Решение № 12609 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6642/2013 г.

Решение № 12609 от 1.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6642/2013 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков чл. 208 АПК Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба на "САНАК" ООД, със седалище и адрес на управление на дейността с. Дянково, област Разградска, представлявано от управителя Осман Сагнак чрез адв. Милена Найденова, АК гр. Разград против решение № 23 от 18.04.2013 г. постановено по адм. дело № 18/2013 г. по описа на Административен съд - Разград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по жалбата - началникът на РДНСК - Северен централен район (СЦР), чрез процесуалния си представител счита същата за неоснователна. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема, че касационната жалба е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея, и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност от първоинстанционния съд е заповед № ДК-02-СЦР-107 от 18.10.2012 г., издадена от началника на РДНСК-СЦР, с която на основание чл. 225, ал. 1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е разпоредено премахване на незаконен строеж, представляващ: "едноетажна пристройка към сграда за сезонно ползване", находящ се в поземлен имот с идентификатор 61710.612.382 по кадастралната карта на гр. Разград, местност "Обзор", извършен без необходимите строителни книжа. За да отхвърли оспорването, административният съд е приел, че заповедта е законосъобразна като издадена от компетентен орган, при спазване на предвидената в закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Прието е, че извършеният строеж е извършен без строително разрешение и одобрен инвестиционен проект, поради което е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ и затова подлежи на премахване по реда на чл. 22, ал. 1, т. 10 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно и постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. От направените констатации в констативния акт, съставен при извършване на проверката от административния орган, по безспорен начин е установено, че процесният строеж, изпълнен като едноетажна масивна сграда с неправилна форма, изграден в югозападната част на имота до съществуваща сграда за сезонно ползване, с бетонови основи, стоманобетонова конструкция, състояща се от колони, греди, пояси и плочи, представлява "строеж" по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Констатациите на извършилите проверката технически органи, залегнали в констативен акт № Р-16-1 от 29.08.2012 г., не са оборени в съдебното производство, а според изслушаната и прието по делото съдебно - техническа експертиза (с. з. проведено на 3.04.2013 г.) те отговарят на фактическото състояние. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж, съставляващ "едноетажна пристройка към сграда за сезонно ползване", осъществен без строително разрешение и одобрен инвестиционен проект. Липсата на изискуемите строителни книжа не се оспорва от дружеството жалбоподател, както пред първата съдебна инстанция, така и в настоящото производство. Процесният незаконен строеж не попада в изключителната хипотеза по § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, предвид изграждането му през 2011 г. - 2012 г., поради което е налице безспорно незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 2 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно основание е издадена процесната заповед. С оглед на горното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Разноски по делото не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, ОСТАВЯ В СИЛА решение № 23 от 18.04.2013 г. постановено по адм. дело № 18/2013 г. по описа на Административен съд - Разград. РЕШЕНИЕТО е окончателно.