Решение № 3548 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15817/2014 г.

Решение № 3548 от 30.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15817/2014 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Никола Великов Николов от гр. София, подадена чрез процесуалния му представител - адв. Николай Хаджигенов, срещу решение № 4016 от 16.06.2014 г. на Административен съд София-град /АССГ/, постановено по административно дело № 1385/2014 г. по описа на същия съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу отказ рег. № 1352 от 9.01.2014 г. на началника на 07 РУП - СДВР, с който на основание чл. 83, ал. 5 във вр. чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е отказано издаване на разрешение за придобиване, чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебния акт. Иска се отмяната му. Ответната страна - Началникът на 07 Районно управление "Полиция" - СДВР, не изразява становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, счита постъпилата жалба за допустима, като подадена в срок от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. По същество касационната жалба е неоснователна. За да отхвърли жалбата на Никола Великов Николов срещу отказ рег. № 1352 от 9.01.2014. на началника на 07 РУП - СДВР, АССГ е приел за установено и не е налице спор по фактите, че административното производство е започнало по заявление с вх. № К-8094/18.11.2013 г. от жалбоподателя до началника на 07 РУ "Полиция" - СДВР, за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие. Същият представлява компетентен за целта орган, предвид разпоредбата на чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ. Към заявлението са били приложени, съгласно изискването на чл. 76, ал. 4 ЗОБВВПИ, писмени документи. Изготвена е също и докладна записка от 27.11.2013 г., от която става ясно, че срещу лицето няма образувани досъдебни производства. С писмо, връчено на 9.12.2013 на касатора е дадена възможност за посочване на допълнителни мотиви относно отправеното искане. В отговор на това писмо касаторът е посочил, че работата му е свързана с носене на големи по размер парични суми, както и че като бивш състезател по бокс и кикбокс има много врагове и в тази връзка е получавал множество заплахи. Посочил е и че живее в квартал, населен с малцинствени групи. Въз основа на събраните по делото данни, АССГ е приел за законосъобразен извода на административния орган, че твърденията на лицето не са подкрепени с доказателства, които да доказват необходимост от ползването на лично огнестрелно оръжие за граждански цели. В мотивите е посочено още, че не се доказва по категоричен начин съществуваща опасност за живота, здравето и имуществото на лицето, което да обосновава ползването на лично късо огнестрелно оръжие, съобразно разпоредбата на чл. 6 от ЗОБВВПИ. Решаващият съдебен извод е, че в хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за да се обоснове нужда от самоохрана, е необходимо да съществува застрашаване на конкретната личност, нейни близки хора или нейно имущество. В тази връзка, извод за потенциална опасност може да бъде направен при наличие на заявени и надлежно установени факти, поставили в състояние на заплаха личността или имуществото на лицето или на негови близки хора. Поради липса на подобни данни съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. От друга страна - въведеното твърдение, че оръжието е необходимо във връзка с осъществяваната дейност не обосновава необходимост от издаването на заявения от жалбоподателя акт. Така постановеното решение е правилно. Върховният административен съд нееднократно е имал възможността да отбележи, че снабдяването с огнестрелно оръжие е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от използването на тази мярка. Видно от разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10, във връзка с чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ обосноваването на необходимост от носене и съхраняване на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели е въведено като задължителен елемент от фактическия състав по издаване/подновяване на разрешение за придобиване, съхранение и/или носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях. Следователно основна предпоставка за издаването/подновяването на разрешение за дейностите по закона е наличието на основателна причина за ползването на оръжие за някоя от изрично изброените в закона цели. Отсъствието само на това изискване е основание за постановяване на отказ да се издаде разрешение, без значение дали са изпълнени останалите критерии на закона. В случаите на издаване/подновяване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. /в този смисъл виж Решение № 15598 от 7.12.2012 г. по адм. дело № 9699/2012 г., Решение № 4165 от 26.03.2013 г., по адм. дело № 11104/2012 г., Решение № 12257 от 11.10.2012 г. по адм. дело № 2869/2012 г. и др./. Притежаването и възможността за употреба на огнестрелно оръжие е дейност, която представлява източник на определена обективна опасност за обществото. Поради това законодателят е поставил възможността за упражняването й в зависимост от определени предпоставки, наличието на които следва да бъде установявано периодично - на пет години, съгласно чл. 84, ал. 2 ЗОБВВПИ. По делото не са представени убедителни доказателства Николов или чл. на семейството му да са били обект на конкретни заплахи или да са били жертва на престъпления или посегателства срещу личността и имуществото им в това им качество. Следователно липсват каквито и да е основания за самоотбрана на лицето. Самата мотивировка на искането в тази насока сочи на чисто хипотетична и поради това несигурна нужда от защита. Действително съществува хипотетична възможност лицето или чл. на семейството му да се окаже жертва на престъпление, но подобна възможност съществува за всеки субект, независимо от неговото занятие и място на стопанска дейност, поради което такава опасност е ирелевантна за спора. Обстоятелството, дали лицето има или няма полицейска регистрация е без значение в случая, тъй като основанието за постановения отказ е липса на доказана основателна необходимост за придобиване на оръжие. Като е съобразил дотук изложените обстоятелства, АССГ е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо, Върховният административен съд, седмо отделение: