Решение № 16758 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12082/2018 г.

Решение № 16758 от 9.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12082/2018 г., III о., докладчик съдията Юлиян Киров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Л. А., подадена чрез особен представител адв. Димчева и насочена срещу Решение № 497/23.07.2018 г., по адм. дело № 814/2017 г. на Административен съд- П. (АС П.) в ЧАСТТА, с която искът предявен против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" (ГДИН), за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени му в резултат на условията, при които е бил поставен в Затвора Б.– за периода от 17.01.2017 г. до 26.09.2017 г. е ОТХВЪРЛЕН за разликата над уважения размер от 4000 лв. до 40 000 лв. Касационният жалбоподател Л. А. счита, че размерът на присъдените неимуществени вреди е значително занижен. Посочва, че се касае за комплекс от неблагоприятни фактори, които кумулативно безспорно са довели до значителен дискомфорт. По делото е постъпила и касационна жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", депозирана чрез процесуален представител– юрисконсулт Учанов, срещу Решение № 497/23.07.2018 г., по адм. дело № 814/2017 г. на Административен съд-П. в ЧАСТТА, с която същата e ОСЪДЕНА да заплати обезщетение за неимуществени вреди за периода от 17.01.2017 г. до 26.09.2017 г., произтичащи от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация по време на престоя на лицето в Затвора Б. в размер на 4 000 лв. ГДИН счита решението в обжалваната част за неправилно и необосновано. Иска отмяна на решението в осъдителната част и да се върне делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или при условията на алтернативност да се намали размерът на присъденото обезщетение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбите. В писмен отговор, подаден от ГДИН, чрез юрк. Учанов се счита касационната жалба на Л. А. за неоснователна. В постъпило на 08.10.2019 г. писмено становище от процесуалния представител на ГДИН- юрисконсулт Луканова, се поддържа касационната жалба на ГДИН и се моли да се отхвърли изцяло предявения иск като неоснователен и недоказан. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото прие следното: Касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са допустими, като жалбата на Л. А. е неоснователна, а жалбата на ГДИН е частично основателна, по съображения различни от изложените в същата. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на Л. А., с която е предявен против ГД "Изпълнение на наказанията" иск за обезщетение за неимуществени вреди в размер на 40 000 лв., причинени му в резултат на условията, при които е поставен в Затвора– Б. в периода от 17.01.2017 г. до 26.09.2017 г. С обжалвания съдебен акт- Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" e ОСЪДЕНА да заплати на Л. А. обезщетение в размер на 4000 лв. на осн. чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за неимуществени вреди, претърпени за периода от 17.01.2017 г. до 26.09.2017 г., произтичащи от незаконосъобразно бездействие на затворническата администрация по време на престоя му в Затвора Б.. За да постанови този резултат решаващият съд е приел, че с оглед заключението на медицинската експертиза за периода от 17.01.2017 г. до 20.06.2017 г. на ищеца е била изписана поддържаща терапия с медикамент, който не е наличен в България, но може успешно да бъде заменен. В този период не е осигурен напълно редовен прием на медикаменти, тъй като не е бил доведен за преглед и изследвания за назначаване на заместващата терапия от органите по изпълнение на наказанията. Счел е, че в случая е налице жестоко, нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3, ал. 1 вр. ал. 2 от ЗИНЗС по отношение на ищеца, изразяващо се в поставяне на ищеца в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, изразяващо се чрез бездействие- неосигуряване от администрацията на ответника – ГДИН на лишения от свобода на необходимото медицинско обслужване, което изисква неговото заболяване. Намерил е, че са налице предпоставките от фактическия състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за ангажиране отговорността на ответника – незаконно бездействие на администрацията на ГДИН, претърпени неимуществени вреди и причинно- следствена връзка между тях. При определяне размерът на обезщетението, адм. съд е отчел, че за исковия период не е било осигурено редовно необходимото медицинско лечение на ищеца, което се е отразило върху неговото здравословно състояние, но това въздействие не е с траен характер, затова следва да се определи по справедливост обезщетение за посочените неимуществени вреди в размер на 4 000 лв. Касационната жалба на Л. А. е НЕОСНОВАТЕЛНА, а тази на ГДИН е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА. Неоснователни са твърденията на ГДИН за липсата на незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията. В случая е предявен иск по чл. 204, ал. 4 от АПК за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на незаконосъобразни бездействия на служители от администрацията на Затвора– Б. за процесния период. С оглед наличните данни по делото се установяват всички елементи от фактическият състав на отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правилно и законосъобразно съдът е счел, че със събраните доказателства по делото се установяват по безспорен начин наличието на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН. Установеното забавяне в прилагането на терапията отчасти се дължи на бездействията на администрацията на Затвора Б. и обуславя основателността на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Неоснователно ГДИН счита, че не са налице реално претърпени вреди. Налице са причинени вследствие на незаконосъобразни бездействия на администрацията на ГДИН в нарушение изискванията на чл. 2, т. 3 от ЗИНЗС и чл. 3 от ЕКПЧОС, отрицателни преживявания, изразяващи се в негативни емоции, физически и емоционален дискомфорт у ищеца. Тези негативни преживявания излизат извън прага на строгост по чл. 3 от ЕКПЧОС и поради това правилно от адм. съд е прието, че лицето следва да бъде възмездено. От друга страна ОСНОВАТЕЛНИ са доводите развити в касационната жалба на ГДИН по отношение на определяне на присъденото обезщетение, обуславящи искането за намаляване на неговия размер. Разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, приложима по силата на § 1 от ЗР на ЗОДОВ, определя, че размерът на обезщетението за претърпените неимуществени вреди се определя по справедливост. Резултатността и последиците от проведеното медицинско лечение не могат да обосноват размерът на присъденото от адм. съд обезщетение. Следва да се отбележи, че правилността или ефикасността на проведеното лечение не може да бъде предмет на разглеждане в настоящия съдебен процес. З. срещу незаконосъобразни проявления на дейността на администрацията е винаги конкретна и се реализира от субект, чиято правна сфера е накърнена от определено със своите елементи адм. правоотношение- чл. 128, ал. 1, т. 1- 3 и ал. 2 АПК. Разглеждайки визираното в исковата молба правоотношение следва да се отчете, че при полагането на медицински грижи, медицинските специалисти не са упражнили правомощия на административен орган- § 1, т. 1 от ДР на АПК. Медицинската дейност по диагностика, наблюдение и лечение по чл. 2, ал. 1, т. 1, т. 3 от ЗЛЗ не може да се определи като административна дейност. Нейната резултатност и правилност не може да се обследва в настоящото производство, тъй като не е налице адм. правоотношение чл. 128, ал. 2 АПК. В този смисъл са неотносими въпросите дали предоставената медицинска помощ е основана на утвърдени медицински стандарти за качество - чл. 80 от ЗЗдр, вр. чл. 6, ал. 1 ЗЛЗ, и съответно отговаря на изискванията за своевременност, достатъчност и качество– чл. 81, ал. 2, т. 1 ЗЗдр. В конкретния случай следва да се отчете, липсата на увреждане, както и естеството и степента на претърпените морални страдания, както и продължителността на процесния период. Забавянето в терапията е в относително кратък период от време. Преценката следва да съобрази и с размера на обезщетенията, които ЕСПЧ присъжда в своите решения по казуси, близки на процесния. С оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, във р. с § 1 от ЗР на ЗОДОВ настоящият съдебен състав счита, че справедливото обезщетение следва да е в размер от 600 лв. за целия период. Поради посоченото касационната жалба на Л. А. е изцяло неоснователна. Поради това следва да се приеме, че касационната жалба на ГДИН е частично основателна. Размерът на определеното обезщетение следва да бъде намален от 4000 лв. на 600 лв. За разликата над 600 лв. до 4000 лв., искът следва да бъде отхвърлен. В останалата осъдителна част, за присъдения размер от 600 лева, както и отхвърлителната част решението, като правилно следва да се остави в сила. По отношение на претенцията за лихви, съобразно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по Тълкувателно дело № 3/2004 г., на ОСГК на ВКС, началният момент на забавата и съответно на дължимостта на лихва, при незаконни действия или бездействия на административните органи е от момента на преустановяването им. В случая този момент е от 26.09.2017 г., когато е подадена исковата молба от лицето. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд- трето отделение,