Решение № 9403 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6787/2009 г.

Решение № 9403 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6787/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на ЕТ "Емил Цолов" гр. Пловдив за отмяна на основание чл. 239, т. 6 АПК на влязло в сила Решение № 10135 от 24.10.2007 г., постановено от Върховния административен съд, Първо А отделение по адм. дело № 3564/2007 г. Искането се позовава на решение на Европейския съд за защита правата на човека в Страсбург по делото "Булвест" АД срещу Република България. В писмените бележки се излагат доводи и за неправилност на решението, които не подлежат на разглеждане в настоящото производство. Ответната страна директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив, чрез процесуален представител взема писмено становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, I колегия-петчленен състав, като прецени допустимостта на искането за отмяна и изложеното в нея отменително основание, приема следното: Искането за отмяна е допустимо-подадено в срока по чл. 240, ал. 1 АПК, тъй като Решението на Европейския съд по правата на човека, на което се позовава искателя е от 22.01.2009 г., от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен - чл. 238, ал. 1 АПК. Разгледано по същество искането е неоснователно. За да е налице основанието за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК е необходимо с решение на Европейския съд за защита правата на човека да е установено нарушение на Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Текстът изисква с решението на Европейския съд да е установено, че в атакуваното решение е допуснато нарушение на Конвенцията. Това решение трябва да е постановено по конкретно дело и установеното нарушение на Конвенцията да е по отношение на страната, която иска отмяната на това основание. Решението на Европейския съд не важи спрямо всички, а само между страните по конкретното дело. В случая искателят се позовава на Решение № 22.01.2009 г. на Европейския съд за правата на човека в Страсбург, съгласно което е установено нарушение на чл. 1 на Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи. Решението е по делото "Булвес" АД срещу Република България и според него ненавременното изпълнение на задълженията за отчитане на ДДС от страна на предходните доставчици е неотносимо към възникването на правото на данъчен кредит за получателя на доставката. Това решение няма действие по отношение на искателя в настоящото производство ЕТ "Емил Цолов" гр. Пловдив и не може да бъде основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК на влязлото в сила решение № 10135 от 24.10.2007 г., постановено от Върховния административен съд, Първо А отделение по адм. дело № 3564/2007 г., образувано по касационна жалба на ЕТ "Емил Цолов" - Пловдив против решение № 928 от 03.08.2006 г. на Окръжен съд - Пловдив по адм. дело № 857/2005 г. В искането за отмяна има позоваване и на решения на Съда на Европейските общности в Люксембург, но тези решение не са обхванати от хипотезата на чл. 239, т. 6 АПК. Основанията за отмяна на влезли в сила съдебни актове са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и не могат да се тълкуват разширително. Решенията на Съда на Европейските общности не са отменителни основания. По тези съображения настоящият петчленен състав на Върховния административен съд намира искането за неоснователно, поради което следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, I колегия-Петчленен състав,