно следва да се остави в сила в обжалваната част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение