Решение № 15610 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12461/2017 г.

Решение № 15610 от 19.12.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12461/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "В. Т." ЕООД, ЕИК *********, гр. Р., подадена чрез управителя А. К. С., срещу Решение № 1164 от 28.06.2017 г., постановено от Административен съд - В. по адм. дело № 3063 по описа на същия съд за 2016 г. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството против Ревизионен акт № Р-03000316000493-091-001/28.07.2016 г. на ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 348/18.10.2016 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" В., с който са определени допълнителни задължения по ЗДДС в следствие непризнато право на ДК по фактури, издадени от "БГ Бизнес 2011" ЕООД и ДЗЗД "Д. А.-К.", на обща стойност 156 741,98 лв. и лихви за забава в общ размер на 163 924.34 лв., за данъчни периоди май-юли 2014 г., септември и ноември 2014 г. и януари 2015 г. С решението дружеството е осъдено да заплати на Дирекция "ОДОП" - В. сумата от 5 736.66 лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Според касатора по време на административното производство са ангажирани достатъчно доказателства - фактури и протоколи, въз основа на които може да бъде обоснован извод за реалност на доставките. Иска отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Ответникът - Дирекция "ОДОП" гр. В. при ЦУ на НАП, редовно призован, не се представлява. На 23.11.2017 г. от юрк. Димова е депозирана молба, в която е заявено, че няма доказателствени искания и претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 5 736.66 лева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение преценява касационната жалба за подадена от страна по делото, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК поради което тя е процесуално допустима, а разгледана по същество КЖ е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил жалбата на "В. Т." ЕООД срещу Ревизионен акт № Р-03000316000493-091-001/28.07.2016 г. на ТД на НАП - В., потвърден с Решение № 348/18.10.2016 г. на директора на Дирекция "ОДОП" В., с който акт са определени допълнителни задължения по ЗДДС в следствие непризнато право на ДК по фактури, издадени от "БГ Бизнес 2011" ЕООД и ДЗЗД "Д. А.-К.", на обща стойност 156 741.98 лв. и лихви за забава в общ размер на 163 924.34 лв., за данъчни периоди май-юли 2014 г., септември и ноември 2014 г. и януари 2015 г. Правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 70, ал. 5 ЗДДС с мотив, че доставките, за които са издадени процесните фактури, не са реално извършени, не са събрани документи, удостоверяващи фактически осъществени доставки, поради което е налице формално деклариране на доставки с цел осигуряване на данъчно предимство на получателя, както и възниква данъчна загуба за бюджета от невнесен ДДС. З. да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При обсъждането обосноваността и материалната законосъобразност на РА, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. Установил е, че предмет на процесните 33 бр. фактури, издадени от "БГ Бизнес 2011" ЕООД, посочени в табличен вид в РД /л. 2443/ са "резервни части по опис", като към всяка една от тях е прикрепен опис с вписани наименования на стоките, единична цена и стойност. Предмет на фактурите, издадени от ДЗЗД "Д. А.-К." за периода 09.2014 г. -01.2015 г. са "резервни части по опис", към фактурите са приложени описи с посочване на наименование на стоките, количество, единична цена и стойност, но липсва указание към коя фактура се отнася всеки един от описите, както и същите са без подпис на приел/предал. Съдът е установил, че процесните фактури не обективират реално възникнали данъчни събития. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. Касаторът оспорва изводите на съда за липса на реално осъществени доставки от ДЗЗД "Д. А.-К." и "БГ Бизнес 2011" ЕООД, твърдейки, че в хода на ревизията е представил всички изискани документи, съставени съобразно изискванията на чл. 114 и 115 от ЗДДС. Счита, че собствеността върху стоките е преминала върху дружеството купувач с подписване на фактурите. При посещението на ревизиращите органи в склада и офиса на дружеството не са открити стоките, предмет на търговските сделки, защото били реализирани в предходни периоди. Твърди, че след като е установено ползването на един и същи склад от дружеството купувач и от доставчиците, това е обяснява неангажирането на доказателства за товарене и транспортиране на стоките. Възраженията, съдържащи се в КЖ са неоснователни, решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно, поради което трябва да бъде оставено в сила. Предмет на спора в настоящия случай е отказ на данъчен кредит по фактурите, издадени от ДЗЗД "Д. А.-К." и "БГ Бизнес 2011" ЕООД както и обстоятелството фактурите обективират ли реално осъществени доставки. Основно изискване за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е реалност на доставката на стока или услуга, който положителен и благоприятен за дружеството-касатор факт обаче не е доказан по делото. Правилно е разрешен основният спорен въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Понятието за доставка включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, овластяващо друго, да се разпорежда фактически с нея като собственик. Националният съд следва да определи във всеки отделен случай съобразно фактите по делото, налице ли е прехвърляне правото на разпореждане със съответната вещ като собственик, (вж. т. 33 - 34 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). От една страна, лицето, претендиращо приспадане на ДДС трябва да докаже, че отговаря на предвидените за това условия. Националната юрисдикция, в съответствие с установените в страната й правила за доказването, следва да извърши обща преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора, за да определи дали е налице право на приспадане, (вж. т. 37 и т. 43 от решение от 18.07.2013 г. по дело С-78/12, "Евита-К" ЕООД). Както правилно е посочил административният съд в никой от стадиите на производството, ревизирания субект не е ангажирал доказателства за прехвърляне на собствеността върху стоките от продавач към купувач, не е ясно въз основа на какви документи са заприходени при РЛ и при доставчика. Събраните по време на ревизионното производство описи, не водят до обратен извод за наличие реалност на извършените доставки, защото е невъзможно обвързването на описите с издадените фактури заради липсваща индивидуализация на всеки един опис към коя от фактурите следва той да се приложи. Отделно от гореизложеното е видно, че не са снгажирани документи за експедиране на стоки от един склад в друг. Независимо от твърдението, че дружествата са използвали един и същ склад за съхранение на стоки, е логично всяко едно от тях да притежава документи, установяващи приемането на стоки в склада от посоченото във фактурата дружество, както и изписването на такива и заприходяването им при получателя. Наличието само на издадени фактури не води до извод за реалност на доставката. Още повече, че не са извършвани проверки в счетоводството на РЛ и на доставчиците, защото жалбоподателят въпреки допуснатата от съда служебна ССчЕ, не е заплатил депозита, в следствие на което съдът е заличена ССчЕ. По този начин са останали неизяснени въпросите във връзка със заприходяването на стоката при РЛ, какви счетоводни операции са извършени от РЛ и от доставчика, по какъв начин стоката е била реализирана в последствие и към кои лица, какви документи придружават стоката и други въпроси, касаещи наличието или липсата на реалност на извършване на доставката. По отношение на доставките, документирани с фактурите, издадени от "БГ Бизнес 2011" ЕООД и ДЗЗД "Домостроене - Адис - Калинов", е констатирана и липса на индивидуализация в техния предмет. В процесните фактури като предмет на стопанската операция е посочено "съгласно опис", но не може да бъде установено по безспорен начин, че приложения към фактурата опис се отнася именно към тази фактура. Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС фактурата задължително съдържа количеството и вида на стоката, респ. вида на услугата. По конкретните доставки предмет на спора реквизит "количество и вид на стоката" липсва, т. е. същите не отговарят на изискването на чл. 226, т. 6 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета и на разпоредбата на чл. 114, ал. 1, т. 9 ЗДДС - в описанието на фактурите не се съдържа релевантната информация, необходима за индивидуализирането на престацията. В решението си по дело С - 271/12 СЕС изрично е посочил, че правото на приспадане може да се откаже на данъчнозадължените лица, получатели на услуги, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение на последните след приемането на решението за отказ, е предоставена информация с цел доказване на действителното им извършване, естеството и стойността им. Също така следва да се има предвид, че при оперативните проверки, направени в склада, стопанисван от РЛ и от доставчиците, не е установено съхранението на стоки, което е индиция, че в конкретния случай е извършено фактурирането им без те да съществуват, с цел ползване на право на данъчен кредит в данъчния период, в които същите са включени и коригиране на месечния резултат/ за внасяне или възстановяване/. Неоснователно е възражението на касатора, че в периода, в които са направени оперативни проверки с цел установяване на налични стоки, последните били продадени. При административното оспорване на РА е извършена справка в информационните системи на НАП, при която е констатирано, че през м. 01.2015 г., /месец предшестващ дерегистрацията на РЛ, / "В. Т." ЕООД е издало фактури към "Домостроене - Адис - Калинов". Касаторът твърди, че стоките предмет на спорните доставки са прехвърлени, но не посочва на кого, нито прилага документи. Приходните органи са осъществили оперативна проверка на ДЗЗД "Домостроене - Адис - Калинов" - получател по фактури, с цел установяване наличната стока в стопанисван от дружеството склад. Резултатът е обективиран в Протокол № 0210732/27.05.2015 г. /стр. 2407/, констатиращ, че в склад, находящ се в гр. Р., ул. "М. Арнаудов" № 2, трето тяло, няма съществуващи стоки. Цитираното обстоятелство потвърждава твърденията на ревизиращите органи, че липсва прехвърляне собствеността върху стоки между субектите по преписката, а единствено са съставяни документи, без същите да удостоверяват проявили се факти и обстоятелства. По делото не е доказана пряката доставка за спорните фактури, както и последващата й реализаци", не са събрани платежни документи. От приложения хронологичен счетоводен регистър на сметка 501 "Каса в лева" е видно, че няма разплащания по фактурите. С оглед изложеното правилно съдът е възприел отказът за ДК, като законосъобразен, поради наличието на основанието по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Обжалваното решение не е засегнато от пороците, съдържащи се в касационната жалба, поради което трябва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед на резултата по спора на касатора не се дължат разноски по делото. На ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 4302,50 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размер на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,