Решение № 11953 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5470/2009 г.

Решение № 11953 от 14.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5470/2009 г., I о., докладчик съдията Румяна Монова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160 ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ "Дони 2000-Андон Сугарев", гр. Пловдив, чрез процесуалния му представител срещу решение № 196 от 19.2.2009 г., постановено по адм. дело № 783 по описа за 2007 година на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на търговеца против РА № 1600094 от 26.3.2007 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 464 от 11.5.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения - косвени за период от 1.2.2002 г. - 31.5.2005 г., поради непризнат данъчен кредит, включително и за присъдените в полза на Д "ОУИ" разноски. Твърди, че решението е неправилно поради противоречие с материалния и процесуалния закони, както и необоснованост - касационни основания по чл. 209 т. 3 от АПК. Развива подробни доводи в касационната жалба. Иска отмяна на атакуваното решение, включително в частта за разноските и да се постанови решение по същество, с което се отмени РА и потвърждаващото го решение на Д "ОУИ" като му се присъдят разноските за двете инстанции. Ответникът по така подадената касационна жалба - директор на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП взема становище по нея в представена по делото писмена защита от 16.9.2009 г. и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава много подробно заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховен административен съд, първо "А" отделение, като вземе предвид допустимостта и основателността на касационната жалба и съобразно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срок и от надлежна страна, разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред административния съд е бил РА № 1600094 от 26.3.2007 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с решение № 464 от 11.5.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - гр. Пловдив при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения - косвени за период от 1.2.2002 г.-31.5.2005 г., поради непризнат данъчен кредит в размер общо на 58120,06 лв. по фактури на доставчиците "Агрипина 5" ЕООД, ЕТ "Петър Запрянов", "Проксима" ЕООД, ЕТ Ангелов - Георги Петков", ЕТ "Витен - Тенчо Златев", "Марктрейд" ООД и ЕТ "Грудев и сие - Иван Грудев". За да отхвърли жалбата съда е приел, че по делото не са събрани достатъчно доказателства за наличие на доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, правилно органите по приходите са определили наличие на основания по чл. 65 ал. 4 т. 4 от ЗДДС (действащ за периода) и са отказали правото на данъчен кредит по процесните фактури. Решението е правилно, много подробно мотивирано с надлежен анализ на всички доказателства по делото и правилно съобразени и приложени правни основания. Съдът конкретно за всеки един от спорните доставчици е посочил издадените от тях фактури, очертал е спорния въпрос, като е взел предвид, че данъкът не е внесен по ДДС-сметка на доставчиците, посочил е събраните доказателства, анализирал ги е и конкретно е посочил причината, поради която ревизионния акт се явява законосъобразен в съответната част. Видно от доводите в касационната жалба същите повтарят изложените вече обстоятелства и твърдения пред административния съд, без да се конкретизират с доводи оплакванията срещу самото съдебно решение, което е предмет на съдебен контрол пред настоящата инстанция. В съдебното производство доказателства в подкрепа на твърденията за изпълнение на предпоставките по ЗДДС от жалбоподателя са само констатациите по двете заключения на експертизата и свидетелски показания, които обаче в никакъв случай не могат да бъдат достатъчни да обосноват извод за наличие на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.) по процесните фактури. Фактът, че данъкът по фактурите не е внесен по ДДС-сметка на доставчиците оставя действието на разпоредбата на чл. 65 ал. 4 т. 4 от ЗДДС (отм.) приложима по отношение на изискването към касатора за признаване на правото му на данъчен кредит и очертава необходимостта от всякакви доказателства, необходими за доказване на предпоставките. Включително и предходни доставки. Изготвените заключения на експертизата не са от полза на жалбоподателя, тъй като същите биха могли само да допълнят събрани писмени доказателства в насока реалност на извършените доставки или да изчистят въпроса относно наличието на адекватна счетоводна отчетност. Тъй като касаторът не е събрал необходимите данни да докаже твърденията си, че предпоставките по ЗДДС (отм.) са изпълнени в пълен обем спрямо него, то правилно съда е възпиел изводите на органите по приходите и е отхвърлил жалбата срещу процесния РА. Решението следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, първо "А" отделение