Решение № 1005 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11839/2010 г.

Решение № 1005 от 20.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11839/2010 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Иван Петров Петров чрез пълномощника му - адв. Новиков, против решение № 1197/29.04.2010 г., постановено от Административен съд - София град по адм. дело № 808/2010 г. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда за законосъобразност на атакуваната заповед противоречат на презумпцията за невиновност, на чл. 5, ал. 2 от Правилата за определяне и изплащане на средства за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт (Правилата), утвърдени с решение на ВСС по протокол № 23/4.07.2007 г. и на заповед № ЛС-3974/14.12.2009 г. на главния прокурор на Република България. Счита, че лишаването на магистратите от премиране, поради образувано срещу тях, но неприключило дисциплинарно производство, сочи на недопустимо повторно прилагане на санкционна мярка за едно и също деяние, доколкото при налагане на дисциплинарно наказание магистратите също нямат право на ДМС за съответната година. Според касатора оспореният пред първоинстанционния съд административен акт е немотивиран и издаден без основание, тъй като предхожда решението на ВСС по т. 3 от Протокол № 2 от заседанието му, проведено на 14.01.2010 г. Ответната страна - апелативният прокурор на Апелативна прокуратура - гр. София, не изразява становище по касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва тезата, че решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се остави в сила. Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от активно легитимирана страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е и основателна. С атакуваното решение Административен съд - София град е отхвърлил жалбата на Иван Петров срещу заповед № 10/13.01.2010 г. на апелативния прокурор на Апелативна прокуратура - гр. София, с която административният ръководител е изменил своя заповед № 780/15.12.2009 г., като е отменил определеното на жалбоподателя ДМС за цялостен принос през 2009 г. От фактическа страна е установено, че въз основа на решения по протоколи на ВСС № 49/3.12.2009 г. и № 51/10.12.2009 г. със заповед № ЛС-3974/14.12.2009 г. на главния прокурор на Република България е разпоредено в Прокуратурата на Република България да се изплатят суми за ДМС за цялостен принос за 2009 г. в размер на 2 основни месечни заплати за длъжност, като при определяне на размера на ДМС да се спазват Правилата за определяне и изплащане на средства за ДМС в органите на съдебната власт. В изпълнение на цитираната заповед и на основание чл. 140 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) със заповед № 780/15.12.2009 г. апелативният прокурор на Апелативна прокуратура - гр. София в качеството му на административен ръководител е определил на прокурорите и служителите в Апелативна прокуратура - гр. София да се изплатят ДМС в конкретен размер, като в т. 6 на същата заповед е включен и жалбоподателят. С решение по протокол № 2 от 8.01.2010 г., комисията "Бюджет и финанси" при ВСС обръща внимание на административните ръководители на органите на съдебната власт, че лицата с наложени дисциплинарни наказания и висящи такива нямат право на премиране. Посоченото решение е сведено до знанието на административните ръководители на НСС, прокуратурите и учебните бази за изпълнение с писма от 8.01.2010 г. и 11.01.2010 г. на директора на дирекция "ФСД" и началника на отдел "СДМ" и гл. счетоводител към администрацията на главния прокурор. Въз основа на решението по протокол № 2 от 8.01.2010 г. на комисията "Бюджет и финанси" при ВСС и писмото от директора на дирекция "ФСД" към администрацията на главния прокурор, апелативният прокурор на Апелативна прокуратура - гр. София е издал процесната заповед № 10/13.01.2010 г., с която е изменил своя заповед № 780/15.12.2009 г., като е отменил определеното на Иван Петров ДМС, поради наличие на образувано дисциплинарно производство срещу него - дисциплинарно дело № 81/2009 г. (решение на ВСС по т. 9 от Протокол № 44/12.11.2009 г.). С решение по т. 3.3. от Протокол № 2/14.01.2010 г. ВСС е указал на административните ръководители на органите на съдебната власт лицата с неприключени дисциплинарни производства да не бъдат премирани. При така установената фактическа обстановка решаващият съд е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Счел е, че волеизявлението на административния ръководител за лишаване на магистрата от ДМС е законосъобразно, тъй като намира основание в решението на комисията "Бюджет и финанси" при ВСС и на изпратените до административните ръководители на прокуратурите писма от дирекция "ФСД" към администрацията на главния прокурор. Според съда обстоятелството, че процесната заповед е издадена преди решението на ВСС от 14.01.2010 г., с което на административните ръководители се указва да не бъдат премирани лицата с неприключени дисциплинарни производства, не води на извод за незаконосъобразност на атакувания административен акт. Като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, настоящият касационен състав намира, че решението на Административен съд - София град е неправилно. Релевираните в касационната жалба оплаквания за допуснато нарушение на материалния закон при постановяването на съдебния акт се явяват основателни. По делото няма спор за факти. Предметът на спора се свежда единствено до тълкуването и прилагането на материалното право към безспорно установените фактически обстоятелства. Една от формите за допълнително материално стимулиране в органите на съдебната власт е премирането за цялостен принос в течение или в края на годината (чл. 3, т. 1 от Правилата). Съгласно чл. 5, ал. 1 от Правилата, право на премиране имат магистратите, съдебните и прокурорски помощници, държавните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и съдебните служители, работили и работещи в съдебната система, пропорционално на отработеното време в органите на съдебната власт през съответната календарна година, като по силата на чл. 5, ал. 2 при наложено дисциплинарно наказание, горепосочените лица нямат право на премиране. Следователно основание за отказ от изплащане на годишна премия за цялостен принос на магистрат може да бъде единствено наложено от компетентния орган по съответния ред и със съответен акт дисциплинарно наказание, т. е. приключило с налагане на наказание на лицето дисциплинарно производство. Видно от разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от същите Правила, ВСС е делегирал на административните ръководители в системата на съдебната власт правомощието да определят конкретния размер на премирането за цялостен принос на магистратите, съдебните и прокурорските помощници и съдебните служители съобразно приноса им за резултатите, отчетени от съответния орган на съдебната власт за годината. При разглеждане на настоящия случай са релевантни фактите и разпоредбите, свързани с премирането на жалбоподателя за цялостен принос през календарната 2009 г. Касаторът е бил прокурор в Апелативна прокуратура - гр. София. Същият не оспорва, че към момента на издаване на процесната заповед за отмяна на определеното му ДМС за цялостен принос през 2009 г. срещу него е имало образувано дисциплинарно производство - дисциплинарно дело № 81/2009 г. Последното е приключило с решение № 57 на ВСС по протокол № 9 от 4.03.2010 г., с което на касационния жалбоподател е наложено дисциплинарно наказание. Следователно при лишаването му от годишно ДМС за 2009 г. дисциплинарното производство срещу него не е било приключило и магистратът не е имал наложено дисциплинарно наказание по смисъла на чл. 5, ал. 2 от Правилата. Ето защо със заповед № 780/15.12.2009 г. на апелативния прокурор на Апелативна прокуратура - гр. София съобразно Правилата и заповед № ЛС-3974/14.12.2009 г. на главния прокурор, на Петров в качеството му на правоимащо лице е било определено ДМС в съответен размер. Изложеното води на извод, че фактът на висящо дисциплинарно производство не е предпоставка за отказ от премиране, доколкото към меродавния момент не е било налице приключило такова с краен акт, който да установява извършеното нарушение и да постановява съответно наказание за жалбоподателя. Ето защо неправилна е преценката на съда, че последвалата с обжалваната заповед отмяна на премирането на магистрата поради наличието на висящо дисциплинарно производство, е законосъобразна. Изводът, че процесният административен акт е съобразен с материалноправните разпоредби и издаването му е в съответствие с указанията на комисията "Бюджет и финанси" при ВСС и на администрацията на главния прокурор не намира опора в приложимите норми. С оглед естеството и характера им, цитираните в заповедта решение на помощен орган при ВСС и писмо от директора на дирекция "ФСД" към администрацията на главния прокурор не съставляват правно основание за лишаване на магистрата от годишно ДМС за цялостен принос към отчетените от съответния орган на съдебна власт резултати през годината и не предоставят на административния ръководител правомощие да издаде акт с такова съдържание. Посочените документи нямат самостоятелно правно значение, не се ползват с юридическа сила и не обвързват като правен ефект административния орган. Образуването на дисциплинарно производство срещу магистрат не би могло да се обвърже с основанието и целите на премирането за цялостен принос, от една страна, а от друга - с оглед висящността на дисциплинарното производство и неизвестността на изхода му е недопустимо предварително, без надлежно установено нарушение и наложено наказание, да се прилага допълнителна ограничителна мярка, която по същество има санкционен ефект върху лицето и при това произтича единствено от факта на образувано дисциплинарно дело. По изложените съображения касационната жалба се явява основателна. Обжалваното съдебно решение е необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено като неправилно, а спорът да бъде решен по същество от настоящата инстанция. С оглед на установените фактически обстоятелства Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира, че обжалваната заповед е била издадена в противоречие с материалноправните разпоредби и не съответства на целта, преследвана от закона. Към момента на издаването й, заповед № 10/13.01.2010 г. на апелативния прокурор на Апелативна прокуратура - гр. София е в противоречие с Правилата за определяне и изплащане на средства за ДМС в органите на съдебната власт, тъй като според тях предпоставка за отказ от изплащане на ДМС е единствено наличието на наложено дисциплинарно наказание, но не и факта на висящо дисциплинарно производство. Решението на ВСС, прието след издаване на заповедта, според което лицата с неприключили дисциплинарни производства също нямат право на ДМС, не санира порока на акта. Посоченото в обжалваната заповед основание за лишаване от премиране противоречи на презумпцията за невиновност и на принципа за съразмерност. Така констатираните пороци обуславят извод за незаконосъобразност на административния акт, който подлежи на отмяна на основание чл. 146, т. 4 и т. 5 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,